Съботно

Така.. потърквам си очите, скоро ще заприличам на орунгел и таласъм.. Обърках се и станах по-рано, а можех да поспя още поне час. Какво да се прави биологичен часовник и компи, което ми пее всяка сутрин песен на Enigmа за събуждане.

И така.. с кафето – моят най-добръ приятел, както и с компито, прописвам тук.

Мислех да направя още малко бижута от плат, обаче честно не ми се занимава, и лакът ми ще се прецака от това, а не ми се играе пак да се рисувам.

Пловдивчани може би днес или в понеделник ще ми кацнат в магазина и след последната ни среща, когато отнесох някоя и друга критика нещооо.. не ми е особено до тях. И без тяхните критика знам какви ми са грешките и в каква посока да работя върху себе си. Само дето като ми го кажат в очичките и лееко ми дотъпява, ама само леко, щото пък те знаят как да го кажат. Не мога да си кривя душата,че Митко, човекът който ме одобри за тая работа е супер деликатен и възпитан човек и аз каквато съм тънкообидна и обидчива не му се издразних. Сега го коментирам, защото тогава бях много изморена и пак като се обърна..

Не са лоши хората, но при мен започва да се прояняна стандартното в подобните работни места, които заемам.

Супер много ме дразнят задръстени, комплексирани и нахални същества, ама супер много! От Пловдив ми мърморят, обаче тук хората са толкова захлупени, че преди да им продам и предложа нещо, преди изобщо да се опитам да си свърша работата като им покажа магазина, трябва да проведа стабилна психопредразполагаща терапия. Е те това много ме изтощава, особено когато търтят и да бягат от магазина, щото разбираш ли нямали пари да си купят еди какво си, пък са ме накарали да развържа някакъв шибан шал . Все едно ще се прекъсам като го развържа. Абе супер дребни глупости значи. Има и печени хора и те са като светъл лъч, обаче останалите братчееее..

Ти го поздравиш, то гледа у тавана, щот’ разбираш ли ако те поздрави и то, може пък да скоча да му покажа магазина и недай боже да му пробутам нещо, ще им пикам и на снобите нещастни! Ей за т’ва го мразя още повече тоя шибан Казанлък, заради супер дребните душички в него, ей богу и Шумен може да е селски град и Пловдив да ме е вбесявал, обаче ей такова чудо – ти да искаш да си вършиш работата и тия смотльовци зорлян да те препъват, особено когато аз съм готова да им прислужвам дори и нищо да не си купят.

Има па едни като се разпрострат да си търсят шалчета от един лев, които са супер много разновидности и пак не си харесват, и ми мрънкат що нямаме още. Ходят и пречат на останалите клиенти и се вайкат що няма такъв какъвто искат, после идват да ме карат да им поръчвам..да бе да, ей ся хукнах. Не че не изпълнявам поръчки на хора, ей затова не могат да се оплачат, щото правя всичко възможно някой да си получи най-дребното нещо, което иска. Никакъв проблем, само аджеба да си каже човекът какво иска без да се вайка,че ме бил накарал да врътна два телефона, които аз и без това връткам по двайсет хиляди пъти на ден.

Боже, моля те прибери си версиите!

Освен това пак ми  се обърна внимание, че трябва да съм винаги изрядна и добре наконтена.

Е, кажете ми мили деца, аз като отслабнах с още 5-6 кила и от размер L паднах на S-XS как аджеба да се сдобия моментално с нови дрехи, особено като до сега съм носила виснали камофлажни гащи и дънки?! Намерих максимално добрия начин и евтин, на това отгоре, дрешоците си пасват с магазина. Да живеят вторите употреби и това, че в нашия магазин дрехите са нови, но именно в същия стил и марки от тия по килата, защото дрехите се внасят не от Димитровград, Турция и Гърция 🙂 Като стана дума, бях намерила един не лош магазин с гръцки дрехи, който също е доста добър като стил, евтин е и с нови дрехи.

Ма това е друга тема. Обаче, братчееее издъхвам, дори и така цялата ми заплата отива за парцалки и наистина вече забравям коя съм, забравям къде са ми маратонките с дебелите езици и любимото яке. В началото беше интересно, нещо като маскарад, докато не установих,че вече просто не съм аз. От друга страна не е зле, май беше време да съм дама и да се пофръцкам пред огледалото и да положа малко повече грижи за външния си вид. Общо взето много ми се е насъбрало. Говоря само за дрехи. Свикнах с новия си изглед, дори ми се струва,че пак надебелявам, но още не мога да се възприема в новото си амплоа. Хората обаче не им дреме де, те си ме възприемат и ми е много гот като ми видят гердана и обиците, които аз съм си направила и почнат да коментират колко са арт и сто процента съм ги взела от магазина 🙂

От време навреме се виждам с новия си стар фен, който надявам се е охладил страстите си към мен, щото само ме дразни. Дразни ме в смисъл ядосва ме, иначе ме дразни като ме изкушава, щото доста време не съм имала мъжко под ръка и просто трябва много да внимавам да не се препъна в същия камък като преди време.

Само се връщам назад във времето, когато можех да излизам с кого ли не, да приемам в квартирата си кого ли не, да ходя къде ли не.. и като се огледам къде съм сега..  – тъпкана със задръжки, постоянно се оглеждам да не ме засече някой, дето познава родата, изобщо се озъртам като гърмян заек, не мога да се почувствам и за миг свободна , толкова свободна, че аз сама да се спирам от глупости, щото така съм решила, не щото навсякъде около мен има някви враждебни и клюкарски очи.

Тъпия Панайот дойде, издразни ме и си замина.  Сега излиза и че на мен не ми стиска да се занимавам с тоя новия. Не че не ми стиска, просто нито е мой тип, нито ме привлича наистина както трябвада ме привлича, нито имаме сходен начин на мислене, въпреки че ми е супер интересен и готин човек. Всички са ми готини, стига да не се опитват да ме имат, тогава става проблемното. Съзнавам,че имам проблем, съзнавам, че това не е нормално, но не мисля да отстъпвам повече от идеалите си. Всички знаем това до къде ме докара. Или ще съм с някой, дето ще го търпя във всякакъв смисъл и той мене също, или никакъв няма да имам. Наистина видях какво е това уж да се опитам да не съм дребнава, какви са тия глупости като „тип мъж дето харесвам“, характерът е най-важен, бла бла. Всичко е важно, всяко едно нещо е важно.

Недостатъците са важни, когато са предимства в очите ми.

Но, когато в началото нещо не ми хареса, то това нещо от малко се оказва еееей такова голямо и после стой та гледай. Още си бия главата в стената заради тия дребни неща, на които не съм обръщала внимание. Тъй че ще си седя сама за сега, което не е съвсем така.  Добре е, че В. е наоколо, щото ми е готино в повечето случай, намерих си дружинка, с която да излизам от време на време  🙂

Гледам часовника, наближава времето, в което няма да е зле да се поприготвя. В зората на трийсетте си години започвам да използвам фон дьо тен, кремче за под очите и така. Сенки още не съм, щото не мога да си слагам, а и нямам време 🙂 Скоро мисля и на маникюр да почна да ходя, ако не взимат много кинти да се погрижат за ноктенцата ми, щото намерих едно студио доста тънкажно, където може би ще ми излиза същите пари да ми правят ноктите, вместо да давам пари за лакове. Като стана дума лакът ми пак нещо не струва.. та ще го подменям.

Ми… айде, преятен ми ден 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: