Теди

Напоследък не съм имала особоно време да спомена как я кара другия член на блога ни, който още и понятие си няма за високата чест, която съм му оказала – Теди.

В момента си отдъхвам предателски, защото тя е на ясла, а аз съм айляк задник, но си мисля за нея и пак се радвам,че не е тук 🙂 Ега ти спокойствието, цялата къща е празна. То само мисълта за това ме изпълва с радост. Иначе рисуването малката напоследък го поизостави, за да се заеме с пъзела, който йподарих наскоро и който си мислех,че няма да й допадне. Тоест е за по-големи дечица и дори 10-те части, които отделих и ми се сториха до някъде лесно наредими, пак не мислех, че ще успее да се справи с тях. Но не бива да си подценявам детето, защото то пък взе,че много му хареса и доста бързо схвана как стават нещата. Явно зрителната памет й е доста добре развита и всяко нещо бързо разбира кое му е мястото.  Ето това представлява целият пъзел нареден:

А така изглежда частта, която отделих от цялото и която ми се стори що-годе възможна да бъде наредана от близо 3-годишен мозък. То така тествам и своята интуиция да видим познавам ли си достатъчно детето 🙂

Ето го и разделен на части:

Та така, на малката мислех, че не й допадат много-много пъзелите, но не се оказах права. Напоследък бях в чудене какви играчки да й взимам, защото нищо не ми се струваше подходящо. С кукли и плюшени играчки е пълна цялата къща, наследство от моята младост и явно неизживяното ми детство, мозайката, която наскоро й купих, явно още й е рано за нея. Със строители също не се заиграва чак толкова много. Освен това рисуването също върви добре, макар напоследък да е позанемарено, скицникът, който й взех е доста накъсан и надраскан, моливите вече са в употреба, но явно малката предпочита да драска с химикал и да си кажем, аз нещо не мога да й отпускам моливите, че пада голямо гризане. Често ме кара и аз да й рисувам и за сега се справям добре с изкуството наречено детско рисуване, защото все пак аз спрях да рисувам на това ниво и мога да рисувам само така 🙂 Опитва се все повече да говори, но основно се мъчи да пее и да повтаря не моите думи, а тези от детските филмчета. Старая се да не говоря така бързо, но нашето Теди си има собствено мнение. Когато го накараш да каже нещо, казва съвсем друго, при това с навирен нос. От къде накъде вие ще ми казвате какво да казвам.. ама като види зор и казва : „Мамо, пий Да!“. Започнах да й свиквам с проявите на нерви, тръшкане, нетърпение, но вече никъде не искам да я взимам с мен, ако не е възможно да се занимавам само и единствено с нея. Много е засмяна и позитивна, добродушна и майтапчийка. Хареса естествено и чичо си П., даже се прехласна по наболата му брада и скочи да го целува. Липсва й мъжко присъствие ли.. не мога да разбера, но има ли наоколо мъж, аз съм тотално отсвирена. Намърдва се в скута му и почва да му обяснява на неразбираем език много неща. Ние пък й отговаряме и тя продължава да „мели“.  Миналата седмица, когато П. беше тук и се бяхме поскарали, той ми я отмъкна и почна да си говори с нея и аз , ако се обадех – получавах един пренебрежителен поглед и това :

„Ние с тебе не говорим.“

Както би казала адашката: „Мъже!“

Аз бих казала други неща 🙂 Не обичам прекалените драматизации в стил обичам те, ще умра без теб, или разни тънкообидни истории. Изобщо не ме трогват, някак си съм я минала таз възраст, в която се впечатлявах и сърцето ми забиваше съчувствено. Не че понякога някой не се опитва да ми мине с този номер в стремежа си да играе някаква игра докато пробва въздействието си върху мен 🙂 Но те нещата се учат с „проба-грешка“. Теди постъпва по същия начин с мен, тъй че това не е нищо ново.

Животът си върви 🙂 Нямам търпение да хвана пътя за Варна, хваналаме е вече пред пътувателната треска 🙂

Advertisements

8 Responses to Теди

  1. Svetlina каза:

    Само Теди си забравила да снимаш, шматка такава 🙂

  2. keklanka каза:

    Не съм, ама я има как рисува, не как нарежда пъзел, а и да не забравяме, че когато писах публикацията, Теди липсваше 🙂

  3. Мария каза:

    Добро утро! Случайно попаднах в блога ви, дано не се натрапвам. Имате много хубав пъзел! Не си ли играете с колички? Аз имам момче и като си помисля за едно време, пред очите ми изникват автомобилчета и чаркове за тях 🙂
    Весел ден,
    Мария

  4. keklanka каза:

    Добро утро и от мен 🙂 Съжалявам, че не отговорих веднага, но нямах интернет. Благодаря ти за коментара :)Иначе да, и с колички си играе Теди 🙂 Тя е момиченце, но то не пречи.

  5. Яна каза:

    Ние сме същото положение. Пълно е с плюшки, които тя пренебрегва, книжките за нейната възраст ги имаме почти всичките, които са на пазара, и които мога да понеса от естетическа гледна точка, и вече не са интересни, а още не иска да й чета текстове; обаче с простите пъзели още не се справя, нещо й куца фината моторика и координацията, ама аз това си го знам.
    Любимо й е да се фръцка и да танцува, и да припява, ако може на английски 🙂 Знае и 2-3 стихчета, макар че само ние двамата с баща й знаем, че ги „знае“, т.е. произнася ги неразбираемо.
    Сега предстоят подаръци за РД, но още не съм ги измислила.

    Иначе и аз така не мога никъде да отида, ако се очаква от мен да функционирам социално, просто не става. Тя очаква 100% внимание, във всеки един момент, което го разбирам и е ок, но гледам да не се поставям в изнервящи ситуации. Ще порасне, стига да не се сдобием с номер 2 дотогава 😉

    Гушки на Теди и много фън във Варна, макар че, гррррр… защо всички ходят на морееееее?!?!

  6. keklanka каза:

    Хе-хе, аз май трябва да напиша пост за това как бях във Варна, върнах се вече.. и не, не бях на море, а по гостита. Направих само веднъж плаж, една сутрин от 10 до 12 на обед :)Колкото да вземе,че да ми хареса морето, което по принцип не харесвам 🙂 Все пак откачих седмица малко въздух, но преди това се реванширах на родителите ми като наглеждах къщата докато те бяха на вилата ни. Гушки и от мен за Марулка, коята приближава две годинки 🙂 Теди пък има забавено речево развитие и може и намен да се дължи, щото пък аз „страдам“ от скороговорство. Общо взето май наистина всяко дете явно се развива в някои области по-бързо от други.

  7. Яна каза:

    М. започна да се обръща чак на 9,5 месеца – преди това лежеше по гръб и разчиташе на мен да я транспортирам от едно място до друго. Всички вече бяха лееееко истерични, че това дете трябвало да го види невролог, само аз бях абсолютно спокойна и убедена, че нищо й няма. Просто трябва да си познаваш детето и евентуално да се опитваш да го насърчаваш там, където му е по-трудно, но „нормалното“ има много широки граници, особено в детската възраст. Ще проговори и Теди, и М. ще се научи да се качва сама на пързалката. Когато-тогава 🙂

  8. keklanka каза:

    Хееех, права си наистина 🙂 И аз виждам,че всяко дете в едно е по-развито, в друго не, но наваксва. И аз за Теди нямам чувство,че изостава и в същото време толкова ми се искаше да имаме по-добра комуникация, и тази не е зле, но като вземе да се тръшка не може да си каже какъв й е проблемът, сигурно щото сама не знае 🙂 А 9.5 си е сериозна възраст, аз се сещам,че потова време Теди вече се изправяше в кощарата, макар и късно да проходи.. късно, късно 1.3 години. Знам,че не бива останалите деца да са критерий и все пак понякога ти бъркат в очите с нещата, които те могат, а твоето не може 🙂 ама гледам да не се изпускам пред Теди да го коментирам това,че тя пък и обидчива, то и аз да бях.. 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: