Отдавна не съм писала…

Та здрасти отново на блога ни 🙂

За един месец си спрях интернета, за да видя наистина ли съм чак толкова пристрастена към него..

Отдадох се така да се каже на арт-терапия. Така му казвам, защото обикновено майсторенето на нещо ми е като спасителен пояс, когато трябва да остана на повърхността, да бъда що-годе щастлива, с бодър дух и бла бла. Не че ми се получава някак, но ми е трудно да живея тук. Не се оплаквам, аз си се нагаждам, обаче ми е скучно и еднообразно, добре ,че е  Теди.

Ама въпреки,че съм на години, наближавам трийсетте, не чувствам,че така да се каже съм се наживяла 🙂 И да не гледах сама малката, пак нямаше да имам време за всички онези неща, за които някога си мечтаех и за онзи живот, който всъщност исках да живея, плюс децата ми естествено. Въпреки всичко се задават хубави дни и то благодарение на майка ми, която ще ми помага като взима малкото от яслата. Не че е кой знае какво, обаче, ако живеех в друг град нямаше да се справя, защото детегледачка не мога да си позволя.

Започвам да ходя на курс по английски и ми е такъв мерак, дано поне понауча нещо 🙂 От доста години съм си само с каненето и тъй. Вчера ни раздадоха учебници и тетрадки. Радвам се и защото е разнообразие да се върна отново на училище и за справка не в университета, чийто праг просто не ща повече да прекрачвам . Като стана дума за университета.. Не знам дали съдбата някога пак ще ме върне там, по принцип мисля,че няма да го направи и пъчти съм готова да се зарека,че след като си взема и втората диплома повече няма да се върна в университета. В Шумен ще ходя само на гости 🙂 Та то не знам дали се разбра, но на 15 март ходих на държавен изпит. Явихме се само два броя на този изпит и аз до днес дори не се интересувах взела ли съм го, не съм ли го взела този изпит.. обаче вчера се присетих и влезнах в сайта на университета. Е.. взела съм го, защото като си проверявах студентското положение, пишеше, че съм дипломирана.

Та.. скоро ще имам още една диплома, радвай се народе и рода до девето коляно, Пиклова завърши две висши образования официално.

Клин клин избивало, но от цялата работа май даскалото не можа да ме направи по нормална 🙂 И по-ненормална не ме направи, да не си помисли някой,че висшето образование е кой знае колко стресиращо. Едно време нямах хубав клас, годините в училище не ги помня с кой знае колко хубаво, но първите ми години в университета наваксаха до някъде пропуснатото.  И ето ме отново тук… попаднах на старите си дневници днес, бяха в едно като куфарче, което реших да използвам за курса по английски да си нося учебниците.. И взех един от дневниците и днес ми е малко ден за спомени.  Ето една част от спомените ми за едни хора, с които вече не поддържам връзка и с които времето ме раздели.. и не само времето, и аз самата.  Мина доста време преди да разбера,че когато човек е щастлив, той трябва да се радва на това, вместо да се опитва да се превърне в нещастен, защото щастието така или иначе отлита и по-добре сам да го изкорениш, отколкото това да стане, когато не го очакваш.. така уж боляло по-малко…

Advertisements

One Response to Отдавна не съм писала…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: