И пак за „нея“

Днес се видях със сестрата и опънахме един разговор, в който стана въпрос за обич, влюбвания, любов и бла бла.. аз го раздавам курназ, защото вече наближавам трийсетте, имам дете, не съм имала кой знае колко връзки, нито съм срещала кой знае колко мъже..

Обаче съм курназ.. за кое ли..

От една страна се чудя аз ли си внушавам, но някои неща няма как да се внушат, защото са били изпитани. Премисляла съм миналото си, случките и срещите доста пъти, когато имах повече време съм анализирала дори и дребните детайли. И смея да твърдя, че не съм пропуснала почти нищо, оценявала съм както положителното , така и отрицателното, самосъжалявала съм се, боляло ме е.. какво ли не съм изпитвала.. но не и любов. Към никого.

Не мисля, че съм ограбена, дори мисля, че ми се е разминало предвид прекалената ми чувствителност и някои от залитанията, които съм имала по някои хора, спасило ме е, че не съм била влюбена в тях. Други са твърдели, че са били влюбени в мен.. това ме научи почти да презирам хората, които напразно употребяват думата „обичам те“ и се подиграват с нея.. както и с думата „любов“.

Сигурността при мен е нестабилна, но на някои думи и определения държа много.  И ме вбесява, когато някой употребява сериозни думи с несериозен смисъл.

За какво говоря ли.. че ме е страх, страх ме е. Не мисля, че от великата любов има някаква полза, смисъл или нещо друго положително, освен постоянния стремеж към мазохизъм и чрез страдание да си докажем колко сме щастливи.  То не е лошо, заложено си е в човешката природа и въпреки това не мога да спра да мисля практично и да осъждам глупостта да извадиш здравото си сърце, с което да правиш експерименти, като го сложиш в чужди ръце и да провериш дали ще го смачкат или ще ти го пазят.

Не се чувствам прецакана.

Но просто не виждам ползата от всичко това, от всичката тая болка, когато може да имаш щастие, почти щастие.

Не виждам защо някой ще ми се присмее и ще каже , че не съм оценила живота, че не съм видяла най-важното.

Но аз сама за себе си съм получила почти всичко най-важно, в което някога съм вярвала. Не е всичко, но ако не друго поне чувствам,че живея.  Няма кой да ме накара отново да вярвам, няма сила, която да ме убеди,че това е правилно, защото аз вярвам, но вярвам в обратното. Създала съм си отдавна път, който следвам и не правя компромиси, дано и не ми се наложи.

Гледам родителите си и се чудя как ще гледа на мен Теди един ден. Гледам театъра, който майка ми играе и до такава степен играе, та чак си вярва, и то наистина си вярва.

Чудех се дали и Теди един ден ще заяви на другото ми дете (евентуално), че нямам представа коя всъщност е тя, че не я познавам. И че аз съм виновна за това, защото тя е видяла как е безмислено да спориш с радиото и с човек, на когото дори да крещиш, той пак не те чува, дори направо да му кажеш нещата в очите, той отново няма да те чуе. Чудя се дали децата ми в един момент ще са обърнати един срещу друг, дали и те в един момент ще бъдат съперници, ще действат подмолно едно спрямо друго..

Искрено се надявам децата ми да бъдат умни, да имат възможно най-малко комплекси и лицемерието, егоизмът и лъжите да не бъдат част от живота им.  Искам еди ден да кажат за мен, че са искали да ги излъжа едно време за истините, от които те са част.. това искам. Предпочитам това пред обвиненията, че съм ги излъгала.

Един родител както и да постъпи навярно ще е обвиняван.

И въпреки всичко се надявам един ден да не играя лош театър, иззад който прозират истинските ми чувства и мисли. На мен и на родителите ми се дължи това,че не мога да се преструвам, но когато видя някой от тях да се преструва и да си вярва и който иска да стана част от театъра –  не се съгласявам, дори и това да го нарани.

Това е някакъв вечен двубой, при когото никой не иска да направи компромис със себе си.

Родителството е сложна работа и от собствения ми живот просто ми се е набило в ума това :

„Пътят към ада е постлан с добри намерения.“

Мисля си за още много неща… и любовта е нещо, за което чета, или чувам в песните, споменавам я, но за мен това е нещо вече лишено от смисъл, просто защото не знам какво е, понякога ми се ще да знам, ей тъй от любопитство. Според сестра ми можело да съм изпитвала любов , но да не съм разбрала. Естествено пеперудките са ми пърхали, стиснатото гърло, стегнатия стомах.. но нека не го бъркаме.

Първата ми връзка беше много положителна, още сесещам за нея, още си спомням човека, той е един от хората оставили следа в мен, но не мога да се обърна назад и да запомня само хубавото и безпроблемното, не мога да се обърна назад и да не призная, че беше много правилно,че се разделихме, че не се почувствах и за миг отхвърлена, защо той поиска раздялата ни, почувствах се освободена и в същото време изпитах най-гадната болка, която дори Воланд (поп Каро) не можа да ми причини, която никой не ми е причинявал дори до този момент. И това държа да кажа,че няма нищо общо с факта,че този човек ми беше първия и в секса.. еми съжалявам,че беше първия 🙂 Но от това няма връщане назад, нали 🙂 Просто покрай сухото заминава и суровото.  И сега е така  опитвам се да бъда справедлива със себе си и хората около мен, но не винаги ми се получава.

Относно това велико чувство, аз съм алчна. Не мога да си представя,че в живота ми ще има друг център, освен самата аз. Влюбена съм в детето си, но то не живее моя живот, аз го живея. Не мога да си представя,че за да видя небето, трябва да го погледна през очите на друг, не мога да си представя,че вкуса на виното ще е с различен вкус, когато го пия с чуждите сетива. Та аз си имам мои собствени, по дяволите 🙂 Повече държа на това човек да е силен , отколкото да е слаб и се стремя към силата. Защото за каква любов говорим, щом заради нея човек се отрича от себе си.  Питам, но няма кой да отговори 🙂 Защото отговорите идват от мен, аз съм открила отговорите си:)

###

Защо майка ми се е обидила толкова много, когато й казах, че тя и баща ми са като родителите на Рей от „Всички обичат Реймънд“, а аз си мислех,че това е комплимент 🙂

Advertisements

2 Responses to И пак за „нея“

  1. Lady Frost каза:

    Аз пък не вярвам, че да обичаш означава някой друг да е център на света ти и да живееш чужда живот… Не врявам, че обичта е слабост…
    И е толкова хубаво да поглеждаш понякога и през чуждите очи, толкова обогатява собствения ти свят…

    Аз все пак ще ти пожелая Любов, дори да не я искаш, пък ти ако искаш вярвай в нея! 🙂

  2. keklanka каза:

    🙂 Въпросът изобщо не е във вярването или не, а в това как толкова много ти говорят за нещо, а то дефакто съществува под различни форми и не е непременно точно в една от тях да се съсредоточи човек, или поне не аз 🙂 И както казах по-горе всеки е открил начинът лично за себе си 🙂 Ти си открила своя, аз моя 🙂 Идеята е да правим това, което чувстваме и това,което усещаме, че е правилното за самите нас, а не това, в което другите вярват или това, за което другите живеят. Всеки човек има различни ценности. Аз по-горе изразих какво усещам и как виждам пътя, по който искам да вървя 🙂 Относно пожеланието ти – чукам три пъти на дърво.. не за първи път. Единствената причина това да предпочета да бъда с някого ще е тази, че се предполага,че винаги ще е на разположение да се посмеем и да пием бира заедно, защото всички знаем,че приятелите не могат да са постоянно с нас.. защото, пази боже, вярват в любовта 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: