Без повече експерименти

Та слушам си музиката. Утрешната. За в магазина. Време беше да си запиша малко от тази от миналото и тази позабравената, но носеща част от моя дух и моето настроение. И която кара хората да си припяват, когато влизат в магазина. Утре отново съм на работа, тъй като онзи ден се наложи да почивам, за да заведа Теди на лекар. Уж й няма нищо, но беше желателно да се провери. Напоследък не спя качествено, не зная дали е от количеството кафе, или нещо превъзбудено да ми е, нямам идея. Имам нов фен на хоризонта, който знае за блога ми и каза,че ще си ме чете профилактично.. е..чети си 🙂 Дали тук съм прекалено искрена?! Тук бих ли излъгала, че чувствата ти, в които аз все пак не вярвам , не са споделени, но това не ми пречи да ми е интересно що за човече си и да ми харесваш 🙂 До тук с обръщенията.

Животът ми се поразмърдва, ходи ми се до Варна, на мен ми върви зимата да ходя там, но тая явно ще пропусна. Както и Шумен ще пропусна. Купих си готини нови покривала за легло, които забравих в магазина и много ме е яд, щото нямах търпение да видя как ще стоят на стаята ни. Нищо, утре.

А да.. и трябва да си взема микрофон най-сетне, защото се надявам да си поговоря най-сетне с едно човече, което доста ми липсва, но какво да се прави като сме толкова работни вече. Освен това миналата седмица ми беше много куцо, защото се наложи да спра да си пиша с един човек, който беше започнал да ми харесва и ми харесваше да е част от деня ми.. но някои неща трябва да се отрежат от дъно. Може да съм коравосърдечна, или прекалено чувствителна. Но, когато човек не иска да го съжаляват, то аз не го съжалявам. Особено, когато поиска изрично това от мен. Дори и да е болен от рак и да отказва да се лекува. Не толерирам никой, който не ме слуша какво говоря и като кажа: „Не, не ми се говори за това“ -той в отговор  да  настоява да го направя. Всичко си има граници. Моите често са прекалено размити, но когато са ясни ги поставям и ясно. Днес не беше лош ден, поне имаше какво да върша, две жени направиха основно оборотът от деня, едната беше доволна и ми остави два лева бакшиш. Странно ми е, когато някой прави така и ме радва, че има такива хора, които остават доволни от мен. Освен това митът за готиния ми магазин и второто ми „жилище“ се разби от думите на шефа ми, че ако продължи така може да се наложи да си работи сам. „Така“ няма да продължи, обаче аз слязох на земята поне малко и не си мисля,че ще остана на тая работа по-дълго от необходимото. Не ми хареса просто тая несигурност, в която живея, все пискам за рутина, но май не ми харесва да съм в нея, имам ритъм от части, но дори и да не се получи сега с работата, пак съм доволна,че не съм си губила времето в къщи, а си играх на дегизировчик. Като стана дума за това в началото ми беше доста интересно. Сега вече не ми е. Това да съм възпитана, да се държа сдържано, да премервам думите си, да не се майтапя, да не говоря на жаргон..

Не ми харесва вече в Казанлък, а беше започнало да е почти хубаво. Лятото.

Когато работех на центъра в Шумен и всички ме знаеха не ми беше така куцо като сега. Задръстеняците са толкова около мен, че накрая и аз се превръщам в една от тях. Много задръжки, маски.. дори маски не, щото да има чалъм ще си се скрия в дън земя, в случая в къщи.. както едно време. Преди 12 години. Връщам се назад, а трябваше някак да съм дръпнала нагоре. И уж съм дръпнала, обаче не съм точно тоя тип човек дето ще се прикрива и тъй като не се прикривам, просто се скривам цялата, физически и не искам нищо общо нито с хората, нито с мястото. Улавям се,че Бейн ми липсва с неговите разкази и свежият му хумор, ще ми се да идва по-бързо Коледа и да се видим, надявам се да намине през Казанлък 🙂

……………………………………….

Горното го написах снощи. Вече e сутрин и главата ми е по-свежа 🙂 За добро утро се засякох с една жива физиономия, при която сега е вечер 🙂 Чакам Теди сама да се събуди, но нещо не се получава и ще трябва аз да я будя, защото ще изкара днес деня с баща ми на неговата работа някъде край едно село в една хижа. А аз ще го раздаавам на работна.

Вече излязоха. А аз се помайвам и отново не си лакирам ноктите, нещо, което трябвада се промени.. стига да мога да изцедя няколко капки лакочистител.

Отново забравих да си купя нов 🙂

В скоро време кафетата ми с новата дружка трябва да ги съкратя, че и на котката от три дни не мога да се наканя да й взема храна. Тъй ще е тя. На това отгоре вчера добре че имах работа, щото не ми е особено положително настроението, нацупено ми е, заядливо и така нататък. Пълна програма. Не мога да се засека с Теди, тези дни е или по градини, или на вилата, имам чувството,че направо загубваме връзка, а до неотдавна бяхме буквално като скачени съдове и не се бяхме делели и за ден. Ама такъв е животът, всеки по пътя си. Днес като се събуди беше много готино да я гледам как засмяно и с обич ме гледа, как да не го нацелуваш такова хайванче – не знам 🙂 Освен това добре че е баба й, с която май се занимават повечко. Направи й домашен пластилин по рецепта от крокотак и щерката доволно се занимава с това.  Освен всичко й накупих разни ножички и лепило, и като бяха на вилата с нашите, с баба й лепели върху едно принтирано дърво листа и лишеи, и мъх, станало е много готино. А да.. и се отпуши да приказва лека полека. Пее „Зеленчуци, който не яде“ и „Мама ми купи днес“,  нарцисче е, защото е влюбена в невероятната си визия, дай й огледало да си разучава новата хореография, и новата поредица от физиономии, чрез които да показва каквито си чувства поиска. Не зная аз позьорка ли съм, преструвана ли съм.. но тя ще бъде такава от класа.  И като я гледам сега как добре се справя.. на мъжете дупе да им е яко 😛

Аз продължавам да си пия кафето, вече съм с лак на ноктите и докато изсъхне ще си щракам тук. Трудно си събирам главата тия дни, нито и ми се събира, а сега, когато ми иде да се отпусна нищо не излиза. Съвсем забравих П. дано е жив и здрав и да живее животът, който сам си избере, така да се каже не е лъжа. Аз явно правя същото. Или поне си подремвам докато се появи нещо интересно на хоризонта. Много ще има да дремя още 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: