Днес ми беше свинско…

Днес може би за пръв път осъзнах и си дадох сметка, че напускам корабът-майка, демек Шумен.

Знам, че няма място за нас с Теди тук и въпреки всичко днеска буля ви Пиклова рева като магаре.

Платих останалите дни от престоя на Теди в яслата, взех квитанциите и се отправих към общежитията с тайната надежда поне сега да не срещам Каракуджо.. не и тогава, но не би.. все пак се оказах силна да залепя една усмивка секунди след като с голям зор вървях и се мъчех да сподавя сълзите си, поне докато не се прибера в стаята си и не съм пред ничии очи.

Та вървя си аз.. хем бях закъсняла и се надявах той да е заминал към спирката си.. ама не би. Е.. отдалече го видях, имах време да си мобилизирам силиците и да залепя някакво подобие на усмивка, но явно е било доста слънчево подобие. Понечих набързо да го поздравя и да подмина.. не ми се слушаше как ми казва:

„Нямам време, бързам“

Сякаш съм се засилила да го спирам да си говорим и съм зажадняла за височайшата му компания..

Сорка.. вече нито имам какво да ти кажа, нито искам нещо повече да ти казвам, пич…

Нещо ме подбъзикна.. к’во ми пука за Бразилия?!

И като реши,че днес ми било много усмихното, само горчиво се изсмях и му обърнах гръб.

Простено да ми е, чак толкова силна не съм, не искам да играя театри. Сашо например винаги е разбирал кога ми е свинско и винаги е бил насреща.. изключавам онзи момент, когато свинското ми го причини той.. и нямаше как да бъде насреща.

Та просто се обърнах и отпраших към общежитията, не се обърнах назад, не ми и дойде на ум. Съмнявам се,че и на него му е пукало, за съжаление това е равносметката от познанството ни. Огорчение и накрая едно нищо. Не съм чак толкова силна,че да остана на място, където отношението към мен граничи с безразличието. За какво място изобщо говорим.

Знам,че и с това ще се справя.. не с него, нямам предвид него.

Имам предвид връщането ми. Днес седя, рева и се тръшкам, че не ща да се връщам в Казанлък, чудех се що не подадох молба да остана и лятото.. и после какво.. пак същото, месец отгоре, и после пак обратно.  Имам начертан път и въпреки това ми е тегаво.

На това отгоре сякаш не ми стига това, ами и тъпия Николай остана без работа, гол и бос. Не мога да го търпя тоя човек! Не мога да го дишам! С голямо усилие на волята успявам да му се радвам, да се шегувам и така нататък с него.. а сега трябва и да живея с него, щот’ не върви да го изхвърля.. нали сме цивилизовани и разбрани. Нямам търпение по-скоро да си намери работа някаква и аз лично ще му намеря квартира и пари не искам да ми дава в началото.

Само, по дяволите,  да не живее с мен и вече всички, ама всички да знаят, че тоз човек е баща на детето ми, но на мен не ми е никакъв, дори бивш не ми е, искам да знаят всички,че сме разделени от цяла година!

И вместо да празнувам годишнина сега юли, аз се връщам на изходно положение. Да.. на всеки може да се случи да остане без работа.. ама като си представя кравешката му физиономия, като си представя колко повече възможности за работа има той от мен и не се възползва… иде ми да го удуша! И днес ми вика на колко места пуснал бил молби.. искрено се надявам да е така, но не ща да го нося на гърба си, не ща да деля шибаното майчинство с него, щото нямал пари за цигари или с какво да си зареди колата.

И така, остават ми броени дни. Аз отписах Теди от яслата, остава ми да се надявам в близките години НОИ да те ми изпратят честитка за тези три месеца да си връщам майчинството, което изобщо не заслужавам. Но шибаната ни държава не я еня, че аз съм самотна майка, гледам си сама детето и съм редовна студентка и не мога на всичкото отгоре и работа да започна.. не я е еня.. Аз съм наравно с онези, дето си пускат децата на ясла, а в същото време взимат майчинство и се почесват по дупето и отиват на кафе. Мдам.. и аз въпреки всичко се срамувам,че се наложи да не кажа, че детето ми е на ясла, а аз още не работя. Сега ще го спра от ясла.. Тъкмо свикна, дори до края на лятото памперсите ще са само за украса.  Но докато не навърши две години няма ясла, ще си я гледам у нас, или до когато не си намеря работа някаква. Поне имам още време да търся.

След изтичане на двете години на Теди, ако всичко се развие по план, взимам си платената отпуска и напускам, после в бюрото по труда, после на борсата за някакви мижави парици и после ще видим. Хрумна ми идейка да бъда кадрови военнослужещ, но се надявам,че няма да се стигне до там. Не ми се носят кубинки и не ща да мириша на пор. Но от друга страна парите не са лоши, дават пари за квартира и в най-добрия случай направо жилище дават, има новопостроена детска градина… Хубавото е,че имам план за действие, журналистиката не е завършена окончателно, но доста от нещата са свършени.

И въпреки всичко сякаш днес много тъжно ми стана, че се махам от тук. Все едно се разделям  със сърцето си, а дефакто нищо не ме задържа. С никого не контактувам, може би само с Крис.. Тук никакви планове нямам. Може би най-много ми тежи,че се налага да поживея в една къща с родителите си и най-вече с Николай. Мога да бъда приятелка с него, да си говоря с него и така нататък.. но ми идва твърде много да делим един покрив.. твърде много…

Advertisements

4 Responses to Днес ми беше свинско…

  1. Svetlina каза:

    Ако ще ставаш вуйенна, вземи кубинки и на Тедката и снимай :))))Що не предложиш на Николай да се изнесе на гурбет? Всички знаем, че ще хукне веднага.
    И не забрравяй, че имаш планове за лятото, освен че ще приемаш гости, май си поканена и на Вършец, скорпион такъв ненапатил се.

  2. keklanka каза:

    О-о… Неееее, не е вярно,че всички го знаем това, той пича и в чужбина не му се ходи, за какъв гурбет иде реч, то и аз ще вдигна един купон в негова чест, ако стане това чудо, ама той не ще 🙂 Но не забравяй, че Николай нямаше право да напуска страната до средата на януари тази година, за сега не зная има ли това право, а не можеше да напуска стрната, щото не му беше изтекла присъдата 🙂 а Тедката ще я снимам с моите кубинки, мисля че ефектът ще е покъртителен 🙂

  3. Svetlina каза:

    Снимка! Снимка! Снимка!
    Не, ще иска да избяга. Само му подшушни 🙂

  4. keklanka каза:

    Подшушнала съм му.. даже първи той беше отворил думата преди време, даже и на почивка „ме води“ и на детето „купи“ какво ли не.. 😀 Аз му казвах да не говори на голямо, той ми се обиди и накрая се оказах права… 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: