„Живее в свой собствен свят“

Да, мили ми дечица…

Горното заглавие е цитат от казаното от директорката на детската градина, която посещава Теди. Предизвикано е  от загрижеността  за психичното и умствено състояние на Теди, щото разбираш ли аз като майка нищо не съм забелязала, ама те „педагозите“ трябва да ми отворят очите. Случката се развива точно преди рождения ден на Теди , ама реших да й дам гласност  по-късно, за да не помраачавам излишно празника ни.

Та идвам аз една сутрин и водя детето на градина. Директорката ме посреща и иска да говори с мен. Почва да ми ги ръси едни бисери, на които аз на момента не можах да реагирам, защото чак по-късно ми се изясни какво е искала да ми каже.

Почва се едно:

„Теди, притесняваме се за нея. Не говори с нас.“ (Теди действително казва малко думи, но не това е проблемът, прекалено е своенравна и не се поддава на влияние).

Почва онази ми ти директорШа да ме пита как сме казвали на Теди в къщи, щото не си била знаела името и не си отговаряла на името. Първо като дойдела в градината, влизала, взимала една кукла и лягала с нея и не реагирала като я викат. Говорела на куклата, завивала я, ама не контактувала с учителките и децата, сама себе си тя се разбирала, но но другите хора не я разбирали, била живеела „в свой собствен свят“. Освен това изрази чудене какво й има, пък може и нищо да й нямало, щото пък сама ходела до гърнето и сама се хранела. Ей богу много се ядосах. Едва ли не, я изкара слабоумна, на това отгоре също като отклонение изкара това, че била взимала на децата играчките, гонела ги докато не си ги получи и била непреклонна в желанията си. Един път като я взимах от градината, директорката пак в действие –  повтори ми сто пъти да съм й купела на Теди голямо бебе, щото взимала това на едно друго дете. Ми сори, ама в градината аз до колкото знам играчки не се внасят, щото ако реша аз да внасям играчки.. нали. А оная ми ти овца сто пъти ми повтори да съм вземела на Теди голямо бебе, все едно си няма у нас, може да си мислят тъй, знам ли, щото съм самотна майка ли и нямам пари за играчки ли, що ли не знам, ама ако им покажа какви пъзели нарежда Теди и какви неща рисува, или пък как реди мозайка, очите ще им събера, щото те като не могат да се справят с характера на й я изкараха с отклонения. Не си разпознавала името, в свой собствен свят живеела, не играе с остаалите деца.. впрочем ако говорим за игри, Теди предпочита да си играе с деца които са около 2 клас, по тоя повод е направо влюбена в едно комшийче. Но това е друга тема.Така или иначе все пак майка ми я заведе на детски психолог, неформална среща. Майка ми пък друга терца. От месеци все разказва за психоложката на дома за деца, където работи, каква е добра, каква е отдадена на децата, как ги учи и им помага, даже е носила рисунки на Теди, за да я пита дали прави неща преждевременно за възрастта си, това още преди случката с директорката. Впрочем майка ми се гордее повече с нещата, които прави Теди, от колкото аз, защото аз пък смятам,че са си в реда на нещата, рядко се изненадвам чак толкова, но пък и нямам допир с други деца на нейната възраст. Психоложката все се уговаряше с майка ми да й доведе Теди и най-накрая я се срещнаха. Та видели са се, общо взето нищо ново не научих. Това, което ме притеснява мен е, че не зная какво става в тая градина, не знам дали само директорката е на това мнение, или и учителките смятат Теди за дете с отклонения, щото таз идея не ми харесва. Притеснението ми се засили,че точно в оня период малката не ходеше с голям кеф на градина, докато на ясла пък ходеше с голям а радост, но пък за нея сега всичко е ново – нови деца и нови изисквания, нови учителки. Сега има някакво затишие. Утре не съм на работа и мисля след градината да хванем автобуса и да идем с малката на консултация с логопед. Не че нещо ще помогне, ама да идем. Малката е доста своенравнаа и не изпълнява никакви команди, до колкото аз знам, за да има успех, трябва някой да я накара да повтаря думички, тя повтаря, но обикновено от детските филмчета, та тъй. За сега всичко е наред с нея. Чакам да излезнат изследванията за глисти, след три месеца пак, и ако сега и тогава са отрицателни, пишем ония проклети аскариси в миналото.

Що се отнася до мен, аз работя, нямам време да си събера мозъка, освен в неделя, когато почивам. Сега ми предстоят малко повече почивни дни, тъй като магазинът е в ремонт и аз нямам какво да правя там. В личен план нищо ново няма, не съм се виждала с никого, не съм говорила с никого, от работа и направо в къщи, вече свиквам с умората, пия винце вечер , изобщо като цяло съм добре, има какво още да се иска, но всяко нещо с времето си, есента вече е тук, но аз чакам с нетърпение прегорелите листа на дърветата, а утре и вдругиден , ако не вали мисля да направя един маратон в гората и да си поснимам с фотото 🙂 Това е за сега от нас 🙂

Advertisements

8 отговора към „Живее в свой собствен свят“

  1. Niili каза:

    Я ИМ ТЕГЛИ ЕДНА ТЪНКА ДЪЛГА НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ!!!!! побеснях, като четях какво си писала, честно! направо могат да те побъркат, само защото, ввидиш ли ти, детето не се всписва в общоприети калъпи! които шаблони са им твърде лесни на госпожи учителките, защото ги мързи да отделят специално внимание на всяко дете -то пък, какво ли искам и аз от държеави детски градини!
    светле, нес е ядосвай! ти най-добре си познаваш детенце, твоя инстикт не те лъже! прочети малко за валдорфовата педагогика, мисля, че ще намериш интересни неща за себе си, а и за малката. за която съм уверена, че ще се превърне в изключитела жена някой ден! пей й. пей й много! дечицата обичат ритъма и обичат да подражават на римичките, това е една чудесна, лесна игра за проговаряне. вдетинявай се с нея и бъди безкрайно щастлива! защото расте чудесно, ново поколение, което съм убедена, че ще промени света към по-добро!

  2. keklanka каза:

    Аз леко се притесних впрочем, по-скоро заради късното проговаряне и все повече се убеждавам,че посещенията при логопед ще ни станат част от живота за дълго време.
    Иначе музиката наистина много добре й влияе на малката. Във фейса съм пускала доста клипчета как играе и се опитва да пее, за съжаление на английски, тъй като на български така и не открих подходящи песнички. И да, аз също танцувам с нея. Благодаря за съвета, ще прочета нещо повече за тая педагогика, като гледам ще се профилирам и в тая област…

  3. keklanka каза:

    Водих я и на логопед, но според мен не й обърна кой знае какво внимание. Каза,че сме дошли рано, че според нея нищо й няма. Навярно наистина е така, но наистина нямах идея, че фината моторика и говоренето са тясно свързани. ако говорим за това, значи няма проблем. Поне кой знае какъв няма, тъй като звуците си ги изговаря правилно. Та така с нашите преживелици.

  4. Niili каза:

    виж какво, е се притесявай, пак ти казвам. някои деца просто проговарят по-късо, но след това не можеш да им затвориш устите, като мелници са. наистина прочети туй-онуй за това, което ти казах, мисля, че ще америш аистина много полезни работи! гушки а дребосъка от мен!

  5. Bain каза:

    Малко на параграфи да го беше оформила… А иначе, детето е твое, не на директорката, и е рано да се каже дали има психични отклонения или не. Аз в детската градина бях любимец на ръководителките, все си говорех с тях, и виж сега как съм – наистина, не можеш да си правиш такива прибързани изводи, направо е идиотско.

  6. kekla каза:

    Впрочем аз не си правя никакви прибързани изводи, ако визираш това, че се нервирам от коментарите на директорката. Подчертавам, че се нервирам, а не мисля, че има истина в тях, напротив! Не съм чак толкова куха, че да си помисля,че Теди има психични отклонения, също мисля,че съм достатъчно прозорлива, за да не съм от онези майки, които смятат, че тяхното гардже е най-хубавото. Изобщо не се притеснявам в момента, че Теди не е добре умствено, защото доста по-умно действа от мен самата. Идеята беше,че ми пламна главата да не би в градината да се отнасят кофти с нея и фактът, че оная овца ми вдигна кръвното. И пак казвам, относно говоренето аз отдавна виждам, че е назад,не целя да й създавам комплекси или да се втелявам разбираш ли, ама аз си бях длъжна, а и още съм, да проверя дали всичко е наред, защото ако действително има проблем, е много важно той да се открие на време. Не мога да разчитам на никакви приказки от рода,че на комшията детето проговорило на 4 или 5, че сега не му спирало устата, нито искам да гледам как на друг пък детето така и не проговорило и родителите му си останали с чакането. Поинтересувах се по темата и наистина стигнах до заключението,че докато чакам малката да си навакса и реши да прави изречения, е желателно да елиминирам всички останали неблагоприятни възможности. Хау!

  7. astilar каза:

    Кек, чак сега чета това. Дъщерята на мои много близки приятели проговори доста късно (не мога да ти цитирам точната възраст в момента, но беше по-голяма от Теди). Водиха я на логопеди и разни други специалисти, ходеше по едно време за кратко, дори в специализирана градина за глухонеми деца. В същото време си беше палаво и живо дете. Просто с характер, а не с проблеми в развитието.
    Ами, не знам директорката, дали разбира от педагогика. Подход към родителите очвАдно няма. Опитай, ако е възможно да попиташ учителките, които са с Теди през деня – как е, поговори и с други родители, за да разбереш, дали и други деца ходят с нежелание в детската градина. Моите впечатления от децата в първа група в нашата градина са, че повечето плачат сутрин, но учителките успяват да ги успокоят и примамят, за да влязат в занималнята спокойни. Вечер учителките разказват на родителите как е минал денят на детето, плакало ли е, направило ли е нещо различно от останалите. Не дават квалификации, просто разказват. Та, опитай се с няколко спокойни разговора да стигнеш до този разказ и ти. Така или иначе вероятно си по-добър педагог от някои от тях, а със сигурност познаваш по-добре Теди.
    Поздрави!

  8. keklanka каза:

    Рали, да ти кажа учителките не са ми вдигали нервите – напротив. Като срещнат трудности ми казват и то е нормално, същите имам и аз, общо взето те достигат до същите отговори като мен. По-безкомпромисни към капризите и настояванията да се наложи, ако ще сто реки крокодилски сълзи да изплаче. Казват,че трудно й привличат вниманието, ама като дойде музикалната, сама си взимала стола и се курдисвала пред нея, или ставала да танцува 🙂 То не е нищо нова за мен де, в къщи танците и пеенето са винаги на мода. Директорката беше много загрижена като ми наговори всичко, само дето приказките й бяха откровена глупост… и а ли съм тъпа, но от кога поведението на човек с по-неподатлив характер се нарича характеропатия?!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: