Куриоз :)

То не е много за смях, но е нещо, което ме хвърли в тъча, определено! Та викам да си го запиша, да не го забравя, щото то си заслужава да се запомни 🙂

Та аз нали отдавна гости не съм приемала.. но вчера следобед ми цъфва един образ на вратата, дори не помнех, че съм му казала къде живея, от общежитията е, виждаме се обикновено навън.

Та идва нашия. Тук – обичайната кочинка, аз дори не бях облечена, че го вързах да остане пред вратата и после го поканих.  И сяда този ми ти момък на леглото и почва да мънка :

„То не е моя работа, ама аз за твое добро.. абе знам че не е моя работа…“ – поти се някакъв.

При което аз в недоумение, не ми е кой знае колко близък, че да има информация кое е в моя вреда, почнах да се чудя какво е за мое добро,че аз по-благочестиво и от Дева Мария живея тук..  И тъй като недоумявам го питам за какво иде реч, че е чак толкова сериозно. и той:

„Абе ти не беше ли много зле в един момент?“

И аз:

„Е.. чак пък много зле да съм била…“

„Психически“ – казва той и ме гледа сериозно.

Аз колебливо потвърждавам, ама викам си тука има нещо гнило. Пичът ме гледа загрижено:

„Ами не се ли отразява това на Теди?“ – и пак притеснен.

Бре.. викам си на ума, този на къде бие, че мен Теди ме прави щастлива, стремя се нищо негативно от моя страна да не й повлиява.. и в този момент този изтърсва бомбата:

„Нали беше казала,че си болна от шизофрения…“

При което аз – останах със зяпнала уста и почвам да пелтеча почти изгубила дъх, че това не е вярно и в същото време усещам, че звуча като луд, дето не си признава лудостта и той даже ме успокоява..

Леле, хора, ама че положение.

Викам му кой знае на колко хора си разправял за таз глупост! И той вика:

„За какъв ме взимаш, това не е нещо, дето на всеки се говори..“

Леле.. и лекар дошъл да ми препоръчва, питал бил майка си за моето положение. Бе на мен баба ми е шизофреничка, да не съм се изпуснала и той да е помислил,че аз съм.. Голям смях и върви обяснявай,че нямаш сестра 🙂 Та за това ми беше мисълта. Ако от някъде чуете, че съм освидетелствана – не му вярвайте, пепел му на езика 🙂

И както съм тръгнала да пиша направо ме сърбят ръцете да споделя кой поп Каро съм решила окончателно да изритам от мисли, съзнание и за каквото там се сетите в съзнателния ми живот.. още сега съм го изритала, но предвид съседските ни отношения все още се засичаме. Нещата са големи лайна. Все приказвам,че покрай този човек се научих да не летя толкова и че не съм незаменима за всички.. но все още ми остава едно горчиво в устата, когато се сетя за него и какво означаваше той за мен, докато аз явно нищо особено.  Вече почти не се виждаме, най-нагло ми казва,че ще ми се обади да се видим, при положение че и двамата знаем,че няма да ми се обади. Почти съм сигурна,че си е намерил приятелка… лошо няма, но все си мислех че съм му малко близка и можеше да сподели вместо да изчезва като дим… както едно време направи по същия начин. Снощи подозренията ми почти се потвърдиха, пак казвам негова работа си е. Но е много по-нормално да сподели, примерно той работи доста, нормално е да поиска дае с новата изгора ида ми каже, вместо аз да се чудя що така прави… Научила съм си урока и отдавна вече не въздишам по него, нито ми е на пиедестал. Криво ми е, защото остават 10 дни, когато се изнасям от тук и повече на практика няма да се видим, до края на дните си, в това също съм почти сигурна. Не че съм мелодраматична или нещо такова, но то си е факт, просто нямаме никакви допирни точки. Вече съм го отписала, не искам да го виждам, случайно да го срещам, нищо.. финито. Някои неща просто вече не съм в състояние да преглътна простя и приема. Думите ми дори не са на място, защото те предполагат наличие на огорчение.. вече и огорчение няма.. Просто – желая му наистина щастлив и успешен живот и .. по възможност да не ми напомня за себе си. Оставането ми тук толкова месеци беше ползотворно, защото успях да си взема довиждане с всички. Сега съжалявам,че преди време, когато почнах да пиша историята за поп Каро не я дописах.. мислех, че все има още какво да се случи… не само че нищо не се случи, но меко казано го преживях и някакси няма да мога със същата сила да опиша миналите си чувства, защото те вече не съществуват. От друга страна този поп Каро го споменавах редовно, присъствал е в много мои постове поименно, ако бях написала разказа, сигурно така и щеше да си остане.

Това е за сега от мен..

Advertisements

4 отговора към Куриоз :)

  1. Голямата сестра каза:

    „Голям смях и върви обяснявай,че нямаш сестра“
    Ами сестро, ти ги имаш две! А върви обяснявай при това положение.
    Паднах от коня да ти призная. Интересно – ти как излезе от ситуацията? Съдра се да се хилиш или изхвърли доброжелателя с гръм и трясък от стаята?

  2. keklanka каза:

    А… Ти падна от коня, а аз не знам как не ми се свлече ченето! Май не бива да съм така сигурна,че няма кой знае какво да ме изненада.. поне не до такава степен. Не съм го изгонила.. той е действително доброжелателен 🙂 Иначе ще ставаме приятели да изповодяк от тука, днес сме на бира в парка 🙂

  3. astilar каза:

    🙂 Интересен подход за свалка има този младеж.

  4. keklanka каза:

    О-о.. причините са много по-дълбоки, иначе съм сигурна,че няма нищо общо със свалянето :)Честно казано не искам да бъдана неговото място и в неговото психично и емоционално състояние и светоглед… да се изразя по-тактично. Пък аз покана за бира не отказвам, както и компания не отказвам, освен когато нещо ме тормози. В случая човекът макар и да не беше на прав път не беше с лоши мисли към мен, пък аз и това го уважавам 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: