Дали наистина идва?!

За пролетта говоря.. слушам една любима песен и настръхвам. По различен начин, обичам изкуството, каквото и да е то, в която и да е сфера, когато то въздейства. Като започнем от книга, филм, музика, картина и така нататък. Така усещам не само че живея, аз живея. Отдавна не съм се чувствала така както сега. Да не мога да заспя, да поискам да летя, да застана с ликьор или вино пред компютъра.. както го правех едно време още преди пиенето, докато Николай е някъде на купон, а аз не смеех да оставя бебето.

Бебето порасна. Но аз все още го приспивам. И открих още две места, където има гъдел. Детския смях е такъв наркотик, така заразява, така зарежда.. а аз изгубих гъдела си.

Отдавна вече нямам гъдел, а преди време буквално се напикавах от смях, когато някой прекалеше с гъделичкането.  Бейн публикува истини за живота си, разкри се в блога си, разказа кой белег от къде му е, разказа за това как е това което е.. той е от хората, които се размотават като кълбо и постепенно запълват пъзела си. Аз не съм от тях, дори не мога да твърдя,че съм формулирана личност.

Има пътища, които следвам до край.

Има дни в живота ми, които са били показателни дори за мен самата на какво всъщност съм способна при кризисни ситуации, но какво става, когато човек изгуби гъдела си?!

Тази вечер се сетих за Сашо, за това как сме се отдалечили, как сме се отдалечили при положение,че се обичаме. Защото аз знам, че той ме обича, както и аз него. Трудно допускам някого до сърцето си,  него го допуснах. Но се сетих за друго, за момента, когато за пръв път, години от както го познавам предизвика болка у мен и сълзи в очите ми и сподавен плач. Гадно е, при положение, че се водя силна личност, гадно е защото дори аз, дето се държа настрани от хората, които обичам, дори аз си правя дупки в душата и пропускам някой, който неволно злоупотребява и недомисля нито думите си, нито моментите, когато е особено важно да те разбират и е особено важно да одобриш взето решение.. и да разбереш. Сетих се как бяхме на едно кафе и ми каза,че според него греша за нещо си там. Не знам защо това така ме нарани, но просто.. казана дума хвърлен камък.

И въпреки това аз го обичам 🙂

Нещо съм се разнежила.. така обичам още двама трима души 🙂 Мазохизъм или не, факт е.. и тъй.. не съм пияна, просто нещо ми се е затъкнало в гърлото. Може би ми е дошла музата да напиша разказ…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: