И освен това…

Комуникацията ми куца..

И то много, с една моя доста близка приятелка. Странно как сме готови толкова лесно да повярваме, че някой не ни подкрепя, че някой не е на наша страна, че някой, когото обичаме всъщност не само, че не ни обича, а е бомба със закъснител.

Странно.

И  естествено.

Толкова пъти са ни наранявали, толкова страх берем, че накрая страхът превръща нещата в някаква хем илюзорна, хем напълно реална реалност. Не разбирам как изобщо се стигна до там да си мерим липсващите пишки кой е бил в по-голям зор и в по-голямо затруднение.. не знам изобщо как се стигна до там , че когато аз също бях зле, и то много, бях оставена на никъде, благодаря на господ или който и да е там, че приятелят, който вече не е Малчо, въпреки че и аз на шега го кръщавам с подобни имена, беше наоколо.

Бог взел, но и Бог дал 🙂

Но също така излиза, че съм станала лоша, много лоша.

Според някои хора съм добра до глупост, според други точно обратното, а според трети ироничността и сарказмът ми са станали неконтролируеми и засягат много.

Истината е някъде по средата.

Трябва ли да бъда истинска, директна, да казвам каквото мисля , или да си сложа мазната физиономия и да се правя на каквото не съм.

Склонна съм да вярвам, че имам някаква вина и в същото време това не значи, че се чувствам виновна. Обичам се прекалено много, за да обиждам именно тая част , която според мен е това, която превръща слабостта ми в сила.

Аз рядко очаквам помощ, защото знам, че рядко и ще я получа.. не съм по рисковете и не мога да рискувам себе си, заради някой друг.

И  преди съм казвала, че приятелите не са патерици, а парапети край река. Нито аз искам да съм патерица, нито искам някой да ми бъде патерица. Понякога обаче и за парапет не ставам 🙂

И все пак да се върнем на тия мои невероятно гадни качества – иронията и сарказмът. И едната ми сестра и тя потвърди, че съм гадна. Знам, че е така и че често съм пиперлива, но как да кажа на черното бяло?! Животът ми така се е стекъл, гледала съм моите собствени преживявания и тия на чуждите хора, често говоря за черното и всъщност го превръщам цветно. Това, че хората не ме разбират преди ми пречеше, вече не толкова..

Въпросът е , че напоследък хората май самите те се ядосват, че не ме разбират.

Комуникацията наистина ми куца. Искам да кажа едно нещо, а се разбира съвсем друго.

Не обичам да давам обяснения, когато се обяснявам нещата загрубяват още повече.

И най-лошото в случая е, че след поредица от затруднения във връзката, тя просто изчезва.

И да, боли ме, че някой, на когото мисля че съм била опора в много трудни моменти ще си помисли,че не го подкрепям и му се подигравам, гадно е, че някой, с когото сме си говорели с часове решава, че това трябва да спре.

Гадно ми е, когато някой ми каже, че не иска да ми дойде на гости, защото ме чувал прекалено често по телефона, а останалите, при които ходи не ги чувал така често.

Гадно ми е, но не е нещо, което си го слагам навътре, защото съм научила да приемам тоя човек такъв какъвто е и да го оценявам точно такъв какъвто е, дори да ме наранява, аз пак го обичам.

И мисля, че го разбирам..но това не значи, че заради него съм готова аз да се променя и да не съм това което съм, и да не казвам това, което наистина мисля, дори и скрито зад ирония.

Наистина съм лоша, наистина обичам много мъжете, но не искам да си имам вземане даване с тях, освен да пием бира.

Или да съм душеприказчик.. и всички ония жестове на обич към тях като към човешки същества.

И да.. без да си бъркаме по гащите.

Тогава те се променят, променям се и аз.

И то не към добро.

И ми става тъжно, наистина тъжно.

Знам как хората се нараняват един друг, как всеки иска да надделее, как никой не иска да прави компромиси.

И относно горния случай… не ми харесва, когато някой поставя ултиматуми на хора, които обичам, не ми харесва тия хора да се примиряват с това, не ми харесва някой да престане да се бори, защото се е отказал.

Как изведнъж да се обърна на 180 градуса и да харесам от първия път човек, който не познавам и съм чувала само как е причинявал сълзи?

Ето как с мерак 🙂

Собственото ми неверие във връзките, любовите, в чувствата в това как са изключително нерентабилни и досадни, и от тях повече боли от колкото усмихват, се отразява лошо на хората.

И така.. да си ги задържа за себе си.

Това и правя.. после да не се чудя що съм единак.

Ако аз не се отдръпна от обществото, то ще се отдръпне от мен, когато узнае истинската ми същност.. която не му изнася.

Миналата година по това време се появи Панайот отново, наговори ми сума ти глупости, очите му наистина блестяха, аз за миг полетях, наистина полетях, макар да си разреших да го направя, защото бях почти сигурна че нищо не залагам. Предполагах, че въпреки всичко изприказвано той ще си замине и предпочетох да се направя, че му вярвам, да се насладя на тая фиктивна реалност и после да се върна към стария си живот. Той дойде и с нищо не промени отношението и мнението ми за по-голямата част от връзките между мъжете и жените. Просто аз друго не съм видяла. Единствено Янко, първият ми мъж изобщо ми показа нещо като истинска обич и то пак недостатъчна, защото позволи семейството му да се намеси и това сложи край.

И ето ме мен с Теди, да е жива и здрава и отново съм благодарна на съдбата, че ме дари с нея, макар и случайно, защото иначе изобщо нямаше да се реша да имам дете точно от Николай.. и като гледам как продължава да се стича животът ми нямаше и до днес да имам деца.

Та това е за днес, отивам да се къпя, да се направя красива и усмихната 🙂 Надявам се днес Венци да дойде в почивката ми и да се видим и малко да разпусна. Ако ли не – чака ме енергийна напитка или сода в градинката до магазина и разгонване на просяците, които ми искат стотинки.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: