Разходка в парка

Вчера реших да си надигна  ленивия  задник и да заведа Теди на едно място различно от поляните до къщата ни. Те са доста живописни и красиви, гората също, но пък парка в Казанлък е различно място, самият град също, момата освен природата  обича градските условия и огледалните витрини, но скоро не беше се разхождала по центъра, за да настъпва лампите, които са сложени по земята 🙂 Нямаше как да снимам този неин ритуал, който ми помага да съм по-спокойна, защото маршрутът й е сигурен и докато има лампи, знам, че няма да кривне от правата линия 🙂

Първо пристигнахме живо-здраво сред зеленината на парка, ето част от нея:

Първата работа на Теди беше да се намърда на любимите си люлки, за съжаление в нашата вече не може да се намърда, но лятото ще й купим нова, защото явно много обича да се люлее 🙂

Когато я люлея е доста интересно и забавно, но и леко страшно, не за друго, ами често се забавляваме толкова, че нашето както се люлее изведнъж решава да запляска с ръце и на мен сърцето ми отива на всяко друго място, само не и там, дето наистина му е мястото. Та люлеем се ние докато дойде приятелката ми Мария, заедно с племенника си, който е един от кандидат-зетьовете, ама нито азбързам да давам Теди, нито Теди бърза да се даде, пък и зетя и той си има резервни варианти, ако Теди го не ще.

И идват двамата…

Тримата се запътваме към надуваемия батут поставен в центъра на парка, който аз по принцип избягвам. Когато съм с Теди не обичам да ходя там, защото останалите деца все си носят по нещо и щерка ми естествено почва да го иска и настава голяма какафония. По-встрани има хубави зелени площи, пейки, където както можеш да си на спокойствие от глъчката, така и спокойно да си поиграеш с детето – да ритате топка, да си я подавате и да пукате балони.  Мястото е перфектно и за да си изпие човек бирата там,  изобщо на ментези места са ми най-любими.

На батута обаче се оказа,че е голяма забава, защото още дечурлига се събраха, пък когато има с кой да скача, Теди е още по-щастлива, естествено и когато не се налага да си делят играчките 🙂

Беше доста улисана в игрите и се наложи аз да влизам и да я измъквам, бих я държала и повече, но влезне едно дете, дето беше доста невнимателно и раздаваше шамари, та не исках момата да пострада.

Това е нещо като пързалка, но Теди посмя само веднъж да се качи на нея, защото явно й се стори страшно спускането от там, но докато седя покачена на върха й и се чудеше как да се спусне – по корем или по дупе, аз успях да я щракна още няколко пъти 🙂

След това падна чоплене на пръчки във вътрешността на парка, пиене на натурален сок, който леля й Мима беше донесла. Този ден Теди пи толкова много течности, все едно цял живот е била държана жадна. Следваше рисуване с тебешири по асфалта, ядене на солети и царевични пръчици. Явно са започнали да й харесват последните, защото доста яде, аз не й взимам такива неща, но тъй като приятелката ми носеше, нямаше как. Даже сега Теди като погледне снимките и види какво яде, иска още 🙂

Следобедът завърши отново с люлките, където на практика Теди заспа. Изчакахме автобуса и вътре пак заспа. Носих я през целия път на връщане, 13,5 кила живо тегло. Чудех се днес защо имам лека мускулна треска на ръцете и се присетих 🙂

Много е хубаво да имаш сгушено половин шеметче в себе си, но е доста.. трудоемко 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: