И докато я гледам…

..как вади две кутии от сухо мляко пълни с овесени ядки и ги прибира в един шкаф като имитира подреждане, си мисля как расте и се развива един нов човек, една нова личност.. то се знае, това е станало още с появата й, но сега още по-явно започва да си личи.. много неща ми се щеше да напиша.. доста от тях ги вардех за след понеделник, но реших да има отделен пост за първият един час на Теди в яслата. Да, мъничето тръгва на ясла. Всичко е приготвено, часът, в който трябва да я заведа е насрочен и така. На мен ми се щеше първият й ден да е поне два часа, не за друго, а защото моето е аборигенче. Не е свикнало да се среща с деца и не е свикнало на лудуване около себе си. Докато се осафери и то ще дойде време да я прибирам.

В понеделник навярно ще пия кафе два пъти. За първи път от много време ще остана сама с празната детска количка до себе си, ще захвърля количката до края на седмицата и мястото й ще заеме раница и отново старият добър слинг, съчетан с хаотично припкащите крачета на Теди. Каквото и да си говорим, с това започва нещо съвсем ново в живота и на двете ни. Аз няма да се върна към стария мой живот, ще започна един нов в новия, започнал с появата на Теди. А тя – нещо ново в съществуването си.

Опитвам се за ди спомня моето собствено отиване в яслата и моите собствени усещания..

Смътно си спомням как в Бузовград, когато аз бях мъъничко човече, разбирай 82-83 година нямахме детска градина, такава в какъвто вид има сега, точно срещу вкъщи. Смътно си спомням,че аз бях на ясла в някакво помещение над здравната служба,  не си спомням помещението.. спомням си едната си баба как идва да ме взима от детската  как я виждам на терасата. Останалите ми подобни спомени са свързани само и единствено с другата ми баба. Спомням си как днешната библиотека преди беше ясла и аз имах червено малко столче с корабче.. спомням си как и голямата ми сестра беше с мен в една група.

pa260018-1

Спомням си и една лоша леличка и една още по-лоша учителка(( чието име и лице помня и до днес.. странно нещо са това спомените. pa260026-2След време построиха и новата детска градина, която си беше в една сграда. Преди години беше доста запустяло, но сега вече има доста деца, там успях да закача година две. Ето ме и мен точно там, където един ден като се върнем в Бузовград ще бъде и Теди 🙂

pa260053-1

Едно от момиченцата на снимката между другото работи сега в същата тази градина.

Та така.. живот му казват на всичко. Има още два дни, но още от сега искам да пожелая на добър път на малката и нека да бъде здрава и силна и да се влее в борбите, които ще й се наложи да има в живота си. Нека да успее да се реализира и да си пробие път сред това така наречено общество и да се научи да живее ! 

Аз като нейна мама и приятелка, се надявам да не страда много, а бързо да осъзнае новото си място, да започне да се радва и на този нов свят, както и на възможностите, които той й предлага. Надявам се персоналът в градината да е свестен и да не мачка психиката на мъниците.. поне не много. Честно аз самата много съм искала преди време да работя на такова място, но сега не съм сигурна, осъзнавам колко е трудно и колко трябва да си отдаден на работата си, за да работиш именно това. 

Ааа.. забравих да спомена нещо интересно. Когато преди време аз съвсем неочаквано забременях, долу горе по едно и също време също толкова неочаквано забременяха и две мои приятелки и двете със собствени истории и катаклизми, със собствени драми, които сега явно са щастливи.. дано и наистана са, поне така ми звучат 🙂 Та с едната от тях едно време правих хамбургери. Нейното детенце се роди в началото на август 2007, а моето в края на септември.  Нейното се казва Стиляна, много сладко дете, много чаровно и умно.. но тя си знае как му издържа на маймунските изпълнения, майка му де 😛 Та това детенце на първи април започна да ходи на ясла в същата група, в която ще е и Теди и ще бъдат заедно. Аз самата съм доста аутсайдер, но просто животът си знае работата… все пак се оказах приятелка с мами, които са се сдобили с дечица почти по едно време с мен.  А тук с майката на Стиляна почти не се виждам, но е единствената мама с бебе, с която изобщо съм излизала. Отчуждена я чувствам, но продължава да си ме кефи. Харесвам такива майки и хора, които не ги интересува кой как си гледа детето, не ги блазни мисълта да поучават и така нататък, нито постоянно повтарят как тяхното гардже е най-хубавото и най-напред с материала от останалите дечица :).  А тя е набор 87, не че възрастта има такова значение. Просто за една мама няма възраст. Та така.. очаква се включване около 2-3 април с разказче как малката понася новият си статус 🙂

Advertisements

7 отговора към И докато я гледам…

  1. pierrot каза:

    Наистина порастват и това отделяне е хем тежко изпитание първият ден, хем е осъзнаване, че детето не е толкова малко 🙂
    Ние оставихме нашата Вики при баба и дядо, тъй като и майка й тръгна на работа, малко преди да навърши една година. И досега не сме имали проблеми и я виждаме как започва да се справя самичка, да цени играчките си и да се мъчи само да се справя с нещо, което не й харесва. За ясла ще се мисли на есен, тогава ще бъде следващата стъпка…Но е определено полезно да се усеща детето независимо, дори и толкова малко. Усещам я, че откакто я оставихме през деня без нас и „ръчкащите“ грижи на майка й през деня е станала по-самостоятелна, по-съсредоточена и експериментираща. Порастват, и това е първото стъпало от дългата стълбица на израстването на детето…
    И затова ще поизменим малко нейния блог -http://viktoriya.vanev.info, и ще има и малко публикации с елемент на разсъждение 🙂 Ще се радвам ако се включваш с мнение и съвети!
    Поздрави!

  2. keklanka каза:

    ОООо.. мерси мерси, сега ще погледна блога 🙂 Аз много обичам да чета именно такива за дечковци. иначеотносно самостоятелността аз искрено се забавлявам като виждам как в главите на малчовците покълват все нови и нови идеи. Например преди не е имало нерви и яд,че примерно нещо не може да направи. не говоря за тръшкане, например ако не може да развърги капачка и я е яд, дори не на мен или на някой друг, който да го направи :)Смешно ми е как не се тръшка, ами почва на бебешки да ми се кара, когато поискам да я хвана за ръка и така да ходи, интересно ми е как някакви такива неща, дето ние живеем с тях от как се помним и са ни дадени виждам как същите тези неща сме ги получили едно по едно.. то си е чудо :)А иначе моята Теди за яслата отлагах до колкото е възможно, но няма как, трябва да си взема най-сетне тези изпити и да го завърша това образование 🙂
    Айде стига съм разсъждавала, ами да погледна блога на Вики 🙂

  3. вили каза:

    Пожелавам ви безоблачно тръгване на ясли. Под безоблачно разбираме без сълзи, защото това е една важна стъпка и за двете ви. Животът ви наистина се развива и върви напред. Успех и хубава седмица! 😉

  4. Svetlina каза:

    А аз искам да раздуеш за другото бебе, за Габриела 🙂
    Предупреждавам: първата седмица на май ще намерите време, когато не сте на ясли и ще ви детегледам и двете.
    Млъкнах, гледам блога на Вики…

  5. keklanka каза:

    След трети май може да ни гледаш нас, преди това ни нема в Шумен. Иначе имаше вероятност да се запозная с габи, ама като гледам майка й не се обади, та явно не са могли да дойдат.. последно се интересуваха къде в шумен могат да преспят.. Но и аз съм много любопитна за Габи, още повече че даже и на снимка не съм я виждала..
    А блогът на вики е много слъдък, ама аз се зазяпах по блога на татко й.. не за друго, ама такива бебешки блогове не знам как да ги коментирам, щото аз не съм съвсем бебе и не мога да говоря на бебешки 🙂 За това и моят блог е общ на мен и на Теди, когато тя пропише, ако иска да пише тук, ако иска да си прави отделен блог 😛 До тогава мога да коментирам какво казват възрастните за бебегледането, относно това какво става в главата й мога само да предполагам , както и в тази на останалите бебета. Макар че всъщност интуитивно например знам кое точно ще й е интересно, към коя опастност най-напред ще се засили и още повече, че всъщност абсолютно нищо не им обягва на мъниците. На тях очите и ушите и сетивата им са нови и неизносени и не-притъпени.. за това когато ги подцениш, гаранция,че грешиш..

  6. Анонимен каза:

    Сестра ми, много хубаво си се сетила да преснимаш старите снимки, интересно изглеждат сега постнати някъде в ерата на интернет. Изглеждат някак антични. Но това беше едно друго време, един друг свят.
    Относно другото писано ще добавя един цитат, авторката /защото беше жена/ не си я спомням:
    „Майката не е човек на когото да се облягаш, а човек, който прави облягането ненужно“.
    Пожелавам ти да бъдеш такава майка!

  7. keklanka каза:

    За сега нали момата кара първия си пубертет не съм сигурна дали на мен се дължи липсата на мерак към облягане.. Мерси за пожеланията, систрата.. ама да се беше представила коя си 😛 Аз знам де, ама име това оновааааа 😛
    А снимките са си антични, мене много ме кефят, кой знае нас какви лимки са ни били изпрали, когато сме били на възрастта на Теди, някой ден да споделиш своите спомени за ясленски и градински години 😛

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: