И лятото си отива

Лятото е сезон, който по някаква причина изпускам от години. И тази година лятото не е нищо особено. Сякаш. Далече съм от характерните уж отпуски по това време, почивки, а камоли море. Дори ми е странно това с морето. От друга страна все ми се е искало да отида някъде на планина, ама на истинска планина, с истински преходи, с истинска екипировка  и с движение,  много движение. Сега се чувствам  много по-свободна да направя всичко това. Николай май го считах за нещо като пречка, още нещо с което да се съобразявам. Сега намалих ангажиментите си, сега и двамата сме свободни.  И  лятото свършва. Идва онази есен, в чието начало Теди става на две годинки. И подаръците й вече са налице и яслата я чака от другия ъгъл.  Животът започва отново и малката най-сетне ще бъде с повече дечица, нещо което много й липсва. Много контактно дете, което иска да усеща около себе си присъствие на повече хора, аз не съм й достатъчна, макар и да съм  необходима, това са различни неща. Вече попълних една молба за яслата и има само едно изследване да се направи и след десет дни малката ми голяма дъщеричка ще прекрачи прага и на това място.  А аз ще си търся работа. Вчера бях в пловдив, за да си подам молбата за напускане и да ми изплатят отпуската. Имам още едно ходене и толкова.  Вчера ккато пристигнах в града ми беше супер странно, отдавна не бях се разхождала по улиците и ми беше трудно да се осааферя и климатизирам, дори обърках изходите на подлезите. Влезнах в града и все едно  краката ми  не бяха моите, супер невероятно усещане, чак на двайстата минута по пътя за работа се отръсках от  първоначалното стъписване. Но не останах много време, не знам защо дорине ми се прииска да с е разходя из центъра.. Прибрах се по най-бързия начин и пак  по никое време стигнах в Кказанлък. Преди  време имах някаква любов към Пловдив, а сега от там ми е осстанала само горчилката, Шумен въпреки че ми беше втръснал ще  си остане много по-любим. Пловдив ми донесе  повече негативи и болка, свързвам го с много мъкка и никакви положителни преживявания. За съжаление това е равносметката, но трябваше да ида там и да се поизмъча. Въпреки всичко съм с много смесени чувства. И отново не мога да реша искам мили не искам мда остана да живея тук кв Казанлък. акко родителите не ми се месят много и имам добра работа бих останала тук. На Теди й харесва, не сме сами, аз всъщност съм самотник и на мен ми харесва тъй, но тя страда.  Тъй  че тук жертвата мога да я направя з а нейно добро и наистина мисля,че е с  положителен ссмисъл, не и онази жертва уж да съм с  баща й, за да сси  мисли детето,че си има истински татко. Както и да е . Имам около 3-4 месеца време да сис намеря някаква с вястна работа и дано да имам успех.  За това време ще имам приходи, но после финито 🙂 Ама и на мен вече не ми се седи на едно място. 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: