Вампирите

 

Така.. времето си минава, днес отново е работен ден. Ще си платя два наема, мисля да мина през яслата и да се надяваме,че ще има свободни места, защото е и на много удобно място. След десети са изследванията на Теди и по живо по-здрово лека полека започвам да се повливам в този, другия живот.. От една страна ми е мъъъничко криво, че се свършва, от друга си е време. Радвам се много на майчинството, има си и многото жертви със всичко, но резултатът си заслужава.

 Вяко нещо във ремето изисква жертви, труд и отдаденост.

 Всяко нещо е за сметка на друго.

 Въпрос на приоритети. И на това какво си склонен да дадеш в името на нещо друго, какво си склонен да направиш. Така е и с това.

 Преди време.. преди Теди, преди Николай.. за мен беше трудно. Не съм съзнавала,че детето може да ми е разковничето, нито майчинството, нито нищо. Надявала съм се да имам щастлив живот, там както в приказките, но също така съм знаела, че това се дължи на розовите книжки, които са минавали през ръцете ми по време на пубертета.. или приказките по време на детството ми. Дълбоко в себе си знаех, че животът поднася много горчилки, доста от тях бях изпитала.. а и кой не е.

 Човекът е устроен така – да страда и със страданието си да се отплаща на времето, че му подарява щастие.

 За съжаление и щастие за някои страданието рядко е правопропорционално на щастието.

 Хората сме алчни.. защото щастието често не достига и често се правръщаш в една бездънна яма на щастие.. а таиш сам лошото и страданието. Кофти.. ама е истина.

 И всъщност защо да е кофти. Такива сме си хората.

 Не веднъж, цял живот са ми повтярали от тук и там, че съм луда.. е и какво?!

 Често с цел обида, често с цел засягане, смущаване.. и луда да съм.. Голям праз.

 Често реакцията ми предизвиква изненада, което мен ме вбесява лекичко. Просто за пореден път се убеждавам колко прости и елементарни са съзнанията на хората, които ме обкръжават, за поредни пореден път се отказвам да търся нещо интересно. Задръстена съм от мръсотия, скучни същества, плоски мозъци, глупащина и яд и гняв и пиявици и.. просто в един момент човек се оказва изчерпан , от себе си дори, от непрестанните си търсения и от това, че често духовните вампири се опитват да го изядат без да поискат съгласие, разрешеие.. те смятат,че ти им принадлежиш, че ти си длъжен да им се отдадеш.

 В този смисъл до някъде аз също съм такъв духовен вампир относно детето си. То ме спаси и ме спасява, но аз давам. Преди време не ми бе проблем да се раздавам, да съм някак по-мека, въздържана и някак по-дипломатична. Вече нещо в мен се е изродило. Вече дори изисквам другите да ми дават повече отколкото аз, сякш са ми длъжни, сякаш имат много да ми връщат.

 Знам,че такива даващи нема в този свят. Затова и отграничеността ми се задълбочава. Стана така, че съм в период, в който вече все по-трудно искам да контактувам с който и да е. Съзнавам,че това е една от фазите на липсата на социалност и защитна реакция, съзнавам и че не е точно така. Нещата са доста комплексни.

 Вече не е достатъчно някой да ми се усмихне и аз да отвърна.

 Вече не е достатъчно някой да ми подаде пръстче и да му налапам ръката.. аз съм се издигнала някакси.. аз не искам пръстче.. искам си явно и наистина две ръце и два крака. Също знам,че това е почти невъзможно.

 Има много по-страшни неща, които съм изпитала от това да нямаш приятели, да си сам и разни такива.. много по-страшни неща. В този смисъл не ми беше толкова трудно да направя някои избори в живота си. Просто една част от мен е осакатена.. за да се роди друга. Явно така еволюира и се развива човек.

 Чувствам се на ръба на кулминацията си от месеци.

 Чувствам,че отново се откъсвам от заобикалящия ме свят и се потапам в онази фикция, в която наистина не ми пука как ще ме оприличат останалите..

„Ти си луда”..

 Писнало ми е от тези думи, че дори не ме дразнят. Само се обръщам спокойно и казвам:

 „Кажи ми нещо ново.”

 Теди заспа.. за това така се размислих.

 Гледах един филм.

 „Здрач”   като сюжет не особено интересен.. но играта, музиката, обстановката.. всичко е завлядяващо.

 Аз не съм особена почитателка на филми от САЩ.. обаче филмека ми хареса.

 Идеята как агнето се влюбва във вълка. И как вълкът се влюбва в агнето и се бори с инстинкта си да го убиеи изяде.. и с любовта си.

 В този смисъл любовта е просто инстинкт.

 Тя не е онова, дето сме го развили в литературата.

 Любовта е нещо животинско, инстинктивно, усещащо, като миризма , като наркотик. Хареса ми играта на актьорите и как един второстепенен каза за момчето, че гледа момичето така все едно е нещо за ядене.

 Играта им много ми хареса.

 Тя беше като точно някакво едновременно беззащитно агънце и в същото време привлечена и безстрашна към опастността..

Някакъв неясен стремеж към любов и смърт, които са на един кантар и както вълкът усеща миризмата на агнето, така и то е привлечено от неговата.

 Пичът имаше страхотно излъчване.. страхотно .. мдам.

 Начинът по който гледа, движи се и така нататък.

 Аз самата съм голяма бърборана, но зад всичко това само наблюдавам, карам хората да ме подценят, за да излезне на показ истинската им същност, за да им стопя страхът и прикриването. Това се е превърнало в мое поведение. И обикновено е голямо предизвикателство, когато попадна на някой прекалено мълчалив и непробиваем, някой които говори с очите си, с движенията си.. с носа си и бузите, и всичко. Случвало ми се е един два пъти това.. но явно е било моментно, има хора, които не са толкова интересни, но в един момент се превръщат в такива, в някакъв миг те стават резлични… все едно не са те.. и после край.

 Имало е няколко човека в живота ми, до които така и не се приближих.. но са оставили следа. Такива, които мен са приемали за клоун, такива, които са се заяждали и държали грубо.. обаче аз съм копеле.. както ми казваше една любов.. ти си копеле.. та имам си начини и усещам.

 Та такива неща.

Ехо.. Вампиииииии.. подушваш ли ме 😛

Advertisements

6 отговора към Вампирите

  1. deni4ero каза:

    Аз, лично, ти свалям шапка! „Луда“? Че какъв по-добър комплимент?

  2. вили каза:

    Прочети книгата. Книгата е в пъти по-добра от филма. 😉
    Пожелавам едно добро ново начало! Горе главата! А и всеки луд си имал номер, разбери какъв е твоят и заложи на него! 😛 😛

  3. keklanka каза:

    Мба… моите номера край немат.. зо това и лудите ми викат луда.. ма това е друга тема.. какво да ти кажа… и от залагане сао дето още не съм си изгризала пръстите. Сериозно се колебая за книгата, макар че отдавна книга не съм чела.. за съжаление нямам никако време, камо ли за четене.. а сега ако ще чета, то ще са учебници.. но и те са интересни.

  4. keklanka каза:

    Прочетох и книгата.. много ми хареса, както филма. В пъти по-добра обаче не бих казала. Имам забележки относно едно нещо и те бяха и преди да прочета книгата. Имам предвид останалите герои от семейство Калън, които в книгата бяха доста по-развити и като образи и като своя собствена история. Бела и Едуард, добре 😛 но не съм съгласна,че всичко трябвашеда се върти изцяло върху тях. Историята на Алис беше интересна, тази на Карлайл, също и последната битка между вампирите, която всъщност не се корени само около Едиард, ами и за Алис, която се оказва единствената жертва изплъзнала се от Джейсън.. май така се казваше 😛 Като цяло много от репликите в книгата и във филма се припокриват 🙂

  5. Albizia каза:

    Всеки луд с номера си, а някои с цяла програма 🙂
    Винаги ми става смешно, когато някой ме погледне злъчно и ми каже, че съм луда, надявайки се това да ме нарани. Да ме определят като луда е най-големият комплимент, на който са способни, защото луда означава различна, а това е наистина ценно за мен. Предполагам, че не само при мен е така.
    На мен пък точно това ми харесваше в „Здрач“ – че действието се върти около Бела и Едуард. През половината време, докато четях втората книга, Едуард ужасно ми липсваше. И като прочетох какви ги върши Бела, за да съживи образа в съзнанието си, просто се познах. Май съм свършила милион глупости със същата цел 🙂

  6. keklanka каза:

    Хех, не си ме разбрала, говорех за филма, не за книгата. То е ясно, нали книгата е основно за тяхната история, обаче все пак беше обърнато повече внимание и на останалите, докато във филма нещата бяха доста по-съкратени. И на мен във втората книга доста ми липсваше
    Едуард, за това още по-настървено я прочетох, че да дойде бързо ред , когато ще се появи 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: