Иска ми се да пиша за…

За какво ли не. Но всъщност мога да пиша само за едно.  И пак не знам да го направя ли, и пак ме сърбят пръстите.

Купих си готина жълта нощница в чест на Светлина и още някого 🙂 Освен това още асимилирам последната седмица от живота си като се опитвам да я определя положителна ли беше, или беше отрицателна. Днес бях с приятели в съседния град, готино беше, взех малки подаръчета за Теди, Божко и Габи. Последните двама дано ги видя след около две седмици и ще е желателно по някакъв начин да се свържа с родителите им, по възможност не в последния момент, когато кацна във Варна. Курсът ми по английски език свърши и отново съм без работа. Освен това принцът на белия кон дойде, а аз се държах гадно с него, може би защото не вярвам в принцове. Царят пък ме даде на първия срещнат и получих благословията си за нещо, което дори не съм премислила, или решила. Аз дето съм така импулсивна и се хвърлям напред с главата, на мен отново ми се предостави случай да го направя и да.. не ми стиска 🙂 Все пак няма да е за дълго, скоро ще дам един отговор, не съм от тези дето рискуват.. и май все пак ще рискувам. В същото време самотата е лош съветник, не мога да преценя дали пък не го правя, щото съм самотна.. ми не, не го правя, защото особено напоследък не ми е било особено самотно. Възможно ли е някой да ме обича толкова време? Възможно ли е 4 години да не си разменил и дума с някого, да се видите и седмица по-късно да заяви,че те обича, че е можело ти да бъдеш неговата жена, че е трябвало това да бъде неговото дете?! Дойде ми прекалено много, толково много, че не мога по никакъв начин нито да беснея, нито да се ядосвам. Мина ми прекалено бързо първоначалната изнервеност и яд към таткото на принцесата. Явно принцесата доста добре се е научила да подтиска гнева си и негативните емоции в името на крехкото си спокойствие и равновесие и това на детето й. Това навярно е хубаво. Слава богу имам и време да ми се уталожи всичко, имам време някак да реша дали да се втурна, макар че непонятно за мен май вече съм го решила, въпреки че първоначално идеята ми не беше такава. Е… да си стискам палци и този път няма да има връщане. Все пак ми се сбъдна една отдавнашна мечта, човекът е узрял за това време, аз също явно съм узряла. Казвала съм неведнъж, че приятелството стои по-високо от любовта, случи се така,че желанието ми се сбъдва, невероятното е на път да стане съвсем реално. И всичко би било хубаво, стига да се уреди един проблем, който никак не е малък, но ако приказката е вярна, проблемът няма да бъде чак толкова сериозен и труден.  Ако принцът отново спази обещанието и думата си към мен. По принцип нямам причини да не му вярвам.

Тъй ще е то, малко мисли преди сън 🙂 Скоро ще се успокоя съвсем и ще гледам как животът ми е случва отново 🙂

Advertisements

One Response to Иска ми се да пиша за…

  1. Svetlina каза:

    Пикла такава! Аз те чакам да изучиш английския, ти си го завършила и още не казваш 🙂
    Нещо изпит, оценки ще има ли? Или само взел – не взел, щото тогава знам какво имаш 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: