Добро утро :)

Тъъъй.. отново сутрин, отново сме кукнали с малката, а аз с кафето… днес сериозно се чудя дали да не помъкна детето с количката в града и да накупя това онова.. но малко се притеснявам,че тези дни все дъжд вали…  абе отвратително е да съм заложник в тази къща, че и детето. Но мечка страх, мен не страх, всеки има нужда от въздух 🙂

Вчера открих зарядното на фотоапарата и направих още няколко снимки на малкия фърфулак, мисля да отмъкна фотото като ходя в Шумен този път 🙂 Ще оставя Николай без нищо, ама той и без това мн не го използва фотото.. установявам колко е трудно човек  да остане със себе си и да се отпусне и да напише това, което му е на душата..  преценявам ситуацията като доста по-добра от преди месеци, когато много неща не бяха изяснени, но има още какво да се   желае, защото имам чувството,че имам запушалка на мислите си и не мога да се отпусна до където ми се иска.. но първо снимките на Теди, после аз ще си размишлявам за редовните глупости  🙂

p1160012p1160017p1160020

Те p11600221това беше малка фотосесия на Теди мома засукана 🙂 

Идва ми хубаво настроение при мисълта,че ще поизлезем навън, даже ще използвам да се видя с един приятел, ако е на линия.. ама и да не е… имам работа да върша. Да се похваля това засмяното пак е в някаква фаза на обратно. и почна пак да си ака в гащите.. тва е то, почват лека полека да му идват сто акъли в малката чутурка 🙂 

Вече пиша малко по-късно..  допивам сикафето, обядът е сложен  да се готви на печката, а малката е долу с прабаба си и баба си..  нека да й се порадват..  стаята е проветрена.. изобщо за сега работата спи.. а аз набрах някаква скорост тука и хвърчах насам-натам, че сега ми е някакво нереално да се спра на едно  място.

Вчера за пръв път  от много време разговаряхпо телефона с Шемет  Софийски, дето се окалпазанил и малко фал направил.. на приятелите си все пак им прощавам да са мъже, само не и спрямо мен  😛 Като споменах приятели, такива ги  чувствам – Сашо, Владиради, до някъде поп каро, но с него нещата от как се знаем са си  някакъв неопределим бъркоч… Криска и  Боца..  и нито един  от тях не е до мен и с всички основно контактът  е по телефона..  но да се  радваме дори и на малките контакти. Та така.. кой на където го  задуха ветреца.  Отново съм се стреснала какво да правя и какда си уредя нещата.. относно следващото ми ходене в Шумен и работата, която имам да свърша. Нито мога да пусна детето на ясла, нито с мизерните пари, които успявам да имам на месец, мога да си позволя нормална детегледачка, нито пък ми се дава детето в ръцете на някой непознат. И ща не ща, имам един вариант, който дано да бъде приемлив за някого и красивата истина е, че трябва да се издържаме аз и  теди с 200 пари на месец, ако не и по-малко. Пак  за някакви такива неща се размислих.. отново тапи. Ще продължанякой друг пък, когато тиквето ми е маалко по-свободно…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: