Най-сетне

20.03.2011г.

…. Се добрахме с Теди до куклен театър. Беше скромно, но сладко преживяване. Стъпих в сградата, където едно време минаваха часовете ми по трудово обучение и което към настоящия момент е превърнато в читалище. Просто не мога да не си кажа с ръка на сърцето,че метаморфозата ми е много приятна и допадаща.  Гледахме „Палечка“, а другата седмица живот и здраве ще идем и на „Спящата красавица“. Хубавото е, че има представления в неделя – единственият ден, в който почивам. Освен това не мога да си избия от главата от къде го познавам тоя кукловод, навярно ми е минавал през магазина.. идея си нямам. На Теди мисля, че й допадна гледаното, макар аз да очаквах доста по-бурна реакция. Да го отдадем на хремата й 🙂 Поне седя мирно през цялото време и гледаше прехласнато 🙂 А аз в първия момент нещо се разчувствах, не знам защо, празненствата на мъниците в детски градини, и места с много деца, и техните реакции все са ме карали да изпитвам смесени чувства и на радост и на тъга в същото време.  Уж не се самосъжалявам или нещо такова, но направо се размазвам. После на Теди й дойде лиготията в повече и както обикновено почна да се лигави и да се тръшка. Понякога се чувствам гузна,че не я взимам с мен в цивилизовани места, нито искам да го правя, но в такива случаи изобщо не съжалявам. Точно градът не е мястото за това, особено по тротоари в близост до преминаващи коли. Поне приключението с театъра мина добре, малко се срамуваше в началото, но после се окопити. Сега спи завалийката 🙂 Мен ме чака баня.

29.03. , рано-рано 🙂

Викам отдавна не съм писала, а черновите ми отлежават. Тая сутрин сякаш съм малко по-добре. Обикновено смяната на времето не ми влияе особено, ама тоя път я усетих красиво. Страшно съм изморена, дори и уж да спя доволно количество часове, на работа дремя като пън, като разглобена съм направо. Е то време беше да се почувствам изтощена, кокалите ми упорито продължават да стърчат, мязам на анорексична от кръста нагоре, ама че структура на тялото имам и аз. Освен това имам нови  бели ботушки плетени на една кука, чинно изпратени, бързо и експедитивно от адашката. Евалата! Аз два колета от месеци не мога да се накарам да ги изпратя.. Много ме е яд, че един път и аз да харесам нещо, още преди да го видя по който и да е магазин и то ще вземе да се окаже толкова специфично, на мода ще дойде дори и ще го пуснат и по нашите магазини. Мда.. яд ме е.. обаче пък бели никъде не съм видяла още. 🙂

Апи беше поредният човек, който ме накара да изгледам филма „Дяволът носи Прада“.

Изгледах го.

Споменавам го, защото те това да работиш в магазин за дрехи, бутиков магазин и то с дрехи, които не са стандартните, а дрехи, които носят „на Запад“ и по Европата, си оказа своето влияние. Дайте на Кекла да си купува парцалки, финтифлюшки, отпуших се да майсторя още бижута, обици и аксесоари. Лудница.

В началото се чувствах изгубена, промяната ми се наложи и тъй като изкарвам 90 процента от времето си в магазина просто дънките са аут от гардероба ми.. освен в случаите, когато с момата се въргаляме по някоя поляна в гората. Промяната се наложи и за това, че работя в магазин, където влизат предимно жени. От една страна ми е много забавно, наистина не помня някога да съм си представяла, че ще аранжирам витрини и ще преобличам големи кукли, визирам манекените. И  наистина не я разбирам тая мода с потурите. Макар че признавам си от както съм в магазина са ми харесали точно два модела, не за мен – абсурд 🙂 Но на манекена като ги облека не изглеждаха лошо. Както и да е, в повечето случаи са повече от грозна дреха.  Ако момите искат да носят виснало дъно да си вземат широк панталон с много джобове.. но това е друга тема.

Аз лично това лято надали ще нося нещо такова, освен ако не се измъкна в някоя неделя и не маам гащи из Розариума. Но старите ми готини панталонки са поне 4 номера над тия, дето трябва да нося и ми падат дори и с колан 🙂 От еднастрана това е ок, тъй като ако се появя така в града може и да мина незабелязано. Яко е 🙂

М.. завърших две висши образования, работя като продавач-консултант. Честно парите са ми малко, обаче работата ми харесва, само дето е малко повече часове от колкото ми се иска. За част от родата трябва да се стремя към нещо по-високо, образован човек съм била. Но за мен тази работа е най-доброто, което изобщо мога да намеря тук. Често се подтискам и ме вбесяват нахалните клиенти, но като цяло атмосферата, истинските тухли по стената, интериорът, сувенирите и бижутата от естествени камъни, фотографиите, това че в работата правя каквото поискам с минимална намеса от шефа… Имам още на къде да се развивам там, но ще видим.

Но има и друга страна на медала 🙂 Хорската простотия и задръстената пасмина, която е болшинство тук в Казанлък. Не искам никого да обидя, но продължавам да се чудя какво е това племе, ти като му се засмееш, то да гледа тавана и да си вири носа, да се прави на глухо или да влиза в магазина ти само, за да се заяжда, да търси някаква нередност и да изпита някакъв вид оргазъм от това.

Не им знам целите, но за мен е голям кеф като видя из града да се разхождат дрехиге, които са минали през ръцете ми 🙂 И да си спомням за клиентите, които са си ги купили. Както виждам напоследък една баба с пуловер от камилска вълна. Знам, че са им супер ниски пенсиите и кой знае как ги е отделила тия пари, ама си го носи пуловерът и топли 🙂 Оня ден пък една друга баба, ама от тия заядливите, сякаш съм умряла да й пробутам някаква дреха от 5 лева и ще забогатее магазина от това. Предлагам й това и онова, и тръгвам да показвам едни червени ризи. В първия момент викам може и да й е ярко и тъкмо ще я питам как е с червеното и я поглеждам – до петите е с ярко червено палто.

„Ясно.“ – викам си.

Предлагам й ризите и тя като викна:

„Ама, моля ви се, стара жена съм! Как ме виждате в червено!“

… и шокирана някаква. Мда.. наистина как я виждам…

Друга пък идва и седи на една педя от дрехата и не й иде на плитката кратуна да се пресегне и да обърне етикета, мен ме пита кое колко струва, аз естествено казвам.. но и стискам зъби, щото патката й с патка влезнала насред току що измития неизсъхнал под, прави му стъпки, ама и мен разхожда, за да й обръщам проклетите етикети. А.. и то само за да констатира, че еди коя си рокля тук е много скъпа,  тук е 38 лева, а на китайския магазин била 12. Само че в китайския магазин не продават оригинален „Бенетон“ за 12 лева. Бели кахъри 🙂 Има и много симпатични хора, доста от клиентите вече са по-спокойни като идват при мен, но и аз го приемам като личен неуспех, че не винаги успявам да им предложа хубава дреха.

Та тъй де. Мен отново ме чака баня. Теди тая вечер не спа при мен и няма да се притеснявам какво прави докато аз се чипкотя.

Утре има детско празненство в детската градина и ще присъствам, мисля да я наснимам доволно, за това зареждам батериите на фотоапарата,  а преди това и Магазинчо ще насвяткам 🙂

Advertisements

2 отговора към Най-сетне

  1. Яна каза:

    Радвам се, че на Теди ѝ е харесал театъра. Аз не съм водила още Божката. Но мисля, че ще му е интересно. Трябва да пробваме.

  2. Svetlina каза:

    Ау! Знаех си, че продавачките си познават дрехите и те заглеждат! По тая причина подминавах на тъгъдък един магазин в Нови пазар, дето си взех патката. Която е единственият жълт пухкав суитчър в целия свят.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: