Теди

Напоследък не съм имала особоно време да спомена как я кара другия член на блога ни, който още и понятие си няма за високата чест, която съм му оказала – Теди.

В момента си отдъхвам предателски, защото тя е на ясла, а аз съм айляк задник, но си мисля за нея и пак се радвам,че не е тук 🙂 Ега ти спокойствието, цялата къща е празна. То само мисълта за това ме изпълва с радост. Иначе рисуването малката напоследък го поизостави, за да се заеме с пъзела, който йподарих наскоро и който си мислех,че няма да й допадне. Тоест е за по-големи дечица и дори 10-те части, които отделих и ми се сториха до някъде лесно наредими, пак не мислех, че ще успее да се справи с тях. Но не бива да си подценявам детето, защото то пък взе,че много му хареса и доста бързо схвана как стават нещата. Явно зрителната памет й е доста добре развита и всяко нещо бързо разбира кое му е мястото.  Ето това представлява целият пъзел нареден:

А така изглежда частта, която отделих от цялото и която ми се стори що-годе възможна да бъде наредана от близо 3-годишен мозък. То така тествам и своята интуиция да видим познавам ли си достатъчно детето 🙂

Ето го и разделен на части:

Та така, на малката мислех, че не й допадат много-много пъзелите, но не се оказах права. Напоследък бях в чудене какви играчки да й взимам, защото нищо не ми се струваше подходящо. С кукли и плюшени играчки е пълна цялата къща, наследство от моята младост и явно неизживяното ми детство, мозайката, която наскоро й купих, явно още й е рано за нея. Със строители също не се заиграва чак толкова много. Освен това рисуването също върви добре, макар напоследък да е позанемарено, скицникът, който й взех е доста накъсан и надраскан, моливите вече са в употреба, но явно малката предпочита да драска с химикал и да си кажем, аз нещо не мога да й отпускам моливите, че пада голямо гризане. Често ме кара и аз да й рисувам и за сега се справям добре с изкуството наречено детско рисуване, защото все пак аз спрях да рисувам на това ниво и мога да рисувам само така 🙂 Опитва се все повече да говори, но основно се мъчи да пее и да повтаря не моите думи, а тези от детските филмчета. Старая се да не говоря така бързо, но нашето Теди си има собствено мнение. Когато го накараш да каже нещо, казва съвсем друго, при това с навирен нос. От къде накъде вие ще ми казвате какво да казвам.. ама като види зор и казва : „Мамо, пий Да!“. Започнах да й свиквам с проявите на нерви, тръшкане, нетърпение, но вече никъде не искам да я взимам с мен, ако не е възможно да се занимавам само и единствено с нея. Много е засмяна и позитивна, добродушна и майтапчийка. Хареса естествено и чичо си П., даже се прехласна по наболата му брада и скочи да го целува. Липсва й мъжко присъствие ли.. не мога да разбера, но има ли наоколо мъж, аз съм тотално отсвирена. Намърдва се в скута му и почва да му обяснява на неразбираем език много неща. Ние пък й отговаряме и тя продължава да „мели“.  Миналата седмица, когато П. беше тук и се бяхме поскарали, той ми я отмъкна и почна да си говори с нея и аз , ако се обадех – получавах един пренебрежителен поглед и това :

„Ние с тебе не говорим.“

Както би казала адашката: „Мъже!“

Аз бих казала други неща 🙂 Не обичам прекалените драматизации в стил обичам те, ще умра без теб, или разни тънкообидни истории. Изобщо не ме трогват, някак си съм я минала таз възраст, в която се впечатлявах и сърцето ми забиваше съчувствено. Не че понякога някой не се опитва да ми мине с този номер в стремежа си да играе някаква игра докато пробва въздействието си върху мен 🙂 Но те нещата се учат с „проба-грешка“. Теди постъпва по същия начин с мен, тъй че това не е нищо ново.

Животът си върви 🙂 Нямам търпение да хвана пътя за Варна, хваналаме е вече пред пътувателната треска 🙂