Дъжд вали, вали… хубаво ли е? Или?

Рядко намирам красота в дъжда, преди време в Шумен летния дъжд като цяло ме радваше.

Харесваше ми да вървя със забавена крачка докато се излива, а около мен хората препускаха.

Харесваше ми.

Но сега някак си повече ме дразни.

Нито мога да мързелувам, нито пък мога да се разходя навън, а ми е постоянно сънено и изморено. Може и да се дължи на нередовния сън. Леко съм вкисната, защото нещо ми намирисва една такава шарена работа.  Или не съвсем. После ай да седне някой да ми разправя,че е хубаво да се вярва в приказките от хиляда и една нощ и в безплатния обяд. Имам познанства с доста освидетелствани жълтокнижкени (три пъти почук на дърво).  С тях процедирам както с всички останали и го праввя несъзнателно, просто ми идва отвътре.

Хората много обичат да лъжат.

Примерно.

Аз пък примерно наистина им вярвям за техните пет минути лъжи. След това преставам да им вярвам, тези които не са добре душевно не им пука особено, просто ме уважават, че дори и за момент приемам, че са прави, че дори и да не споделям мислите им – ги уважавам. Останалите, които съвсем съзнателно ми разправят врели- некипели докато ме лъжат си умират от кеф, особено когато виждат доверчивотто ми лице. И в следващия момент си умират от яд,  че когато вече съм разбрала за лъжите им – не ми дреме кой знае колко повече, отколкото, ако ме е накацала досадна мухица.

Какво ме засяга това наистина?! Толкова години не мога да разбера хорската тъпотия и келешлък от лъженето. Толкова ли не виждат, че лъжата и истината са прекалено абстрактни неща и където един лъже, друг казва истината,  и хора, които не са ми особено скъпи и мили, няма как да им обърна внимание лъжа ли казват или истина. В смисъл от цялата работа те лъжат самите себе си и като се усетят не им става много приятно.

Ми нека поне уважат това,че им давам петте минути слава, но не съм аз виновна, че като не значат нищо за мен, няма и как да се почувствам прецакана и наранена, особено когато нямаме нищо общо и по-късно съм по-скоро безразлична, отколкото афектирана.

Та тъй.. присетих се за това някои хора колко са кални и как дъждът вместо да ги измие, ги превръща в кал.

Като цяло тази сутрин се чувствам добре. Пак с кафето съм естествено, утре съм на зъбар, ще се видя с един познат, на английски ще ходя, ще стъкмя подаръчето на сестра ми…

Вчера си писах със Сашо, за съжаление не беше за дълго, ама си писахме. Липсва ми това дете и от край време ме е яд, че не е щастлив или по-скоро че се чувства нещастен. Дано лятото се видим и имаме пет минути слава да си поговворим както едно време.

Що се отнася до мен, това лято и с още една шматка ще се видя, та нямам идея каква простотия ще излезе от тази работа 🙂

Напоследък доста съм се закахърила, че съм заобиколена от хора, които не споделят светогледа ми, в смисъл ми се иска да бъдат поне малко креативни. Тоест дразня се, че не могат да мислят по-пространствено и разкрепостено, че в някои случаи това да виждаш в обикновеното нещо необикновено не е чак толкова хубаво.  Покрай курса по английски се запознах с интересни момичета, контактуваме си само там, но си е нещо, малко да се освестя. Като свърши курса ще има около месец разходки из Българията,  а след това да се надяваме, че ще намеря работа. Нямам много време сама да се уча на английския, но сега доста неща ми стават ясни и имам надежда, че ще бъда много повече в час отколкото преди.  Та може и да ме огрее на някоя интересна работа, че то и пари няма. Тук е малко вероятно да намеря нещо, но то ще си се чуе 🙂 Тъй като се слушам явно съм си седнала на задника и не мисля за местене на друго място. Малко ми е стресирано, че почти съм го приела и че дори и да ритам, успявам да живея сама. Динамиката ми липсва, но пък като гледам Теди си е супер, щастлива е, спокойна е, яслата ни е на една плюнка разстояние, не съм забелязала да не се грижат за нея.

Само дето аз като се стопли времето си мисля за бира, която искам да пия на пейка в парка. Няма проблем да съм сама, но предпочитам да не съм, надявам се наш Явор да си правим компания, пък и всеки път има нещо интересно за разказване 🙂

Advertisements

2 Responses to Дъжд вали, вали… хубаво ли е? Или?

  1. На лъжата краката… са кални? На мен никога не ми е било проблем дори, когато ме лъжат хора, за които ми е през… първата част от фамилията… нали. Обаче лошото е, че и някои хора, които съм смятал за близки ме прецакват супер лошо и тогава няма как да не ми стане криво. Винаги съм казвал, че много мразя лъжата, никога не съм казвал, че не могат да ме излъжат. А те сякаш нарочно ми правят напук, защото знаят какво мразя…

  2. keklanka каза:

    Ами може и така да е 🙂 Впрочем за мен много често лъжата и истината се препокриват, просто не мога да си дам смислено обяснение защо всъщност човек лъже, при положение че и истината да каже, и лъжата, те за мен са еднакво силни, ако не ме засягат пряко. Ако ме засягат пряко обаче, тогава вече си е гадно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: