Принудителна почивка

Дъждът по принцип не ме плаши. Но само по принцип. Едно е да ме завали докато съм навън, а съвсем друго – да се налага да изляза в дъжд. Поради тази причина не излязох.. и си изпуснах автобуса.

Така.. вече е късно да ходя на курс по английски, а и ми е някакво заспало. Цяла сутрин учих с Розета Стоун, писах домашни… и айде сега, на всичкото ми безпаричие измислих за каква глупост да похарча пак пари. Та.. така си е то, когато имаш неизживяно детство белязано от стар, счупен пирограф.

Отдавнашна мечта ми е да рисувам с пирограф, просто да си рисувам, без никаква претенция за изкуство, но никъде наоколо не съм виждала да се продава подобно чудо. Времето мина, аз пораснах, ама случайно или не, докато ровичках с търсачката относно умението на Теди да рисува човеци, попаднах на тема за пирограф, присетих се отново и ето че намерих нещо, при това в Стара Загора. Николай тази седмица ще идва и ще ми го купи.  Напълних къщата с всевъзможни чарколаци, захващам се с хиляда неща наведнъж, докато най-сетне намеря това, което искам да превърна в основно занимание.. Хаосът отново е пълен. Той май не е и спирал да бъде.

Да оставя сега пирографът. И да започна с Теди.

Съботнонеделните дни преминаха в едно неособено успешно занимание по куилинг. И докато лепя аз разните там чарколаци по това нещо,

Теди си рисуваше в опърпаната тетрадка. От яслата постоянно ми носят от нейните „рисунки“, които пазя чинно естествено,  и които събирам в една кутия. Ето и какво имаме до момента :

До тук всичко си е в реда на нещата. Аз съм показвала на Теди преди време  кое как се рисува. Не че съм големият художник, но откъм тип „детска рисунка“ го докарвам 🙂 Знам си аз, че е рано на хайванка да се учи на подобни неща, но тя все ме кара да й рисувам и мъкне таз тетрадка барабар с някой молив или химикал. Тези дни  й давам въпросната тетрадка и тя сама си драска в нея. Случайно аз поглеждам какво аджеба рисува в дадения момент, и се облещих! Еми сега се чувствам баш като герой от приказката „Всички гарджета са хубави, ама моето е най-рошаво“ 🙂 Ето за какво говоря:

От това, което аз знам и ми е минавало пред погледа случайно, подобни „умения“ обикновено са за по-късна възраст. Стандартно на около три години, децата рисували една глава и от нея направо излизат краката.. но това да рисуват тяло, че ръце, че крака.. че и очи и уста.. 🙂 Та тъй, аз съм малко като кон с капаци, но Теди сега напълно заслужава да й купя хубави цветни моливи и блокче – като на голям човек.  Зазяпала съм се и в подобни на тази книжки, за които е още малка, но пък кой знае 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: