E… ама си е скука

Тъй… рано рано се събудих тая сутрин и – О, чудо! Имах кафе в буркана, където по принцип има кафе, а от доста време няма.

Сега стоя и се опитвам лека полека да се завърна към блогването и писането. Въпреки че напослесък повече май разкази ми се пишат, връщам се към старите които съм писала и дори бях забравила. Става ми някак носталгично и чак ми затреперват ръцете, защото те са  част от мен, която толкова много обичам и в същото време има някаква частица от пагубност в нея,  благодарение на която почти занемарих писането.

Уж заради Теди.

Но от како работя и не прекарвам почти никакво време с нея се чудя наистина ли тя е причината. Все повече чувствам, че се отчуждавам от нея и колкото повече се отчуждавам, толкова повече се връщам към онова старо аз.  Не зная дали някога ще разбирам от тия „майка-дъщеря“ неща. С всеки изминал ден ми се струва все по-трудно, тъй като приемам Теди като моя дъщеря и в същото време не съвсем. Тя не расте – расте и в същото време става някак все по-независима и своенравна.

Прекалено своенравна.

Чувствам, че трябва да прекарвам повече време с нея, за да има полза нашата връзка, но тъй като съм „много работна“ детето ми „бяга“.  Работата в магазина не върви, на мен ми е зает целия ден и като се прибера почти веднага заспивам. Не ми се играе на домино, не ми се редят мозайки, не ми се повтаря по сто пъти едно и също, не ми се занимава с истериите на детето, ставам още по-раздразнителна и нетърпелива.

Ето и другото лице на Супер Кекла – невероятната майка.

Нямам угризение и в същото време ме е яд. Септември мислех да ходя по Шуменско и то без нея. Естествено. В същото време обаче се замислям дали не трябва да я взема някъде и да идем двете за повече време от една неделя, в която половината време прекарвам в това да пускам перални и да мия чинии. И за бога не ми се излиза на вън. А на нея й се излиза.  И тъй. Някакъв гаден кръг. Сега съм малко раздразнена, ама не съм във фаза самосъжаление да речеш, просто такива са фактите. Дните ми минават много банално и безинтересно напоследък, едва издържам докато стане 19 часа и хуквам към спирката скорострелно. Не виждам никакво бъдеще, опитвам се да се осъзная, щото и това което имам е много, защото в тая гробница няма работа никаква. Но като гледам доволни хора от работата си не познавам. Почвам някак да затъпявам или по-точно съвсем да се занемарявам, станах пълен аутсайдер. Вярно, смея се, приказвам много, обличам се много по-добре от преди,  свикнах с новото си аз повече от колкото с предишното 🙂 Н ми е много, ма мнго скучно, имам чувството,че денят ми минава в бездействие и времето ми свиди. Не искам да го прахосвам, а се получава точно това.

Но аз се оглеждам. Кой знае, може би още не съм стигнала дъното, когато го стигна ще почна отново да летя 🙂

Advertisements

3 Responses to E… ама си е скука

  1. Графът каза:

    Преди да се полети трябва да се изплува… 🙂

  2. Svetlina каза:

    Ах как те разбирам :)) И на мен не ми се излиза :))

  3. keklanka каза:

    Ще изплуваме, Графе, ще изплуваме 🙂 Един път това дъно да се остърже обаче 🙂
    Адашката, сигурно на света има още много като нас, на които не им се излиза, и такива които вече са забравили, че не им се излиза 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: