Лудница

В Теди имало скрито дзвер.. леле, грях не грях, но тези дни, ако знаете с какъв кеф си мисля за заветната ясла 😀 Те тва диване направо ми разказва играта, до сега нямах никакви проблеми и се справях.. и сега се справям.. но божке.. такова чудо не е било сякаш.. О да, знам,че и по-зле ще става. И Владо не мога да викна на гости.. като разглобена съм вечер и искам мъъъничко почивка, която всъщност е по време на следобедния сън на Теди, ако изобщо го има… защото и през нощта напоследък беснее и не ме оставя на мира. Цяло чудо е,че и в момента изобщо пиша това.. чудо на чудесата. Вчера предполагах,че поп Каро ще звънне, обаче не си направих труда да си заредя телефона и ето ти на.. но напоследък ми е нещо като изпаднал в немилост. Човека иска да мине през нас, но на мен ми е смотано. Всеки път, когато му се обадя все е някакъв троснат, все после щял да ми се обади и някакъв.. и почвам да се чувствам тъпо,че съм му звъняла.. а обикновено го правя все след като по някаква причина той е звънкал и аз не съм отговорила. Както и да е.. Днес времето обещава да е повече от прекрасно… и дано да бъде такова, от сутринта едно слънц наднича.. то и сега е сутрин.. и скоро ще облека Теди и отиваме да й взема манджата от кухнята. Направо на някоя пейка ще ядем и ако става за разходки ще я пусна да си използва крачетата по предназначение.  Че и аз малко свят да видя.. Освен това усещам,че съм започнала яко да се затварям и да не искам вече никого да виждам, да си представям,че всичките ми уж приятели и познати не са ми никакви и всичко е само няква начална фаза на лицемерие, в което те самите вярват и не си дават сметка. Дори аз не правя изключение. Отдавна съм тук и все тая.. всичките приказки ма обади се.. ма ще се видим като дойдеш, ма не знам какво ма не знам що – изключвам някои хора, надявам се ти си знаят кои са 🙂

Всичко е.. и аз самата нямам време за останалите, те също нямат време за нас. Може би като пусна малката на ясла няма как да продължи изолацията, защото планирам даже и на лекции да тръгна, та може и да се получи някаква комуникация с младежта.. освен само с даскалята.  От една страна ми се ще да се влея в социалния живот, от друга просто не виждам какво бих могла да правя там. Всичко ми е илюзорно, смотано и никакво едно такова..

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: