Теди отново е на ясла.

Днес й е първият ден, в който ще остане през целия ден, загубила е тренинг и не отива с желание, иначе въпреки това сякаш й харесва. Но вече все повече осъзнава обичта си към мен, което хем е хубаво, хем е някакво.. от едно известно време все иска да заспива докато ме прегръща и целува, а ако стана задължително трябвада има някоя играчка под ръка, че да прегръща нея. Много ми е шантаво. Вече официално ми приключва майчинството , а в търсенето на работа никак не съм напреднала. В едно списание ми предложиха да бъда ссътрудник на хонорар, но не съм сигурна дали искам и имам възможност да се занимавам точно с това, то по начало не е постоянна работа или нещо такова и за на първо време става, но спецификата не ми е особено позната и е свързана с доста проучвания. В момента, в който се освободя и Теди започне редовно да ходи на ясла ще поработя по въпроса, и без това нямам никаква работа след като малката я няма в къщи. Освен това мислех утре да ида до Пловдив, за да си прибера документите от работа и да се запиша на борсата, поне докато си търся работа и там да ми търсят и  ако мога да изкарам някой безплатен курс по нещо си, да се възползвам. Исках много да се видя с една приятелка, но се колебаех.. майка ме убеди,че другата седмица може да погледа Теди, а аз да остана малко повече в Пловдив… в крайна сметка това ще ми е един от последните пъти там, а и да се видя с тамошното Теди, че ми е домъчняло, съвсем си прекъснахме връзките..

Мда.. да съм се разсеяла, представям си как изглеждам..

Много ми е студено, освен това лека полека пооправям наоколо, нищо,че не съм се разфучала, но постепенно пак ще се нареди. Тъпото е, че  невероятно много се дразня от това,че при всяко качване горе майка само цъка с език колко е неподредено и примерно както е сега що не съм избърсала масата и не съм проветрила в кухнята. Тъпо ми е, щото при всяко нейно влизане все едно съм еба ти повлеканата и нечистещата и това само защото не чиста така както чисти тя. Но това все пак са бели кахъри, уча се да свиквам и да давам игноре.  Почнах лека полека да не се оправдавам с Теди и освен всичко обичам да домакинствам, дори ми прави удоволствие всичко свързано с това, но не и когато го почувствам като задължение или необходимост. Има нещо в мен, защото много съм чувствителна на теми като принуждаване, на теми като „Трябва да направя това“, на всичко, което всъщност не искам да правя, а по някакъв начин се налага. Обичам, когато ми хвръкне душата, когато размахам метлата, когато хвана парцала и с такъв замах върша всичко, когато от бързина си пукам главата в ръба на чучура на банята, докато чистя ваната, когато от терасата се опитам да влезна вътре и се пробвам да разбия с глава стената.. обичам, когато всичко идва като свръхактивност, като машина да се почувствам и като волна птичкка.. смешно или не, когато се раздвижа с парцалите ме хваща готино състояние на духа.. Но не и когато чуя как вратата се хлопва от вън, когато  си мисля какво не е останало подредено и майка мълчаливо преценява каква мърла съм. Тъпо, но факт. Освен всичко все повече ми се оформя едно желание, което е да не оставам да живея в България, надявам се да стане някакво чудо и да получа някаква невероятна възможност да напусна България и до сега щях да съм го направила, ако не ме беше страх за Теди или поне така си мисля. Примерно мен си ме перат сачмите, не помня някога да ми е пукало кой знае колко много за мен самата.. Поне не от как родих малката. Може и да не съм незамменима, но чувствам,че за нея съм незаменима и това колкото и да е добре за егото ми, за моята собствена обич към нея, толкова и не е добре, защото ставам прекалено предпазлива, дори и параноична. Не съм склонна за месеци да оставя малката докато аз примерно съм в чужбина и подготвям почвата за нея. Все още не съм толкова силна. Когато за пръв път се разделих с Теди за около 17 дни не ми пречеше много, усещах липсата й, но не болезнено. Но когато се върнах и видях това малкото с каква радост и какъв страх се хвана за мен и как седмици по-късно не смееше да ме пусне или да позвили да изчезна от погледа й не знам дали съм съгласна да й го причиня отново особено когато обичта й се е разгърнала до такава степен. За това и държах колкото се може по-бързо баща й да се изнесе, за да не се стресира допълнително. Тя така и така не е близка много с него, но с времето можеше и да стане въпреки неговата не толкова силна заинтересованост. Та такива притеснения са ме налегнали. Като се постопли днес мисля да накарам баща ми да ми напомпи гумите на колелото и да излезна да покарам някъде.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: