Варна #2 (26-27.07. 2010г.)

Така, намерих малко време и започвам с разказите за преживелиците във Варна, в съзнателния ми престой там, тоест през двата пълни дни и две нощи.

След като вечерта на 25 се прибрахме от разходката из нощна Варна, заспахме като къпани. Но аз не спах като къпана. Първо беше ми странно, явно бях прекалено ръзвълнувана, а още от 5 сутринта гларусите и чайките издаваха невероятен шум с непрекъснатото си крякане. Честно казано предпочитам някой петел да ми беше застанал под прозореца, вместо тези нахални птичоци, да са живи и здрави 🙂 Въртяяях се, въртяяях се, гледах си часовника, пусках си музика на телефона и ето че най-сетне Бонбончо се събуди, а после и Мария. Направиха кафе, аз – сънена, спал- недоспала, пия и се оглеждам. Бонбончо ме юрка да ходим на плаж, до  Варна съм дошла и на плаж да не ида.

При това още не е заваляло.

То си беше наистина цяло чудо, защото не е имало път, когато ида до Варна и да не вали, и то по цял ден, не е имало път да няма лед и киша.. Сутринта беше облачна, но задушна. Наканихме се най-сетне да излезем, аз се изфръцкахс една пола, дето не бях сигурна тича ли ми, но Бонка ме окуражи и тъй. Не бях сигурна къде отиваме в това облачно време и какви слънчеви бани ще си правим, но докато вървяхме, се оказа,че е прекалено задушно и сме на прав път. Бонбончо ме изкефи, хич не й дреме, навирила си носа, а аз се оглеждам като гърмян заек. Не че нещо се притеснявам, но ми беше някакво странно. Стигнахме до морето, намерихме си място и опънахме хавлиите си. Отдавна не се бях събличала бо бански, от години, даже и на язовира не съм ходила от много време. И първо се огледах, огледах, поприказвахме, пооплакнах си очите с разни загорели батковци и айде цамбур в моренце. М-м, беше много хубаво, щеше ми се да останем за повече от 2-3 часа, направо не усетих как мина времето. Планувахме с кой още да се видим, планувахме на кого да се обадим, как да се разберем с Антония и Силвана. Аз трябваше да се вида и с Антон, и с Яна, ако бяха във Варна, както и с Николинка. С последна така и  не се видях, защото явно пак си е сменила номера, а и то й време не остана.

Такааа… към 12 и 30 се прибрахме отново в квартирата. Ядохме, пихме бира и хукнахме за среща със Силвана и Антония.  Аз нямах търпение да видя последната, защото много време мина, а и все пак е с 9-месечен корем. Много се радвам за нея, дори докато пиша нищо чудно и да е отишла да снася. Нямам търпение да науча за появата на още едно мъничко човеченце.

Ето че идва – много е красива и огромна 🙂

Леле, аз имах ли такъв голям корем?!

Тръгнахме да се разхождаме, но аз нали съм добрата Ламя Спаска и огладнях, и се запътихме към центрото да ядем закуски 🙂 Ето ни тук как манджаме:

Докато ядохме и се разправяхме с предстоящи бебета, неусетно минали 1-2 часа и трябваше пак да тръгваме на пътешествие. Този път към един варненски МОЛ, където работи Мария, за да я вземем от работата й.  Тръгнахме по-рано, защото  Антония не може да върви бързо.. Еех, като я гледам тази снимка всде си спомням какви бяхме преди време с нея като съквартирантки.. Ето ни 2002 година, същински дечурляци:

А вече сме си чиста проба жени, че и с деца.. е, тя почти.

Даде ми идея какво да подаря на бебчо, само да се роди живо и здраво ! Леле колко отдавна не се е раждало бебе, а сега са две на път 🙂 Второто е на Яна.

Дано някой ден и аз се събера с някой маймун и да си имам поне още едно дете. Теди и тя милата как се радва на бебешори, ще е супер да не расте сама.. но нека не бъда алчна. И това, което имам може да бъде достатъчно 🙂

Та вървим ние , стори ми се че въвряхме направо безкрайно преди да го стигнем този МОЛ.

И, о Боже! Изтекоха ми очите в тая Варна! Ами то от хубави по-хубави мъже! Тъкмо се прехласнеш по един, той се скрие, вземе че изкочи друг.

А тук хубавите мъже са кът, открояват се..

Леееле, честно казано направо ми идеше да се отъркам в някой в тая Варна! Ми те едни готини, подпрели се на едни огради някои, краката сами ме носеха към тях, цирк ти казвам.

Тъъъй, стигнахме до МОЛ-а и докато пазарувахме там , изведнъж се чува яко плющене на вода. Все пак заваля.. не само навън, но и вътре. Нова сграда, който пита.  Опитахме да останем вътре докато премине дъжда. Какъв  ти дъжд, то цяла буря! Шахти ли нямаше не знам, но за десет минути валеж и силен вятър – навън колите не возеха, те плаваха. Мисия невъзможна беше да вземем такси. Междувременно Антония и Силвана си бяха заминали по-рано, а ние с  Бонка и Мария чакахме да мине бурята.  По едно време решихме, че е намаляла.. но сбъркахме. Такситата не возеха, а ние се омокрихме и пак се върнахме в МОЛ-а. След още 10 минути намаля валежът, но имаше още гръмотевици и ние се добрахме до автобус. Пък там как ни изпра лиготията… Автобусът обиколи малко, защото имало паднали дървета по пътя. Аз като пиша, че беше стихия, не си правя вятър на устата. Напоследък ме е шубе от мълнии, особено като съм навън. Едно дърво имаше паднало току пред квартирата, а продължаваха да падат клони и мазилки от сградите, добре, че стигнахме невредими.  Тази вечер нямаше да се излиза. Изсушихме се, направихме си вечеря и седнахме да пием 🙂 Доспа ни се много рано  🙂

На сутринта имахме среща с Недка и синчето й. Недка е също бивша състудентка, която имаше ходене до Варна, за да заведе синчето си на детския кът и на зоопарк. Аз също имах мерак за зоо-то, тъй като ми се щеше да наснимам животинките и после да ги покажа на Теди. Минахме през Морската Градина и беше доста.. интересна гледката. То и по пътя навсякъде имаше начупени клони, а в парка и паднали дървета, и такива, дето са почти паднали. Цареше разчистване. А едно върво навярно беше паднало и върху тази пейка:

Снимах тези кадри, докато си почивахмуе трите на пейчица, а малкият Петърчо ни снимаше.

Междувременно Антония се и обади, че и тя ще дойде по-късно. След като си починахме се запътихме към зоо-то, наснимах животинките, разходихме се доста добре, много беше приятно.  И  Антония дойде, беше весело и отпускащо, и сладолед ядохме. После тръгнахме към детския кът. Там пък да не повярва човек си изкарахме всичките много яко, возихме се на блъскащите колички, аз  след третия път схванах как се управляват 🙂 Падна голяма веселба:

но Много се изморихме, божкееей.. Антония после си замина, Недка и тя, а ние с Бонка отидохме до квартирата, за да хапнем и да се приготвим за поредната среща, този път с Даниела, друга част от филолозите, с която от години не се бях виждала. Седнахме на едно кафе в близост до мястото, където пък имахме друга среща. Сервитьорът много се прехласна по Бонбончо, чак аз забелязах, много интересно ми стана 🙂 Накарахме го да ни снима:

Оооох, като се сетя какво фиаско беше, от среща в среща! Много съжалявам, че не се видяхме и с Мартин, но той за съжаление беше на работа и нямаше как.

Денят беше към края си.

След тази среща тръгнахме да се виждаме със Силвана и Мария. По принцип трябваше да ходим на концерт на Планета, но тайно мислехме да се отклоним и да идем на бирария, май само Силвана имаше мерак за тоз концерт, задаваше се буря, времето беше на наша страна, и в крайна сметка се спряхме на бирарията. Поръчахме си цацка и бирка, и седнахме да починем след натоварения ден.

Наистина изглеждаме, а и бяхме изморени. Обаче  починахме и се отправихме на нощна разходка. Аз си взех бира за из пътя, не ми се ядеше пак сладолед. Явно нещо не съм на вълна сладко.

Улиците и Морската Градина вечер във Варна са невероятни. И хората излизат, някакво такова прохладно, оживено и всички са в невероятно добро настроение, много ми хареса..

Неусетно се прибрахме в квартирата и скапани се трупясахме по леглата. Така приключи и вторият ми ден във Варна.

На следващата сутрин ме чакаше пътуване до Шумен – моя любима дестинация. Градът, който чувствам повече от роден.. но за това следващия път:)

Advertisements

3 отговора към Варна #2 (26-27.07. 2010г.)

  1. keklanka каза:

    Днес, в 13 и 30 Антония е родила. Момченце! Нека всички са живи и здрави, нека да растат заедно с малкия нов човек, мама да се оправи бързо след раждането и да има много мляко 🙂

  2. Svetlina каза:

    Ха! Още мъже! Кекле, внимавай! Пази твойта за нашия, че ще се караме!
    Аз мога ли като пълен идиот да питам коя от всичките убавици е Бонбончо?
    И освен това да си кажа, че на последната снимка приличаш на Теди 🙂

  3. keklanka каза:

    Няма да се караме, новият мъж също е от Варна, те ще станат приятели с Божко. Иначе Бонбончо на последната снимка е от дясно. И да, приличам на Теди, или тя на мен, личи си вече, че сме една рода 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: