Яп! Ама и каква я свърших…

Така.. вече съм на достолепна възраст, но не мога току така да затворя някои притворени страници. Имам едно гадно, или пък положително качество, че когато смятам, че нещо не е приключило окончателно и не е съвсем завършено в живота ми,  то ме човърка.

Мда и много ме човърка.

Та в живота ми имаше един човек, с който сме имали няколко моменти и който не съм сигурна дали да причисля към хората , с които съм имала връзка.. но явно ще да сме имали, защото продължавам да се сещам за него 🙂 С Вики след дълго отсъствие така се намерихме, за да си изясня какво всъщност е било, какво е сега и какво ще бъде.. и почти очи в очи си казахме „Сбогом“. Тъй като в сегашния живот никой от нас няма място в живота на другия.

Обаче съм имала доста хубави моменти и съм държала много на едно друго дете, което леееко ме е дразнело с преиграването си и към което все пак си чувствам нещо, може да не е любов, но имам също такова гадно качество да продължа да обичам хората, които са оставили следа в живота ми.  Дори и те да не демонстрират кой знае каква такава след като им мине „обичта до смърт“ към мен, както са се кълнели 🙂

Мъжки, какво да ги правиш.

Това встъпително слово, иде да каже, че една стара любов, колкото света 😀  (защото времето, когато си мислех,че иде реч за любов беше преди има-няма 8 години), отново ми се вясна. Тоест аз направих така, че да ми се вясне и от една страна много си се радвам, а от друга се чудех трябваше ли 🙂  Въпросното човече го видях за последно непосредствено преди да се запозная с Николай, загубихме всякакви дири след като с бившия се изнесохме и отидохме в Пловдив, аз забременях и се върнахме в Бузовград. Минаха цели 4 години и аз вчера нали съм мафия – успях да се сдобия със скайпито на стария приятел.

Това е, не само онази братска душица я бива в разузнаването, когато реши. Днес най-вероятно ще се видя с тази старата история, и тогава ще пиша.

Стига толкова съм се отнасяла. Искам също така да се похваля,че вчера се видях с Бейн и много много се зарадвах да го видя това дете 🙂 Освен това вече имам ново умение, което усвоих случайно. Случайно, защото го усвоих, когато  престанах да опитвам да го доведа до успех.

Пък аз вече мога да отключвам белезници с кламер 😛

Освен това вчера ни валя дъжд и чак когато се понамокрихме се сетих, че имам чадър. То това никак не чудно за мен, добре че все още има хора, които не ги вбесява мега, гига и хипер разсеяността ми. Оказва се, че макар и разсеяна, всъщност съм забелазала повече неща от колкото си мисля 🙂 Понякога много бързо ми чатка мисълта, а друг път стоплям по-зле и от албански реотан. Та чух една абсурдна реплика,че щяло да бъде голям майтап, ако той си хванел гадже преди мен 🙂 Тц тц тц, такова хубаво дете, как няма да ме изпревари, пък ние тука фенклуба на каките ще се молим да си хване изгора, от която да не го ревнуваме 🙂

Обаче откровено казано се дразня на повечето хора, които решават да ме пратят за зелени картофи и да ми пророкуват, че пак ще се събера с Николай. Съзнавам,че неприязънта ми към него някак е признак на дълбоки чувства, но просто няма как да не го споменавам, тъй кото е татко на Теди, тъй като се виждаме, и тъй като от както не живее тук все пак някакси се разбираме и сме в добри отношения, да чукна на дърво. Сега не мога да си кривя душата нали, че се разбираме като цяло и до колкото е възможно.

Но това не ми пречи да благославям деня, в който се изнесе от тук 🙂

Та на близки и познати, надявам се, че го казвам за последен път – моля не ми чертайте още по-черна съдба и не си мислете за глупости,че някой ден ще се събера с Николай. Всичко е минало, оттървах се от години така да се каже „подтисничество“ и „манипулиране“ от негова страна. Колкото и хората да плюят Ницше, колкото и изтъркано и клиширано да звучи, вярвам в тази максима и си я следвам:

„Там където не обича, човек трябва да отмине. „

Може и да съм невероятен идеалист, може и да имам някакви прекалено възвишени принципи за някои неща, но те са част от същността ми. Всеки по каквато и да е причина пожелал да се отрека по някакъв начин от себе си и опитал се да ми вменява разни вини, да ми налага неща, които не искам да правя – е обречен на презрение от моя страна. По тази причина трудно приемам извинения за каквото и да е. Неведнъж съм казвала, че за мен извинението в много от случаите е проява на наглост и нахалство, с единствената идея сакатлъкът отново да бъде извършен. Поговорката :

– Извинявай!

– Друг път за свиня не ставай!

И тук важи с пълнна сила, колкото и да е.. цветуща. Мога да бъда и още по-цветуща, но не е в това работата.

Също така явно все ми идват крилати мисли породени от скуката, която напоследък ме е налегнала и се надявам, че годинките ми натрупали се до сега ще ми помогнат да не съм се набъркала съвсем между шамарите. Обикномено от скука и самота „обичам“ да върша глупости, но да се надяваме,че сега това няма да се случи. Не очаквам нищо от днешната среща, но наистина искам да се видя с този нашия човек, защото все ме е било грижа какво аджеба е станало с него. Освен него има още един човек, който ме човърка все още, който обаче действително не иска да има нищо общо с мен.. та с него откриването къде е не даде резултат и аз се отказах да настоявам да ми обясни защо се изниза като фъсня от живота ми и защо аджеба мъжете били силни, а се оказват по-слаби от мен.

Психически имам предвид.

После аз съм била имала високи изисквания към хората. Но нещата не са в това дали ти ще заклеймиш някой,че има много недостатъци и че ти навярно имаш повече от него. Нещата са в това, че на пук на каквито и да е било недостатъци двама души искат да са заедно. Във взаимоотношенията между двама души и преди съм казвала, дори и да не е свързано с любов – най-важното е уважението и зачитането на другия. Това са чисто човешки отношения, които много, много трудно се постигат.   За това също не обичам да ме питат търся ли връзка 🙂 Не, не търся, защото за бога, това не е търсеница. Естествено бих си ударила дупето в тавана от кеф, ако го намеря този златния мъж, но от въпросно „търсене“, само съм пострадвала и то не как да е 🙂

Някои уроци  не отбягват човека, особено когато е самотен. Защото самотата е лош съветник.

Advertisements

One Response to Яп! Ама и каква я свърших…

  1. keklanka каза:

    Минавам само , за да кажа, че се видях с него. Още съм като ударена с мокър парцал, малко ми е гузно,че се усъмних в думите му след 4 години, че ще дойде до Казанлък, за да се видим.. и да, дойде и би пътя Бургас-Казанлък два пъти.. заради нас

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: