Шантава седмица

Така.. ще разкажа за последните ми дни, когато наистина има какво да се разказва, защото бяха прекарани извън града. Минах през Варна, Шумен и Велики Преслав, видях се със сума народ и със сигурност вече е ясно,че съм завършила семестриално журналистиката като след 6 март ми предстои държавен изпит. Сега , ако имаше и сила, която да ме накара да седна и да чета за него… Но да започна от преди да замина. С идването на Николай, нали скоро не беше се вясвал, та да го почета и него. Теди май все пак се научи и „тати“ да казва и нашия тати изпада в  голям кеф. Благодарение на него и стремежа му да накара малката да харесва руската група „Любе“, през няколкото дни в Североизточна България си припявах една тяхна песен, нещо от рода на: „Камбат, камбат.. тралала, за нам и Русия, Масква и Харват…“ и така нататък 🙂 Много ме сърби и по-надолу да зачекна една тема, по която не мислех да говоря, по-точно мислех да престана да засягам и да умувам по нея, но ме хваща яд като гледам да засяга хора, на които по един или друг начин държа, или уважавам.

Та за Николайчо сега. Беше ми поминал беса по отношение на него, когато идва в месеца един път, че и по-рядко откривам, че съм търпелива и добра и дори готвя 🙂 Майка нали от време навреме ми натяква,че съм искала от него да ми бъдел мъж, а аз каква жена съм била за него, една манджа не съм му била сготвила. Дай да се оплача и от маман, как ме ядоса оня ден. И ми докривя. Голямата ми сестра се оплаква нещо от работата си и от колегата си и аз мисля,че е права, маман обаче нали все да има мир и разбирателство.. пък и честно казано аз като не мога да се карам с никого почти направо завиждам на тези, които могат да го правят и поне словесно да си защитят територията. И така де, сестра ми си беше права, а майка ми много ме ядоса, когото ми каза да си затварям устата, че едва ли не не съм давала адекватни съвети, ами само се мазня на сестра ми, каквото кажела и аз съм се съгласявала.. Ей богу, идеше ми да счупя нещо и голям зор ми беше да не стана и да зарежа височайшата й компания.. Та тъй, много съм чувствителна на тема някой да ми каже,че съм мекотело и нямам собствено мнение и че се мазня, за да получа нечие благоволение. Ма много се ядосах.. от една страна се радвам, че майка ми изобщо не ме познава, а от друга се запитах.. трябва ли.. Тя ме познава като мекушава ревла, която не може да си извиси гласа в някой спор. Извинете, но аз не обичам да крещя, не обичам и на мен да ми крещят, това ме изтощава, мисля,че силите ми е хубаво да отидат за нещо по-полезно. Не мога да се надвиквам постоянно с някого и когато ме заболи главата и да направя забележка,че много крещи, оня де ми се тросне,че не крещи, ами просто си казва еди какво си. Да бе.. казва си.. то тъпанчетата ми кънтят, той си бил казвал..

Та за Николай. Не мога да го разбера, иска да ме накара да ревнувам ли, що ли.. Прави едни прекалено тъпи изявления и иска от мен съвети за неща, които най-малко аз би трябвало да му давам, или да му обяснявам.

Седи нашия оня ден тука и пак прави онези дълбокомислените и сериозни изражения тип“ Божке как знам да мисля, мисля си божке, ама ме бива в мисленето, а?.. Е, не съм ли умен?!“ – и гледа дебилно.

Както се предполага, че гледат мислещите хора 🙂

И ми казва: „Абе, от тебе дърпат ли се като кажеш,че имаш дете?“

Аз викам няма да му се стряскам, че то полза няма, представих си,че ме пита страничен човек, дето е глупав и не му иде на акъла защо аджеба му се дърпат като той каже, че е разведен с дете. Не сме разведени, но то все тая, статуса ни е такъв. Ми и аз да съм и аз ще се дръпна, дори и да няма дете. Логично е на всеки да му мине през главата, че този човек щом се е разделил, или е разделен все има причина, нормално е да се страхува,че нещо е халтав и за това не му е провървяло. А ако има и дете, на кой му се занимава.. Детето е прекрасно, но ако този, дето си му хвърлил око ти го изръси, това веднага охлажда страстите, защото се появява страх, че ако нещата станат сериозни още приди да станат такива и проблемите се появяват. Покрай детето трябва да се виждаш и да познаваш бившата жена или дори роднините.. ясна е тя, не ми се обяснява пак.

Оня пак гледа неразбиращо. Идеше ми да го халосам заради това, че се прави на чук, да не е от вчера сам мъж, че чак сега се зачудил защо били се дърпали мацките като им кажел, че е вече баща и е разделен със семейството си. Или като обяснява, че не жена му, ами родителите на жена му са го изгонили :).

Репертоарът : „България не ме обича, ама аз съм ебе ти пича“ – ни е ясен до болка.

И като почна да ми се размазва и да се разчувства и да вика,че аз съм била най-добрата майка на Теди, друга нямало да е.. Ама, огато го изръси това казах, че много ясно че съм най-добрата и само заради тази приказка заслужава един тупаник, щот ако мисли да търси някоя друга майка за малката,  ще го изкормя.. и не само аз. После почна да ми се вайка как една го харесваала, ма той не бил разбрал и приятелката й му била казала..  И  се чуди нашия пред мен как да бил разберял, че оназ го харесвала, не показвала била с нищо. Е тогава се вбесих на тъпотията му.  Попитах го харесва ли я, готина ли е и той направи едно снизходително изражение тип „хи-хи, много  хубава, ама нема ти кажа, да не ревнуваш..“ и каза,че е симпатична.. все тая..  Вече наистина се вбесих, овиках го едно хубаво, попитах го мъж ли е, или е п**ка, какво го интересува тя какво прикрива и не показва.. аз ли да го уча как се свалят жени, бе мама му стара, не знае да флиртува ли , що ли?! Ми той чакал нашия да познае тя харесва ли го, то децата в детската градина не чакат такива неща, тоз станал на сто години и се помайва.. ей богу падна ми за момент пердето и се ядосах на това, че вече няма мъже в тоя свят бе, какво е станало наистина не мога да разбера, толкова ли е трудно да смигнеш два пъти, „случайно“ да докоснеш някого и да му видиш реакцията, да си задържиш по-дълго погледа върху него, после да се направиш на ни лук ял.. това са най-елементарни похвати, за които дори не е нужно да се настройваш, те стават от самосебе си.. И тъй де, доживях да ставам консултант на бившия за евентуални връзки, освен и аз да го използвам за същото 🙂

На другия ден си замина, а аз хванах влакчето за Варна. Видях се с Бонбончо и си поизлекувахме понижееното настроение, видях се и с Тонито, бившата ми съквартирантка… Като стана дума за настроение нещо много са ми потънали гемиите и верно като се видя отстрани имам някакво отвратително кравешко изражение с депресарски привкус. Много често се разсейвам и не мога да си задържа вниманието върху нищо, оня ден бях на интервю за работа и даже карах да ми повтарят въпросите, щото забравих да слушам 🙂 Във Варната имаше много сняг, повече лед и киша – и от двете неща закачих. Ядене, пиене и веселене имаше, минахме през аквариума, който не е особено богат – ето и няколко снимки:

По-нататък минахме през Велики Преслав, за да се видим с Галя, добрахме се някак до там и беше много хубаво, макар и за малко. Много готино семейство са, а малкия й брат е Шемет, радвам се всеки път, когато видя себеподобни, та сладурчо. Даже по едно време с Бонка бяха много смешни докато се препираха колко квадрата им е стаята и даже взеха рулетка и почнаха да я премерват. На сутринта минахме през добрия стар  Шумен, където преспахме. Видяхме се с Цвети и останалите от тайфата и от стари тайфи.. спретнахме едно шантаво събиране на филолози. Беше много забавно, а с някои хора дори стана така, че за пръв път се оказах на една маса поне от 6-7 години насам 🙂 ето фотоси и от там 🙂

Като се прибрахме направихме дежурните студентски сандвичи 🙂 Една от най-честите манджи на бедните студенти 🙂

Но не всичко беше цветя и рози. Избягвам да съдя прибързано или нещо от тоя род, както и да давам оценки, но за някои хора доста се подразних, за други ги съжалих, а после и бях много щастлива, че любовта не ме е навестила. Защото хората живеят в ад и се оправдават пред себе си и околните, че е ад, но те разбираш ли били влюбени и обичали тоз дето ги кара да живеят в ад.  То е вече психическа зависимост. Представям си какво е, защото преди време май и аз същото преживях, но аз и тогава не бях влюбена.. все тая.

Бонка сигурно съвсем се отчая да си намери мъж, аз как да е минах през това и някак си не ми дреме толкова,  ама на нея..

Имаме доста колеги и приятели, които все пак успяха в живота с цената на упоритост и добър шанс да си намерят хубава и добре платена работа, да бъдат независими, да се обличат добре, да са контактни и желани, да са екстровертни, някои да си вирят и носовете, да вървят с гордо вдигната глава.. не като мен като сополковци.. и накрая какво излиза – всичко е поза и аз дето съм като оръфляк до тях, ей тъй някой да дойде и да каже, че ми се възхищава как се справям що годе сама.  Много тъпо ми стана за една наша състудентка, с която никак не съм била близка, че работи в социалната сфера с малтретирани жени, а тя самата е отвсякъде тормозена и унижавана. А да я погледнеш.. даже не смееш да попиташ за времето там горе.. На такива случаи се натъкнах, че се отказвам да го мисля. Но това са независимо финансово момичета, постигнали много, или поне на пръв поглед, които в другата сфера явно са доста несигурни, не че аз съм, но се оказва, че за тях да направят избор е много по-трудно и на повечето обяснението е или че обичат мъжете си, или че са свикнали с тях, тип „познатото зло“. Някои хора предпочитат така, от колкото да останат сами и това си е в реда на нещата. Явно.

Но след всичко видяно и чуто Николай ми се стори райско цвете, наистина.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: