Абе почнах да си мисля…

По дяволите, прочетох за нула време 4 книги и половина на Стефани Майер. Скоро нищо не беше грабвало така вниманието ми, хем не са кой знае какво тези книжки, но се четат на един дъх.. и времето така хубаво да си минаваше.. някак си.. готино. И сега някакво изпразнено. Изобщо нямам предвид Теди, там нещатат са други. Та чета си аз блогче тук, постче там.. и попадам на една историйка, проста, не е кой знае каква.. 4 – ма мъже българи в чужда страна по работа.. виждат разликата с нашата страна и новата обстановка не им е по вкуса и не им понася много-много. Като свободни и сърдечни хора – свикнали на шум, разговори на висок глас, на пушене, на шумни забавления и повече разговори.. естествено не им понася студенината на чужденците, както и всичкия този живот в рамки.  Та хората се оплакват,че в хотела им правят забележка да не говорят на висок глас, да не си пушат в стаята и да не вдигат шум в определено време. Аз вече като една пенсионерка, всичко това не ми се струва страшно,  даже  е приемливо.

Не че не мога да седя на шум и разни такива.. обаче разговорите на висок глас ме вбесяват, изобщо да дочувам чужди разговори от нейде и те да заглушават соствените ми такива в собствената ми глава, еми дразня се.

Писнало ми е от хората и не са ми толкова актуални за какво си мислят и бла бла… на никой не натрапвам моето, да не ми го навират и те.. ми прави са там настрани.. и аз да съм няма да искам да чувам на някой ланкането.. освен това съм съгласна и с пушенето, хихих, аз щото не пуша.. бе толкова години имам зад гърба си като пасивен пушач,  жал ми е било за хората пушачи как ги ограничават дори.. ама пък да си кажа що?! В крайна сметка си е напълно в реда на нещата пък да не се тровят и останалите.

И тъй како си четях… наистина.. последните години имам чувството,че не живея в собствената си държава и тук нашите не са просто мълчаливи, те са жестоки, не че навън е по-различно.. но оставам с впечатлението,че напук на всичкото им подредено и натаманено, там има повече свобода от колкото тук.

Но коя съм аз, че да говоря така.. не съм живяла там и не мога а кажа нищо. Един ден честно казано се надяам да имам база за сравнение от първа ръка. И то не го казвам защото мисля, или не мисля да се махна от тук.. човек просто не може да избяга от себе си.. може би просто искам да не седя цял живот на едно място.. както се казва искам да бъда космополит, да живея тук и да живея там.

Моят дом от как се помня, е и моята крепост.. но все повече осъзнавам,че аз нямам дом, поне не все още. Което пък ме кара да желая да имам няколко поне дома, където да бъда 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: