Изпих две бири

От сутринта не ми беше ден. Хубаво беше,че не се чувствах нито щастлива, нито нещастна,че е Велик ден, а аз нищо няма да разбера от тази работа. Предишните години все съм се сещала за баба на този ден и това,че я няма. И днес се сетих.. но не с тази гадната тъга. Но ми беше свинско.. насилих се да излезна, защото Теди имаше нужда от това, а и защотот знаех,че така ще си изработя съня, че така ще минат няколко часа.. и излезнах.

По пътя срещнах една позната и малко лаф. По едно време кацна една позабравена физиономия, с която от години не се бях виждала – Галинчо.. ех спомени спомени.. Не сме били някакви близки, но все сме си се шегували и бъзикали с този човек едно време, даже е идвал да ми свири с китарата си в старата ми стая. Та стопли ми сърцето като каза, че съм била едно време най-откачената в хубавия смисъл в общежитията.. и на мен ми стана хубаво, не толкова заради комплимента, ами просто за момент да усетя, че не всичко си е заминало от тук, че за момент и аз мога да се почувствам част от това място, както бях преди.. спомних си как едно време Бонка много се дразнеше,че й казват,че била луда. Все повтаряше, че не иска,че иска да е нормална, сдухваше се.. На мен не ми правеше впечатление.. не че нещо. Просто си спомних. Повървях с Галин.. честно нямах си идея колко години са минали, колко голямо е станало детето му, изобщо ..Аз колкото промненада се усещам в същтот време има една част от старото ми аз, която си стои непокътната и която търси изява. Мисля си колко хубаво,че изобщо успях да се откъсна едно време от Казанлък, за да мога да бъда себе си, за да мога наистина да се родя, колко е хубаво,че не останах там, защото щях да подтискам още повече неща в себе си,дори нямаше да съм това, което съм.

Продължих пътя си към магазина да взема на Теди ядене и така.. Минахме през парка, там тя побесня, порева, нерви се, смя се.. и аз я качих в количката. Беше станало около два и половина и ми пристърга стомаха, защото цял ден не бях яла.. взех си една бира и една пица и се отправих към някоя самотна пейка.. Леле какво щастие, по центъра почти всички пейки бяха самотни. В един момент така да ми стана хубаво от цялата тази пустош! Времето прекрасно, идеално направо! Нито прекалено топло, нито студено, лек ветрец, тихо и спокойно. Една трета от обикновения поток от хора на вън, пространство, тишина, птички, магазините не работят.. просто пространство. И едно готино ми стана.. дори Теди беше спокойна, за пръв път от много време ям, когато тя не спи и то спокойно ям, даже и бирата си изпих, тя се радва на врабчета и гълъби, аз на нея и бирата.. ооо, естествено не си изяде пюрето, ами се насочи към моята пица.. напоследък не мога да я накарам да яде нищо, освен, ако тя сама не си го яде, но преди това си го размаже навсякъде около себе си..

Та изпих си аз бирата и слизам с количката опиянена къде от бира, къде от въздуха и чувам един път името си.. викам си, кой ще ме вика пък мене.. обаче още два пъти го чух, и гледам Владо Хипаря, който го е забравил – това е един от чичовците на Теди. Спряхме се при него, той си беше взел нещо за ядене. Зарязах при него количката, той докато яде, а ние с Теди си поиграхме на гоненица и беше весело, после тя и с него се гони, после се разделихме и после Теди заспа. Аз спокойно се мотках по пътя, дори коли не минаваха, купих една играчка на малката, с която май аз ще си играя 😛 Стигнах до общежитията и си купих още една бира и пак седнах на една пейка и се наслаждавах. Приближаваше дъжд, беше красиво. Повиках Поп каро да дойде и той, но той не пощя, връзката беше лоша по телефона.. но ако ще де.. честити ми празника, и аз бих му честитила, но не го направих не защотот нещо съм нацупена, а просто не ща да правя неща, коитоне ми идат от вътре и които не ги усещам. Та той не дойде.. Но аз и не очаквах да дойде, тъй че.. както и да е. Много отдавна не беше се случвало да не поглеждам часовника колко ще удържа да е повече на вън детето, отдавна не ми е било и за миг тъпо,че съм сама докато малката спи, отдавна не се бях прибирала след 17 часа.

Готин ден, Теди вече спи. След мъничко и аз ще я свърша тази работа. О, забравих да кажа и че днес не ми тече носа и нямам температура, което още повече явно е допринесло за доброто ми настроение 🙂 Теди още яко лиги харчи, но и тя се оправя, във вторник отново я пускам на ясла, а в края на седмицата отлитаме в Казанлък. Там си нямам идея какво ще правя. Майка днес каза,че си взимала отпуска да гледала Теди.. тя хубаво ще я гледа, ами аз какво ще правя там не знам. Отделно нет няма да има, приятелката ми е само на работа, а ако не се занимавам с Теди.. с какво ще се занимавам 😛 ААаа… сетих се, хихихи.. айде лека нощ!

Advertisements

3 отговора към Изпих две бири

  1. Svetlina каза:

    :))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

    Аз мноог харесвам пейчиците срещу Херсон. Там минава половината град, постоянно има двиежние, а ти можеш да ис седнеш и да парвиш нищо. Или да учиш по физика. Там ми беше и първата „среща“ 🙂

  2. keklanka каза:

    ООоо.. аз вече не ходя на тези пейки, говоря ти за тези в близост до пощата, до едно дърво 🙂 Всъщност се бях запътила към съда, обаче се спрях на тези пейки, отдавна не бях сядала там.. мдам.

  3. astilar каза:

    Целувки момичета! И с известно (май доста голямо) закъснение, Наздраве! 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: