Сутрешно едно такова

Теди вече е на ясла, аз съм изкъпана, изчистих, сложих килима.. и така. Кафето почти е изпито и днес ще излизам. Тези дни ми бяха потънали гемиите, но днес се чувствам добре, сякаш ще си дойде всичко на мястото и ще видим каква ще я бистрим.

Малката вече се усети, че пикаенето в памперс не е толкова приятно, колкото пикаенето в гърнето, и това да ти диша дупето в тези горещини определено е важен плюс да зареже човек пампите. Много се радвам, защото имах голям проблем с това, когато установих, че нашата съвсем съзнателно е решила така да ми прави на инат като припикава килима и после пляска  с крачета  вътре в локвичката. Не е много приятна тема за четене май 🙂 Но си е част от живота ни. Сега от три дни е отличничка и съвсем съзнателно явно установи кое как е и нямаме и двете проблеми, къщата престана да вони 🙂 Август месец ще сме двете и ще си се гледаме. А аз може би отново кще включа фабриката по труд и творчество, защото бездействието е в състояние да извърши много лоши неща с психиката ми.

Да.. кажи-речи си намерих нов мъж, но сме на доста далечни разстояния, не сме поживяли заедно,  нищо ясно няма и така или иначе аз пак съм сама, с тази разлика, че има някакъв поглед в бъдещето. Нещата си идват по местата, аз отново си търся работа без особени изгледи да имам такава. Преди време имаше шанс да започна работа в един интернет сайт, който обаче явно няма да бъде пуснат в експлоатация скоро и ако разчитам от там да се издържам..

Николай беше тук тези дни и пак ми се направи на „дръж ми шапката“ и ме сравни с него, от една страна била съм шантава като него, което аз не смятам, че е комплимент предвид това какво мисля за него. Опита се да ме представи вечно недоволна от околните и естествено вечно говореща за неща, които не разбира. И кой го казва..?

– Да.

Сподели ми плановете си. Той вечно има планове и вечно си остават само планове. Направи се на мечтател като явно си помисли, че така ще ми стане още по-симпатичен, но аз и преди май съм споделяла мнението си за мечтите. Още повече пък за неговите. Ако не съм го казвала, той просто казва какво мисли да направи, или какво е мислел да направи и очаква да му ръкопляскам, защото в собствените си очи това е равносилно на вече сбъднати неща.  Щял каравана да си купи, да продаде мотора, установил бил, че един декар земя не струвал много и къща щял да построи, и дори двора се чудеше какво да прави 😀 Т’ва толкова загубен човек мали.. Ми да иде поне на някоя девойка, дето не му е сърбала попарата на нея да ги приказва..  Жигулка можел да си купи, ей тъй да го возела. Да НИ возела всъщност.  И аз трябваше пак да цъкам и да ахкам какъв мъж съм изтървала. Че аз ако гледах тия работи той де ще ми се сравнява с П., дето с три метра бмв дойде да ме взима 😀 Лудница, то аз ако се интересувах чак толкова много от материалното изобщо нямаше да пробвам и ден да съм с Николай, и да изтърпя това, което изтърпях. Умряла съм ти за колите и мечтите, говно.

Дали някой е състоятелен или не, какъв е смисълът, ако не е човек. Бе мама му стара ти живота си даваш, живота си жертваш за тоя човек, к’во значение има дали има готина кола или не, или пари, ако като човек е пълна фъшкия?! И седнал той да ме впечатлява с това как ще завърши училище, как ще направи това и онова, като на месец едва 50 лева дава за собственото си дете, я има я не.  И каква е разликата като единия говори как иска да са му чисти сметките с хората и държи да казва истината, а другия все гледа как да излъже и как да преметне и така да си пробие път. Разликата между двамата е от земята до небето и с всеки изминал ден въпреки,че избледнява факта, че се обвинявам за това как съм могла изобщо да бъда с такъв човек, пак се сещам какъв прецак беше.

Освен това много интересно съвпадение се получавва,че по едно и също време с каката си намерихме едновременно мъжки, явно правилна е тази приказка, че е нужно време да се освободиш от старите призраци, да се освободиш от страховете си, за да ти се сбъдне всичко, което трябва 🙂 И бях лоша.  Ама сестра ми ме успокои,че не съм лоша 🙂 Малко ми се прекъсна потока на мислите. Събота и неделя трябваше да излезна, но ми дойдохо гостите от Червен Бряг, някакво гадно неразположение и понижено настроение.. трябваше да се видя с един познат, но и той не се вясна много, а и си е бил зает човека, тъй че и с него все се уговаряме и все не излизаме. Не че съм приритала, интересен човек, но не сме имали чак толкова време да се опознаем, че да кажа,че ми липсва или нещо такова. Ама тук имам много малко познати и почти с никого не излизам, а на мен все пак ми е интересно да срещам хора и извън интернет 🙂 Вчера, докато бях у сестрата малко ми помина увесения нос, а и след някоя друга бира нещата се пооправиха. Тъпо ми е,че нямам пари да ида с нея на Каварна, до сега не съм била нито веднъж на море с приятели. Ама нито веднъж. За това пък ще ида във Варна при Бонбончо и ще се видя с приятели. Ще мина през Шумен, и тъй. Ако имам късмет след това ще имам щастието П. да излезе в отпуск или нещо такова и да ми кацне, все пак искам да се подсигуря,че тове е човекЪТ и да видя в крайна сметка ще ни бъде ли.

Баща ми много ми се бърка в паницата, доста кофти ми беше всичко. Тъй като ми се изясни една картинка, която хич не ми хареса. И за това как гледат на мен тук и за това как той гледа на мен. Хареса П., как да е. Но самия факт, че е споменал на П., Теди да не станела копеле ме наведе на мисълта, че дъщеря ми за него е точно това. Обича я. Но тя е копеле. Защото за мен това е неприемливо. Меко казано, за мен това е напълно излишна дума в смисъла, койтовлага той в нея. И за баща ми съм явно такава втора категория, щото явно и той е от този тип мъже, които не могат да разберат как свободен мъж ще си вземе разведена жена, че и с дете. Явно е било голямо наказание за него, че такава жена се оказа собствената му дъщеря.

И  побърза нашия да си даде благословията.

Че изтърва ли се такъв зет?!

Радвам се,че имах време да помисля и да преценя ситуацията без нервите, които изхабих и натискът който почувствах,че имам. Радвам се, че ми се изясни картинката и сега съм по-спокойна. Всичко зависи от времето. И да.  Ето за това виждам, че мястото ми не е тук, ето за това не се вписвам. Защото тук хората са с други разбирания. Защото тук „леките жени“ са много и се дават за много по-малко, от колкото биха могли да имат, защото тук не мога да споделя с никого мислите си, тъй като те са прекалено далече от неговите собствени. Защото дори собственния ми баща се вайка, че не споделям с него и си мисли сега, че пак ще се събера с Николай, щото като идва не излизаме на вън и кой знае какво сме правили.. и се вайка явно повече не заради мен, ами защото си е позволил да подкрепи и да МЕ обащае мен нанякого, който познава от два дни! Този някого аз съм го обичала, може би не като мъж, но ми е в сърццето, аз го знам, аз го оценявам, но баща ми постъпи супер безотговорно, нахално и отвратително спрямо мен. Ако един ден се събера с някое мъжко отново, най-голямата грешка ще ми е, ако го доведа тук да живее.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: