Ами това е.. да видим по-напред как ще е

Вече два дни за по един час  и един ден за два Теди остава в яслата.. Утре и вдругиден ще я водя за закуска и от другата седмица започва да остава и за обяд.

Първия ден дечко не знаеше много още на кой свят е, когато я вкарваха през вратата на стаята с дечицата.. Вчера ме буташе да й се махна от главата, а днес тропаше по вратата да си я приберат при дечковците :P.. и тъй, не ме иска мойто хайванче, на голямо го раздава.

По-скоро се радвам 🙂

Ясно е,че тя е моят живот, обаче като се знам аз каква съм и как понасям чужди сълзи, още повече детски.. леле мале, очаквам от това малкото, дето няма две години да ме успокоява. Утре ще остане за повече време дечко. За сега явно й е интересно, паднах да се смея по едно време, защото бях на близо и четях една от книжките на Стефани Майер – Вампирски целувки, когато поглеждам аз към яслата и какво да видя, на прозореца моята пак използва пердето като мантия, увива се в него и гледа на вън. Стана ми много смешно и готино някакво и такова едно.. не че ми се изплъзва.. като цяло чувството беше хубаво, щом момата е в настроение, значи и аз съм :).  Надявам се и следващите дни да ги приеме добре, всъщност сега няма проблеми, защото никой не я кара да яде, да спи, да пие, да пишка или ака в гърнето и така нататък. Според майка ми това,че ще яде там ще й бъде интересно, защото ще вижда как и другите мъници си хапват.. аз не съм много сигурна. Всъщност там храната ме притеснява леко, защото или на Теди й е изчезнал апетитът заради зъбите да речем.. или храната не й допада. Според мен и двете неща са верни.  Но ще не ще, ще свикне и на тази храна.  Като цяло и една сълза, слава богу, не е проляла за мен, леличката й казва фога и казва,че овършавала всичко и шетала като за световно навсякъде, дано скоро не й омръзне 🙂

Знам,че малката много ме обича, обаче също така знам, че все още не го е развила онова свръх привързано чувство, надявам се и да не го развие, никой няма полза от това, най-вече тя.. мен си ме блазни идеята малката да е луда по мен, но повече ме блазни идейката да е кораво копеленце, да се радва на цветя и животинки, както сега, да обича деца и да прелива от любов и в същото време да е силна и недосегаема, възможно най-неуязвима. От как детето се е  родило не сме се деляли, освен един ден, когато ходих до Пловдив и се върнах същия ден. Явно си е до характер. Понякога имам чувството,че съм по-зле и от квачка, друг път, че не обръщам достатъчно внимание на малката, но за сега тя е направо герой, да чукна на дърво. Остава другото – да минем между капките и да няма болни. Като стана дума, много ми е гадно, защото на Теодора Стилянка още от втория ден вдигна температура и днес се е позакашляла, малкото й братовчедче и то така и аз съм малко притеснена да не ни застигне и нас… мдам. Температурата в яслата е доста висока и калени деца хубаво, ама остави ли ги човек на топло и пострадват…. за сега обличам доста леко Теди, но тя си излиза от там доста топличка, че днес обикалях магазини да търся свръх тънки панталонки и ризки, че и широки да са, че да не й залепват по тялото, реших,че това е най-удачния вариант, защото и за къси гащи и тениска сякаш пак не става, или по-скоро не ми стиска, мислех само по чорапогащник да я пусна и отгоре някакви шорти, но се отказах. Това носенето на чорапогащник е супер досадна и неудобна работа, на Теди й слагам само на вън и то защото  седи и в количката . Такива ми ти работи с нашаа ясла. Сега треперя за моментите как ще понесе като я сложат на гърне, че сега нещо се е разбунтувала, за яденето ще повярвам на баба й.. може пък да й хареса. А и защо не, ако й дадат сама да яде.. това хайванче е толкова своенравно, думи нямам. Сега всичко е интересно, особено, ако го прави тя, явно определено се е заформил нейният така наречен АЗ, което понякога ме вбесява.. не знам, но ме докарва до истерия, когато пред пет бурканчета с някакво ядене, тя не иска да изяде нито едно, или ако аз й направя нещо и него да не го яде. Не е кой знае какво, ей я, за щастие е жива и здрава, може да не се храни добре, но явно й стига, тича си, жизнена е, не е кльощава, не е дебела, златната среда.. пък аз истерясвам, честно и е тъпо, защото хайванка е просто малък герой, скрива ми шапката, аз почнах леко тъпа да се чувствам до нея.

Ами… това е за сега, повече по-нататък, моя милост да се готви за изпити и учене 🙂

Advertisements

7 Responses to Ами това е.. да видим по-напред как ще е

  1. anyminute каза:

    Като чета по горе Теди прилича на майка си :).Хубаво е детето да ходи на градина да свиква с други деца, да играе с тях да споделя играчките. Да сте живи и здави. Отдавна не съм те виждал в скайпа. Почнаха ли изпитите. Успех и драсни някой ред. 😛

  2. Bain каза:

    Ама ти си щастлива майка, осъзнаваш ли го? Аз помня моето първо водене на ясла… Тъкмо бях проходил… Бях на височината на парапетите, та се държах за тях и пищях докато те ме дърпаха за краката. Тогава бях сигурен, че ще бъда плод на злокобни експерименти. А после в продължение на месеци само стоях на пода без да мърдам, изпълнявайки ролята на килимче. Добрите стари дни…

  3. вили каза:

    Малката Теди е вече голямо момиче! По-добре е за теб бързо да свикне и да не плаче когато я оставяш, но не вярвам да ти се размине. Успех на изпитите и горе главата! 😉

  4. keklanka каза:

    Ами мен ме няма в скайп… щото нещо ме е налегнала някаква изолация, та се спотайвам, пък тебе също те нямаше и така и така н с никой не си пиша и в един момент се издразних на това да виждам светещи в зелено чевечета.. та тъй, но ще се опитам да се замяркам. изпитите няма как да ги почна, докато мъника е с мен 🙂
    И Теди скоро проходи, в смисъл още не е толкова сигурна във вървенето, макар че рядко пада, но то е щото нещо набра сигурност, иначе и аз се изненадах, че не плаче, дори и в първия ден, ама тя някой да я закачи нещо и цъфти и връзва и мълчаливо хвърля едни дяволите погледи. Сълзите мисля,че ще се появят, както написах по-горе, когато започнат да я дресират, тъпо казано, но то си е баш така. Ако никой не я насилва да прави нещо, не мисля,че ще реве, сега зор ми еда не се рязболява, макар че като слушам всички минавали през този период. И за детето е хубаво да ходи на градина, обаче за ясла въпросът е малко спорен, тъй като детето е прекалено малко. От друга страна така пък свиквали да ходят на градина по-лесно. Аз изобщо не исках да си пускам детето на ясла преди време, но сега нямам друг изход, иначе аз ви казах, три дни под ред, като не броим първия ден, когато леличката я взе на ръце, отново без Теди да протестира, малката сама гордо прекрачи прага на стаята, където щеше отново да овършее, стаята с пердетата – мантии :)А когато я преобличам не стои мирно, а ходи отшкафме на щшафче, където има рисунки на пчеличката Мая, посочва ги и ланка нещо… та тъй. Както казах дано ни се размине и следващите дни и на двете това със сълзите, може би трябва да питам майка ми аз ревала ли съм.
    Ех, Яворчо, като си те представя и ми се свива сърцето, какви ли катаклизми си понесъл, щом пазиш спомени от първия си ден в ясла и то те са така ярки… Че и месеци да си седял без да мърдаш… това е щотот аз несъм била там в ролята на леличка или учителка бързо щеше да се съвземеш 😛

  5. Bain каза:

    Хехе, аз съм якичък. Всъщност, мисля, че това започна да ме тренира от рано. А иначе по-късно успях да стана любимец на учителката в детската градина, което си е моя гордост. Но ми отне време да свикна. Твоето момиче се приспособява по-добре от мен, за което леко и завиждам. Впрочем, всеки може да си спомни неща от доста години назад с достатъчно напъване. Сега си се смея на акъла тогава…

    Като P.S. Имам някакво желание да си побъбря с теб извън тия блогове, ако си търсиш някой с който да говориш в скайп, на твоите услуги съм. Иначе и аз там не се вясвам много.

  6. Yana каза:

    Стискам палци все така леко да се адаптирате – и тя, и ти, че то за родителите също си е стрес.
    То и аз съм против яслите, засега имаме планове баща й да я гледа, ама дали ще издържи до 3, не знам… понеже аз ще се връщам на работа като стане на 1 г. 2 м.

    Моята зъбла преди две седмици я бях оставила за цял ден – с баща й бяха ходили до Южния парк (на др. край на София с градски транспорт) и обратно, после той я беше предал на наш’те… и пристигам аз, с очакването, че ще ми се зарадва, а тя така се беше прехласнала да си показва номерата пред публика, че изобщо, ама изобщо не ме регистрира 🙂 🙂

    Обаче не ми стана гадно. Не че искам да я правя някаква суперсамостоятелна, просто тя си е отделна личност и трябва сама да си е център на вселената, а не аз.

    Такива ми ти работи. Да я намачкаш 🙂

  7. keklanka каза:

    ахахаха, мачкаме си се с момата, то без това не може да мине. И аз това казвам, не съм й центърът на вселената и като се има предвид каква съм ревнива и често ми се ще да съм обичана.. не че не съм обичана от момата, но по-скоро й се радвам,че изобщо не плаче, а гледа да й е интересно.. обаче се разболяхме. И двете 😛 Първо тя, сега вече се оправя, но аз съм на кюпа, не знам от яслата ли е, или аз съм виновна.. ама е факт.. и сега..
    Иначе то както си тръгне детето. Явно нито ти, а и аз не се опитвам нито да я привържа към мен, нито пък съзнателно да не я привързвам, то тази работа си става от самосебе си. А напоследък просто имам чувството,че си връща за всичките месеци, когато не е можела да решава ко е да и кое не за себе си и сега иска всичко сама да върши, дори и да не е правя, мен ме избутва.. това днешната младеж… 😀

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: