Въпреки щастливите дни…

В момента не спя, просто защото шибаняците от претъпото заведение с басейн „Ривиера“ решили да си правят открита дискотека.. дано до 22 и 30 да спрат ще им пикам и на лайната смотани, добре че Теди не я бърка и спи като къпана.

Има нещо, което доста ми тежи тези дни и особено днес ми стана много криво. Знам че не бива, знам че трябва да съм над това и да приемам чуждата гледна точка и че не винаги някой може да те разбере по важни за теб неща. Ама ми стана много гадно, че неразбирането дойде от човек , на когото много държа, човек който и днес го смятам за различен, но за пръв път се почувствах предадена. Факт.

Далече съм от мисълта да се сърдя или обвинявам.. но си ме боли, поне днес изведнъж много ме заболя и не знам как не зароних крокодилски сълзи баш когато не трябваше, благодарна съм и на голямата чаша с кафе, която спаси положението и зад чийто стени можех да се скрия и да се опитам да възстановя дишането си.

Аз съм си копеле, това е важно.. но също така е важно, че не съм само копеле и имам някои слаби места, които съзнателно съм оставила незащитени, просто защото искам дори един човек на тоя свят да има, с когото можем да се разбирам без думи и с когото да допусна глупостта да бъда слаба, да оголя месце и да изпитам перверзното удоволствие,че той или няма да се възползва от тази ми слабост да ме убоде, или дори и несъзнателно няма пак да го направи. Но явно разстоянието си е взело своето.

Говоря отново относно за моите велики взаимоотношения с бащата на детето си и това как все се намира някой, дето ще реши да почовръкне вътре в сърцето ми и да ме изкара мен виновна и че не съм постъпила правилно в случая. До болка познати думи… кофти усещане, когато идват от не където трябва, кофти усещане, когато някой на когото вярваш ти тръсне да помислиш за неща, дето си се пържил и вътрял на шиш, докато си ги премислял… кофти усещане да се усетиш предаден по повод една много болна тема.

Сега като се сетя и пак ми се реве, щото напоследък ми се случва често подобно не само неразбиране, ами и триенена сол, че не постъпвам правилно. За пръв път от много време насам имам желание да се запозная с повече хора в моето положение и хора минали през това, с които мога да поговоря и явно които са единствените които могат да ме разберат и да се поставят на моето място, защото е факт че останалите просто нямат никаква идея за какво иде реч, а аз няма сили да обяснявам, тъйкато това е прекалено болна тема, която дори не е приключила окончателно. За мен е много трудно да се връщам назад, много болезнено е да си припомням какво ми причини оня идиот и това как аз го подтискам, защото не мога да си позволя и една негативна емоция от страх да не я залепя на детето си. Факт е, че има много непреживени болки, които съм преглътнала в името на едно по- нормално и разбрано бъдеще, таткото примерно се осъзнал и се обвинява.. еми малко му е, толкова много подтисната омраза имам към тоя човек и явно до такава степен съм я подтиснала, щото говоря хубави неща за него, до толкова хубави, че шибаните ни проблеми не прозират и някой ей тъй ни в клин ни в ръкав  ще изкаже дълбоката си житейска мъдрост :

„Тук става дума за нещо по-важно: да можеш да се поставяш на мястото на другия. Ако, обаче решиш да останеш подвластен на егоизма си и правотата си, това води само към едно: самота…“

Трудно ми е да опиша що за обиди и думички ми дойдоха и по повод на това изказване – копирала съм го от писмо към мен от едни мой нов познат човек, по-възрастен, колега журналист. Иде ми да им плисна като киселина в лицето ей на такива житейските им мъдрости,  дето си нямат и на идея какви съвети ми дават, дето нито съм им ги искала нито имат някаква тежест , освен като приливна напрежение и яд.

И това защо?! Защото аз го играя доброто извисено дете, дето гледа всичко да е наред поне от сега нататък с таткото на детето, дето се опитва да  постигне някакво равновесие и дададе възможност човека до колкото може да поправи миналите грешки и да бъде такъв какъвто не е бил. Обаче излиза,че аз съм егоистка, дето не ще да се постави на чуждото място.. или ако се поставя – “ Бе ти щом се поставяш, значи имаш още шанс с тоя човек“.

Много ме боли не от недоверието, не от това,че някакви чужди хора ме смятат, че съм гадна и не мисля за детето си.. а от това с каква категоричност ме пращат обратно в онзи ад и с каква сигурност заключават в мнението си, че аз трябва да си налягам парцалите за нещо толкова важно, сакаш не съм си ги налягала достатъчно. Ем какво ми пука.. пука ми, щото съм такава – пукница.

П.С. Днес не ми е до разказите за цветята и розите през последните дни. Те бяха повече от гореизброените неща. Но просто тази болка се върна с някаква проклета сила и просто исках да го споделя… останалото не му е мястото тук, може би през следващите дни. Не искам да го оцапам с горните си редове. Ще кажа само, че през последните дни успях да прегърна един човек, нещо което отдавна исках да направя.

Advertisements

4 отговора към Въпреки щастливите дни…

  1. Svetlina каза:

    Веднага да се стягаш!
    Да не съм чула, че някой може да ти прати писмо, в което да обижда цялата ти лична вселена, а пък ти да си кротуваш! Вярвам в теб, помниш ли?
    И Теди вярва в теб. И Владимагараки май 🙂
    Много ме дразнят тия хора, които прикриват пъзливостта си с мъдри съвети за кротуване и траене за хубост.

  2. keklanka каза:

    Ами не си кротувах.. По принцип не точно от писмото ми се сговни снощи, ами заради друго. Този, който ми писа изрази мнението на доста незапознати хора,мнение което ме вбесява и не си го крия.. обаче разбираш ли.. съзнанието ми за неразбраност, водело към агресия и пътят в живота ми бил постигане на „мекост“,така съм щяла да се обичам повече.. смешки, знам нещо за психологията, знам и от къде идват тези дълбокомислени заключения.. но не съм уважавала мнения поставени с такава категоричност, при положение,че човекът излоожил ги не е запознат с фактите. Иначе съм се стегнала. Вчера исках да си кажа от какво ме заболя и то не беше от това писмо, то беше просто цитат за отношението на голяма част от хората към мен.. заболя ме защото един човек, който също вярва в мен не засана на моя страна в този смисъл, който ми се щеше, според него не постъпвам правилно.. пък тъпо или не в някои моменти искам точно определен човек да не ми каже точно това, по-точно да не си го мисли :)Както казах, цветята и розите ще ги споделя по-късно, последните два дни не липсваха, макар и помрачени от горното.

  3. ludipari каза:

    Вижте нещата и от такъв един ъгъл: ние, хората, ВИНАГИ сме склонни да ПРЕУВЕЛИЧАВАМЕ нашите беди. В повечето случай всички наши опасения са ИЛЮЗОРНИ.

  4. keklanka каза:

    О-о.. нещата съм ги погледнала от хиляда ъгли.. По-скоро моите беди внимавам да не ги преувеличавам или се опитвам дори да ги принизя, но има неща, пред които все пак съзнанието поставя граница. Вие за какви по-точно опасения ми говорите всъщност?!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: