И в тази ранна сутрин…

Кафето ми тъкмо се случва… ставам да го вдигна от слабия си готин котлон и все повече ме завладява носталгично чувство за сутрините, които прекарвам тук и за това как скоро ще трябва да се завърна в Казанлък. Дааам, празно няма, колкото хванеш от авантата толкова. Човек би се зачудил, защо на това му викам аванта. Сигурно ще трябва да съм някаква мазохистка,  защото от страни погледнато постоянно съм на крак, времето все не ми стига, всъщност  за каквото ми трябва, стига си ми, от сутрин до вечер съм на крак, слабея си.. аз мисля,че въпреки умората, това си е здравословно слабеене.. може би сънят не ми достига… не знам. Но в Казанлък обикновено здравословно си дебелея. Там ми харесва по принцип, но някакси ме кара да изпадам в кофти състояния, сигурно няма да е така, ако почна работа.

В Шумен далеч не е така прекрасно. Докато следвам и докато живея на общежитие нещата са поносими , вкарани са в коловоз, Теди е на градина.. имам някакси нелошо ежедневие… но за мен е ясно,че и тук не ми е мястото.

Когато преди близо три години избягах от тук вече бях разбрала,че Шумен е гостоприемен докато следваш.. след това е зле, трудно човек пробива с хубава работа… ем убийте ме, не смятам,че съм слаба или малодушна, не смятам, че е полезно да идва всичко на готово, ама мама му стара аз не искам постоянно да се доказвам, не искам да се боря здраво докато достигна това, което искам да работя. Вярно победата може да е сладка, но не това е моята борба, да оставим настрана факта,че евентуалната работа, която бих искала да работя и ще е що годе утешителна награда, съвсем не е тази, която искам в действителност да върша. Хубавото в цялата работа е нещо друго, че някакси виждам светлина в тунела, но преди да речем да сбъдна мечтата си, от която част може да стане и по-голямата ми сестра, аз трябва да имам такава работа, че някоя банка да се засили да ми отпусне заем… пф.. на къде се отплеснах. За съжаление аз съм ходеща торба акъли и идеи… но животецът ме натиска красиво.. както вчера с един дядо дърворезбар си говорихме на тази тема как в България изкуството обикновено не само не се почита, то се и подтиска.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: