Отново в Бузовград

Пия си кафето и се надявам на поне още няколко минути подарък от страна на Теди, тоест да не ме тормози докато седя тук. Нямах нет доста време, от вчера се намира такова чудо, та викам да драсна някой ред. Но честно казано ми е много омотано всичко в главата, още повече като си представя, че вече няма връщане назад. Все още ще имам ходения към Шумен, но това ще са последните капки от престоя ми там. Дори и бъдещите ми ходения ще са свързани с прекалено смесени чувства, защото ще се наложи да оставя Теди цели две седмици на баба й. Не сме се делели до сега и ми е едно такова… от една страна за пръв път ще остана сама, но дали го искам и дали съм готова…

Дано поне завърша семестриално дрисливата журналистика, а й да не завърша, взимам си дипломата и отлиииииит… Един познат твърди,че има разни доста стабилни връзки тука при военните и ми дава разни надежди, че може и да се уреди лесно да се набутам и аз там, при това в някоя канцелария, или място, където дипломата ми за образование, няма да е съвсем безполезна.  По принцип военната „кариера“ беше като последна крачка, но честно казано ако ми се отвори възможност да съм зад бюро няма да му мисля много.. но първо да се роди „Гаргалчо“, пък после ще му мисля.

Най-сетне Николай е повикан на интервю в Стара Загора, дано да го вземат на работа и да си отдъхна. Иначе около нас продължават да се разделят семейства.. това е някаква епидемия, майка ми се шашка, какво ли се шашка, скоро и с нашето „семейство“  ще се случи това.. Е, то се случи още преди една година всъщност 🙂  Обаче все пак е странно, как се заблуждават хората.

Може би искат да бъдат заблуждавани.

Както и аз.

Примерно с Николай.. налице са много фактори, които показват, че ме мота, че нарочно не се стреми да си намери работа, че го мързи, че се опитва да ми се мазни и да ме работи, белким му дам още отсрочка.. В момента в който види,че не поддавам става отново същия темерут. И въпреки това не съм сигурна и това ме спира още от сега да го наритам. Поне ми е малкопо-спокойно. Онзи ден говорих със сестра ми за това,че поне вече повечето хора установиха,че Николайчо далеч не е така идеален, интелигентен и прекрасен. На миналия рожден ден на сестра ми всички бяха очаровани от него, суперлативи и какво ли не… а на мен ми беше отвратително, щото излизах аз кривата, че не го харесвам.. какъв прекрасен човек имам до себе си, а как не го оценявам и се държа отвратително с него, а той така да ме слуша.. нелепост, ама факт.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: