Преди около година…

Преди време, когато бях малко по-активна в интернет, участвах в една игра, не помня каква, но тъкмо си ровичках из пощата по повод една тема за детските дневници, която ще развия по-нататък и към която ми се иска да бъда по-подробна, и за която не съм писала все още, защото не искам просто да отбия номера. Ровичках си в пощата, защото макар да не съм кой знае колко светната и зарибена по темата за детски онлайн дневник, така стана, че Теди вече има таман два, като вторият е доста по-пълен от първия, но пък за втория бе потърсено специално и персонално мнението ми, и ми беше погъделичкано съмочувствието 🙂 Като стратегия това е доста интересно и полезно за самия сайт, чиято цел е естествено да се превърне в платформа, удобно виртуално място, където майките да приютят любими моменти от живота си с децата. Та сега от-до мисля да попълня и двата дневника, и да ги сравня.  Темата, обаче, поради която започнах да пиша е, че открих нещо като есе написано по една доста дъвкана и предъвквана тема, която аз устно доста пъти съм споделяла, но не бях написвала. И ето година по-късно намерих това :

Чудото да бъдеш майка

Чудо, чудо, ама ей го дей на случи се..

А чудеса всъщност не се случват, иначе не биха били никакви чудеса. Обаче децата ни се струват нещо толкова невероятно и нереално, и чудно, дори когато са вече при нас, дори когато растат в нас.. Дори когато вече са на бял свят.

Чудо казвате..

Въпросът е спорен.

Кога си майка? – когато родиш и започнеш да отглеждаш детето, или вече си майка, когато се появят двете чертички върху теста за бременност?!

Нито едното нито другото.

Поне аз така мисля.

Майка съм от има-няма година и половина и колкото знам, толкова и не знам.

През бременността имах чувството,че имам извънземно нещо в себе си, не и дете. Просто не можех да си го представя, ако ще ина сто ехографа да го видя в пимбяни цветове..

Когато родих бях прекалено изтощена, за да си мисля каквото и да е, просто исках да знам,че е здраво детето,  не защото беше мое, просто аз много обичам децата и искам да са си добре.  Как прозвуча само. Дори не бях кой знае колко любопитна да видя бебето, нито пък ме заляха някакви хипер, мега и гига чувства.

Майка.. чудото да си майка.

Според мен е по-голямо чудо да си човек, да обичаш, да успяваш да почувстваш всяко твое сетиво, да го развиеш, просто да усещаш света около себе си.

След като родих се обръщах към детето си така:  „Ох, на кака”,  и на майтап му казвам и до сега, „ На мама детото” . Какъв ти майтап?!Повтарям го, та дано свикна с новия си статус.

Чудо казвате.. човек просто няма време дъх да си поеме, няма време да си събере мислите, и да си даде сметка кое и какво правии защо го прави.

Човекът, майката просто действа, просто следва себе си. Така или иначе няма време за анализи , той просто прави нещата.

Но ние сме просто хора.

Ние.

Майките.

Моето чудо най-после се случи. Моето чудо е на година и половинаи и за съжаление то е целият ми живот.

Стремя се да не я натоварвам с този товар, защото представете си какъв товар е това за децата – да са животът на родителите си, да носят всъщност отговорност за това. Стремя се от малка да й позволя да бъде себе си, повече от колкото аз съм си го позволявала, стремя се да върша чудеса, защото това човече ме накара да живея.

И това не е никакво чудо, това е реалност.

Реалност е припикания на няколко места килим, просто защото гърнето не е на почит и е къде по-интересно да си свършиш работата на земята, реалност е натрошената  и размазана по балатума ябълка, реалност е как се гризат шкафове и се яде мазилка.. ето това е реалност.. чудо ли?

Аз постигнах още едно чудо – чудо друг път.

Дете в студентски общежития, щастливо дете.

Чудо е, че заради себе си човек не прави нищо, чудо е как изведнъж все пак започва да се интересува от себе си и това да е здрав и силен, просто защото, ако не е той, това мъниче, което е създал може би ще изпита повече трудности. Не че децата няма да продължат да живеят и без нас, майките не са толкова незаменими. Обаче защо  да се стига до там?

Чудо е как изведнъж започваш да пазиш себе си от всякакви отрицателни емоции, за да не ги предадеш на малкото човече. Човек трябва да се грижи за себе си, всеки човек трябвада го прави, но децата успяват да ни накарат да се погрижим за нас самите, грижейки се за тях.

Да, може и да е чудо да си майка.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: