Добър вечер и лека нощ… Imagine

Все повече достигам до вътрешния си мир. Явно неуравновеността, изнервеността и всичко останало са се дължали на промяната на времето, или надеждата ми да се промени. Имах може би един от кофти месеците си и въпреки че не ми харесва да ми е студено – живнах.  Идва любимият ми сезон на прегоряла трева, на боцкащи лъчи, едновременно топли и хладни, на слънце, което мога да видя без да ме болят очите, на листа, които мога да почувствам само като ги погледна. В такова време съм благодарна, че с изключение на гадната година в Пловдив, всеки път съм била близо до природа. Дали ще е Шуменското плато, или нашата тукашна си средногорска природа, усещанията са някак близки.. и не съвсем.

В последо време се отдадох отново на творене на разни неща, замених писането с това, бирата нещо позамря в стомаха ми.. явно наближава преход към вино. Мисля си за Коледа дори и ми се майсторят есенни венци с много жълъди, глог, сухи цветя и остарели панделки.

Не зная това ще се сбъдне ли всъщност, или ще е поредният прекъснат порив да досътворя нещо. Не само в мислите си, аз и в живота си прескачам от клон на клон, от място на място, от случка на случка, от дело на дело.

Явно съм доста непостоянен човек.

За П. почти не се сащам, явно времето все пак е пропиляно.

Във вторник имам интервю за работа, която ме устройва по много показатели и се надявам всичко да потръгне добре. Повече няма да пиша за нищо друго, освен за умора и за това,че нямам достатъчно време за Теди, ако работя знам как ще се стекат нещата и знам,че това ще е в наша полза.. и знам,че това ще значи, че ще остана тук много повече от колкото съм си мислела някога.

А ако не започна работа, тогава съм намислила да направя кочината в къщи още по-голяма, няма къде да побирам всичките си джунджурии и идеи. Наистина няма, добре че кухнята не я използвам за хранене, масата там е просто невероятна от към бъркотия – шишарки, ленти за куилинг, рамки за картини, мъниста от плат, накрайници за обици, синджири, канапи, плетени недоплетени гривни и така нататък.

Правя си и нов блог, някои от нещата, които майсторя съм ги пуснала за продажба там, но още всичко е в проект и навярно ще си остане такова, разработвам си го, не вярвам особено, че ще имам някакъв успех, не съм много наясно с маркетинга за подобно нещо, не ми стига пипето и за това да мисля, за сега само го пълня лека полека 🙂

Днес купих пантофи за Теди, във вторник й е първият ден в детската градина, първа група. Още една стъпка към порастването и преминаването от ясла в градина. Излезли са й някакви лишеи, на които аз патката й с патка не обърнах внимание, щото първо ми се стори протрита и суха кожа, ама не би. Според личната било розов лишей, ама по това, дето го прочетох, тия гадости се разпространяван като се мокрят, това чудо го влачи поне месец и не се е увеличило, поне не така както се описва. Няма почти никакво инфо, освен, че е някакво адско упорито копеле. Тоя, розовият лишей. От всички илачи най-много ми хареса нерафинирания зехтин и ще почна първо с него, а и Универтан. Лакарката препоръча да слагам някакъв антимимикозен нам какво си спирт, сложих веднъж и няма да повторя. Този препарат не го препоръчват за деца под 6 години и за бременни също. Теди уж не я сърбят тези кожни неща, но като го сложих тоя спирт, леле мале, щипе я явно, не че аз съм доктор, ама от както аз поставих правилната диагноза за глистите й – аскарис, а лекарката не знаеше за какво иде реч, вече хептен доверие й нямам. Иначе е много приятна женица, симпатимна ми е, ама не дай боже Теди да се разболее по-сериозно. Ако това наистина е розов лишей, то тогава на нашата докторица работатата й беше моментално да ми даде направление за дерматолог. А тя дори не ми каза по колко пъти на ден да мажа, нито ми каза да мокря ли или да не мокря засегнатите места.  Явно пак аз ще трябва да се заема. Също така трябва да потърся мебелна фирма, където да й изработят подаръчето на Теди по случай рождения й ден. Видях една в нета, която ми е на лесно място, знам и за още една, та ще питам там. Николай можеше да се погрижи за това, но  Стара Загора  е някак далечко да мъкне маса и стол, при положение че няма кола.

Лека нощ,ние ще спим в кош 🙂 Теди вече спи всъщност, отивам да си я гушна 🙂

Advertisements

3 Responses to Добър вечер и лека нощ… Imagine

  1. Svetlina каза:

    Иха 🙂 Какви неща ставали, докато ме няма 🙂 Гледай после да кажеш за интервюто, че да не дърпам ушите!
    И дай линк към тоя блог, дееее

  2. Ari каза:

    Розов лишей е нещо супер кофти, имах го преди година, влачих го месеци. Минах през 3 лекаря, сума си лекарства, от които напълнях страшно в онзи период, едната ми беше казала да не се къпя защото ще се разпространи и аз тъпачката изпълнявах и хигиената ми се свеждаше до употреба на мокри кърпички. Това говорим за август месец, в най-големите жеги. Натъпка ме с антибиотици, от които получих и гъбички. След седмица ми дойде акъла и отидох при втора лекарка, която като й казах за антибиотика и за некъпането буквално се хвана за главата. Каза ми, че този антибиотик се предписва за херпес и явно другата просто се е презастраховала като ми го дава. Каза ми да се къпя с хладка вода и без сапун известно време, и ми изписа едно мазило, което се приготвяше в аптека, бяло, като вар такова. Пак не се оправях и отидох при трета лекарка, за да чуя окончателно мнение. Та тя ми би 2 кортизонови инжекции /от които напълнях и подпухнах/ и от тях вече окончателно ми мина. Но вече беше минал месец и половина и то даже сигурно само щеше да си мине вече, ако го бях оставила.
    Това, което разбрах като цяло е, че всеки си е със собствено мнение за въпросния розов лишей. Едната ми каза да не се къпя за да не се влоши, сърби, и да стана, цитирам: ‘като гущер’ – това ми беше изкарало акъла. Другата ми каза да си се къпя, и си бях ок – не станах като гущер 😉 Тъпкаха ме с какво ли не…
    Гадна работа.
    Дано да не е това при Теди. Ако е – минава дори и самО, за месец. И после се изгражда имунитет към него. На мен ми казаха, че ми се е получило най-вероятно от пробване на дрехи в магазин – дрехи обличани от други хора преди това о.О
    Из интернет има доста инфо , ти сигурно си прочела де.

    Стискам палци за всичко!

  3. keklanka каза:

    Абе и аз прочетох подобни неща за тоя розов лишей, ама някои хора наистина от мокрене са се влошавали и то значително. Други от това лекарство като вар са се оправяли. Не знам дали е това при Теди, обаче аз взех зехтин, само дето забелязах, че това чудо май е почнало да изчезва само, изключвам едно петънце, което е по-ново. Та май и аз като гледам сама си минава тая гадост. Всъщност това за дрехите и аз го прочетох, боите им преди да се изперат си били направо токсични или нещо такова. И не е заразно, за това ако си го пипнала не е било от други хора, ами от разните там химикали. Всъщност аз доста късно потърсих лекар, тъй като първо не се усетих какво е, после мислех, че е протрита кожа, тъй като не се влошаваше, ама ине се оправяше.. Личи си колко съм била стресната, всъщност по едно време се притесних.. и докато ида на лекар и то взело да се подобрява значително, точно тази вечер забелязах,че кожата е започнала да възвръща еластичността си. Четох историята на едно момиче, дето и то като теб през много лекари и много пари, и накрая някакъв доктор й казал зехтин и се оправила. Една пък жена сложила на мъжа си върху засегнатите места клеева тинктура и много бързо се подобрил, но много щипело.. нормално, спирт. Ама за дете.. не става. Бе да чукаме на дърво да не ни спохождат подобни гадости. Аз като гледам и лекарите не знаят какво да ги правят, пък не е чак толкова рядко срещано, дори не е ясно от какво се прихваща.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: