Мина време…

Мина доста време, в което не съм се обаждала..

И да,  дойде и моят ред да кажа – “ Не, нямам време, не, не съм почувствала нужда да пиша.. “

Пообърнах в последно време внимание на моя другия дневник, този от хартия, този, който почнах да водя отдавна и в който пише неща от миналото ми, минало, което вече не може да бъде настояще, просто защото това вече не съм аз, не е и той, тя или който там е.

Теди вече от доста време ходи по ясли, вече плаче горкото, но празно няма.. опитвам се да й обясня,че и на мен ми се реве от университета, ама ходя.. аз няма на кой да ревна, но животът си има задължения и децата ги имат, колкото и да им ги спестяваме и да им ги отлагаме, колкото и да ни боли..

И дечковците са гражданчета на живота, понякога се налага да се справят с доста неща, които ние си мислим,че не могат да успеят в тях.. но те успяват..

Те искат единствено да вярваме, че ще успеят, те искат от нас единствено доверие и подкрепа, и рамо.

В този смисъл се стремя да дам на Теди точно това – рамо.

Да знам, аз съм майка, да знам, аз трябва да бъда преди всичко майка, но просто не мога да си представя бремето на тази обич, която изпитвам към Теди и това какво може да й причини..

Майка или не, аз искам и ще се опитвам да бъда както казва Ницше „парапет край река, да се залови за мене който може да ме хване, ала ваша патерица аз не съм“ ,  та и с Теди така..

Боли ме, но патерица аз не мога да бъда,  дори и заради нея, особено заради нея, защото се надявам тя да бъде силна и аз да й поммогна в това.  Гледам как расте с всяка минута, радвам й се и се надявам да продължи все така да расте. Нямам представа аз каква съм била като дете, но тя ми харесва.. надявам се само и за напред да продължи така изграждането на характера й. В момента й правя закуската и после ще излезем на дълга разходка на вън… няма какво толкова да правим между четирите стени на общежитието.. Чашата с кафе привършва..

Относно яслата, правят ми забележка,че не съм научила детето да седи на едно място.. да се смееш ли, да плачеш..

Та аджеба, ако някой знае как да науча дете на година и половина да седи на едно място,  нека ме светне.. не за друго, ама аз майка съм за сефте, карам на самотек.. дори без режим съм си оставила детето и сега си сърбам попарата.. О, даааа.. и още я кърмя, е бива ли такива работи.. как ще я кърмя разбираш ли, тя е голяма, ама не може тъй.. преча й.. другата теза е дан кърмя, щото съм щяла да измършавея още повече..

 Хораааааа, аз измършавявам от динамиката, която ми се е паднала в живота, от това че или ще седя като увиснал  сопол и ще се сдухвам от бездействие, или от търчане по цял ден без да знам на кой свят съм.. кърменето е най-малкия проблем.  Но айде сега.. нали разбираш ли. Всеки си избира как да живее.. стига да има право на нижожен избор.  Липсва ми старото писане, наистина ми липсва, но просто вече онова състояние на духа, в което изпадах вече го няма, просто го няма, няма го онова преспокойствие от което се изнервяш, няма го онова състояние да се зомбирам, имам работа, имам задължения от които вече няма как да изклинча.  Не че се опитвам де.

Започнах ллека полека да се озъртам и да работя по въпроса с изпитите, не спирам да се надявам, че няа да остана да живея в Казанлък, броя дните до завръщането ми там и знам, че трябва да приемма нещата, че ще свикна, е просто трябва да се настроя на тази вълна и така… тва бил живота нъл тъй..

Обичам да съм заета, само не и да се чувствам като парцал, обичам денят ми да е запълнен и да не се чудя какво ще правя, просто когато нямам какво да правя, да усещам,че си почивам, а не че скучая 🙂

 Днес е събота, а утре е неделя.. хубавото е,че вече почнах да осъзнавам разликата между делници и почивни дни. Та за това и пиша. Работата не свършва, но днес е ден за безделни разходки от сутринта, бира на парка в пейката, готвене на манджички, лаф с Теди, евентуално и с една стара любов.. всъщност аз съм старата любов.. няма значка както казва Влади. А любовта да не я споменаваме съвсем ще се протрие горката от употреба 😛 и освен всичко ако знаете пък как се радвам,че я нямам да задняка си.. леле само при мисълта и ми става лошо, не за друго, но вече времето не ми стига дори да се изакам, пък ако трябваше и за още едно дете да се грижаааааааа.. ууууджас, ууджас ви казвам, аз и сега виждам зор , пък представям си иначе.

Бях си в Казанлък за няколко дни, таткото на Теди иска да си ни връща, но това е мисия невъзможна, поне се радвам,че сме в добри отношения. На него сега му е много трудно.. но то лесно явно няма. Опитвам се да оправям нещата, а се опитвам да не се паля толкова.. а и защо бе мама му стара.. вярно напрежение, но то така няма да се оправят нещата, но е факт, че през последната седмица имаше доста сълзолей от моя страна.. Такъв един кротък, без драми.. но все пак сълзолей.

 Веднъж – дваж заради мен и моите глупости, нервите ми покрай университета и умората.. веднъж дваж по два хубави повода, единият от които раждането на един малък Павел, тежащ 3.300 и висок 49 сантиметра, благодаря на бога че научих за това и за новата мама появила се на бял свят с него.. за сватбата на Емито и Павчо, за която разбрах случайно и ми стане едновременно кофти не щот не се радвам за тях естествено и едновременно готино и едно такова сърцестягащо.

Може би заради миналото, може би, че те вече са част от него и ми е странно да виждам как и сега се развива животът им и че аз вече не съм същата и няма как да бъда част от него, просто защото вече нямам място там, не ми и липсва, но то е като да поплача и за себе си и това,че е имало неща, които са били хубави и са заминали безвъзратно заедно с лошите.. Поплаках и по-кофти повод – за едно много болно дете и наистина силно, силно се моля да стане чудо, да ги заебем мама му стара медицината и доказателствения материал относно лечението на този тип болести и мъничето да се оправи, както тази травма за семейството да остане само в миналото.. живи и здрави..

Изобщо изпълнена с емоции седмица..

Николай се обади онзи ден и ми изкара акълите, че ще му вадят окото, пък то не окото, ами нещо му било влезнало в окото и нещоТо щели да вадят. Сметката ми за телефона е космическа, отдавна не съм си позволявала такова разхищение на пук на намалелите ми кинти.. С теди се вълнуваме от ясленските истории и тъпо или не, ходим и двете нна ясла, аз може да не влизам съвсем вътре, да я изпращаам на прага, но по дяяволите и аз ходя на ясла.. дано не се разболява повече и хремата, която се проточи доста време да е била единствената ясленска болест.. защото и аз нямам време за губене покрай изпитите в университета, които приближават и вече два три от тях са съвем на път… С топлото време лека полека се събуждам и аз от зимния сън, срещам се с повече хора, започвам да се вривам в социалния живот, през последните 1-2 месеца вече осъзнах, че Теди вече не е бебе, че вече може и да се разделя с нея за един ден примерно,  че това няма да нанесе травми нито на мен, нито на нея..   В момента зорът й е,че не заспива на обед, но с времето и това ще стане.  Вчера де видях за по бира и с Данко, най-сетне и с него да се засечем.. напоследък ми е леко свинско за старите физиономии, защото въпреки,че света е малък, знам,че това са им последните ми месеци тук и тези хора ги виждам за последен път в живота си, кофти е да го виждаш при положение, че още засичаш физиономиите им по улиците от време на време. И поп Каро и него повече няма да го виждам, аз и сега почти не го засичам, да кажем,че е преживян :).. стъпи ли ми крака един ден в Казанлък, установя ли се там с работа и така нататък.. но то ще се чуе..

Теди набара един канап тъкмо и се е омотала в него и се сърди що не може да се отмотае 😛

P5170483

Като стана дума за нея, напоследък съм си наумила да я водя на куклен театър, да видим дали ще й се хареса и започвам да се оглеждам тъкмо за постановки . Това е за сега от нас  🙂

Advertisements

9 отговора към Мина време…

  1. Svetlina каза:

    Ох, така и те му хванах спатиите на твоя поп Каро :-Р Ще трябва много да разправяш 🙂

  2. keklanka каза:

    Ами вече няма какво да разправям, като се видим с него не е лошо, в смисъл мисля,че и на двамата ни е готино, но се виждаме на месеца веднъж, а живеем на 10 метра един от друг. Тва е.. относно мъжките в живота ми, аз дето не съм твърдяла за никого,че го обичам и че съм хлътнала по него до смърт, аз останах все още с добри чувства към тях, а те вече са ме преживели,че и сигурна се кълнат в любов на някоя друга кака и на нея пишат стихове с посвещения, поне да се радвам,че не ме подминават като малка гара, ако се засечем случайно.. и после иди,че се занимавай с мъже.. даааа бе да, я да си гледам детето и толкова 🙂 Впрочем на края на месеца, ако сваря да купя билети ще заведа Теди на куклен театър, не знам за любови, но покрай малката съм решена да си наваксам всичко пропуснато от моето собствено детство, макар и да съм на възраст, явно ми е време да се родя отново и да порасна на ново 🙂

  3. Svetlina каза:

    О, госпожице на възраст, включете се в моята игра 🙂
    http://vitanova.wordpress.com/2009/05/17/playing/
    🙂

  4. Bain каза:

    Впрочем… Кукления театър винаги ме е стресирал. Още откакто видях как един от героите на „Педя човек лакът брада“ пада в кладенец и така и не го изваждат. Кажи ми, защо не го извадиха? Защо не го извадиха, кекле? Защо не го извадиха, той беше паднал…
    *Стресирано бълнуване*
    Но сериозно, приятен куклен театър. Аз не съм гледал нищо такова от толкова време, хе.

  5. keklanka каза:

    И аз не съм гледала от как съм била в детската градина предполагам.. нямам никакви реални спомени от това време. Надали и Теди ще има такъв от рода на това защо някой пада в кладенеца и никой не го вади :)а що пада Педа Човек в кладенеца и не са го извадили.. трябваше да се сетиш, че под кладенеца има тайник 😛

  6. Svetlina каза:

    Бау 🙂
    Поканена си да драскаш по една игра 🙂
    http://vitanova.wordpress.com/2009/05/28/takami/
    И нека светът се препълни от жерави 🙂

  7. вили каза:

    И аз ходих на куклени театри когато Десито беше малка. Беше ми интересно и отвреме на време обяснявах какво става на сцената. Когато порасна още малко като голяма госпожица купувах билет само за нея и важно я настанявах на мястото и и отивах да пия кафе. А тя после възторжено ми обясняваше постановката и се чувстваше горда, че сама е гледала театъра 😉

  8. keklanka каза:

    E… то за това е да не се глася предварително, защото все ще стане някой сакатлък. Дано поне утре успея да се явя на изпит и да го взема. Теди е болна, ще я водя на лекар да си каже тежката дума и кукления театър ще почака…а аз до сега писах курсова работа, която накрая от умора претупах… ще чета утре.. я успея я не.. каквото такова.

  9. вили каза:

    Успех на изпита! Театъра ще почака. Няма да избяга 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: