Обещах, че ще пиша… май не се ограничих само с коментар

Днес беше интересен ден. Не мога да кажа,че съм развълнувана, не мога.. нищо да кажа. Все едно съм перната с мокър парцал. Дори не знам какво очаквах да се случи. Факт е, че днес видях един човек, с който все ме сблъсква живота и който аз съвсем съзнателно потърсих, не за пръв път, но в този случай – успешно. Говорихме много. И  двамата. Дори имам чувството, че той повече.

Тези, които ме познават знаят какво имам предвид с некоментирането на самия факт,че изобщо някой е говорил повече от мен 🙂

От една страна се почувствах много щастлива, от друга ми беше кофти, че заварих прекалено натоварен и почти съсипан човек. За мен беше голям успех, че поне веднъж извиках усмивка на лицето му и че означавам наистина много за някого, за да ме предпочете за компания и за одушник дори, за човек, който не е с него, защото иска нещо да му вземе или да го използва.  Обаче в един момент веселостта ми пострада, тъй като без да искам се върнах в едни кофти мисли колко всъщност сама съм тук, как на практика нямам сродни души и хора, с които наистина да споделя какво чувствам.. и как чакам Теди да порасте, че да си говорим с нея 🙂

Тук почти няма човек, който да ме разбира, може би само сестра ми, но тя си има достатъчно проблеми и не можем често да говорим. Зная колко е тъжно да няма с кой два лафа да обелиш, но също така съм се научила да живея и без такъв човек, вече не ми е така трудно, нито непосилно.

Не разбирам обаче хорската злоба дори на близки до мен хора. Не разбирам как може да говориш без да познаваш някого, да мрънкаш, да се изсмиваш и да го обиждаш, не разбирам как може дори от елементарно уважение към мен и към чувствата ми към някого да не се опиташ да ме разбереш. Не разбирам как някой ще седи до мен и най-нагло ще обижда човек на който изключително много държа, погълнат от собствените си болежки и мрънкащ за собствените си проблеми.  Не ми хареса да видя,  как човек, който обичам е с единия крак в гроба.. а е бил с двата до скоро. Не ми харесва,че трябва да бъда умна и да разбирам човешките постъпки и все пак да ги оценявам и да ги прощавам, защото въпреки всичко има случаи и случаи.  Понякога просто ми се иска да закрещя и да тегля майни на всички онези, които не си дават сметка за това какво имат а постоянно реват за това какво нямат! Мама му стара и аз да не съм я прокопсала кой знае колко, ако искам мога да забия нос в това,че едва връзвам 200 кинта на месец,  че гледам сама дъщеря си и най-вероятно ще бъда сама цял живот, не само без мъжко, ами и без приятели, мога да забия нос в непригодността ми да живея и дори някаква шибана работа да работя.. ама не го правя бе! Защото всичко това са глупости, защото самосъжаленията са за слабаците, самосъжалението може само да те дръпне от върха. И наистина ме вбесява дебелокожието и мисленето непременно лошо за хората и съзнанието,че все някой иска да те прецака, да ти навреди и да виждаш и намираш дяволи и кавги, където всъщност няма нищо.

Освен това не ми харесва да виждам толкова подтиснати хора, не обичам когато аз пърхам срещу тях да не ги опитомя някакси, и да не предизвикам усмивка на лицата им.

Не искам цветни и истински хора да страдат, не искам!

Въпреки това донякъде помогнах.. и може би на мен също ми беше помогнато, макар че не съм сигурна, че имам нужда точно от такава помощ..

Може би съм овца, каквото и да е там, но е факт,че наистина се случи нещо с мен от както видях този мой приятел. И  умът ми не го побира как за част от секундата докато се чухме по телефона след 4 години и 10 минути от както отново сме се засекли,  каза:  „Утре съм при теб, кажи час и място. “

Толкова много са ме лъгали в живота ми и са ми приказвали врели некипели, че просто съм отказала да вярвам, че има хора, които когато кажат нещо – го изпълняват.

И все пак една част от мен продължава да гласува доверие.. и слава богу.

Слава богу, че все още има нещо са убиване.

Advertisements

4 Responses to Обещах, че ще пиша… май не се ограничих само с коментар

  1. Niili каза:

    ох, дечко, дечко-о-о-о… май не ти е останало сърчице, което да шиеш с голямата губерка, но ще ти кажа нещо много гадно. такъв е светът, мило – хората искат, ама не мислят, за съжаление е така. винаги има някой, който да е с по-големи проблеми от теб, образно казано, а това, че и ти имаш някакви страдания, дори по малки на фона на общата маса – ами, нали не си на чуждото място? има духовнни вампири, има и духовни лечители – бъди благословена с това, че явно, ти имаш дарбата да лекуваш. бъди щастливо, миличко!

  2. keklanka каза:

    Благодаря Нийли 🙂

  3. Bain каза:

    Никой не обича да го съжаляват. А да се самосъжаляваш е още по-тъпо. Всъщност, извади повечето неща започващи със „съ“ от речника си. Ще е в твой интерес.

    Накарай някой да страда. Винаги ми повдига духа.

  4. keklanka каза:

    Аз вече карам някой да страда, ама покрай това и аз страдам. Май.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: