Авангардните кули, Теди и АЗ-ът

Тази сутрин ми е едно такова.. пишещо.. Теди опява тука, тези дни не ще да ме пусне дори до тоалетната да ида и е голямо шоу.. хрeмава е, сърди се, муси се, иска непременно на студеното в коридора да иде и точно там да се гоним.. ма как, бе джанъм да ти обясня, че сополите и лигите ти съвсем ще се разтекат? Сега се навряла под леглото и не може да излезе.. детска й работа. Напоследък и мен нерви леко ме гонят,не че им се давам, но като се сетя.. първо съм като в затвор тук, като арестувана съм. Студено време, непочистени улици.. и майчинството не ми платиха, не мога да мръдна. Освен това постепенно пак се превръщам в заложник, не знам защо така бездействено и омекотеляващо ми действа това място. Не знам защо.. честно. И пак по-добре,че не съм в Шумен, щото интересно какво ли щяхме да правим с момата без кинти.. много тъпа ситуация.

Освен всичко това, стана някакво тъпо недоразумение, което допълнително ме изнерви и издразни и иди сега обяснявай,че нямаш сестра.  Тъпа история.  Но най-ми е тъпо, че нещо става с мен тук и това не ми харесва.. да трябва да се преборя, да трябва да не позволявам.. но то е някакво супер подмолно чувство, което вместо да ме подтикква към действие, ме подтиква към антидействие. А оставете Кекла без работа и гледайте сеир.. не че нямам работа.. просто някакси желание ли.. как да го нарека и аз не знам.

Николай почти не го виждаме, тези дни или се оспива, или забравя да мине преди работа през нашата стая и да каже добро утро.. което е добре. Поне скоро не ми е вдигал и той нервите и нямам усещането, че ми се пречка, освен в неделните дни когато почива и когато виждам тлъстия му гръб скрил компютъра. Мдам.

Не мога да открия зарядното за батериите на фотото и дори не мога да правя снимки.. баси този пост тръгва да чернее.. като цяло сегашното време си го търся и ми е някак хубаво рано сутрин с кафето. Теди почти не ми се сърди… Но мине ли 8 вече съм почти нейна.. почти почти, ама вчера какво хубаво време и не излезнахме. Пак ми се смени ритъма. Уж удобства, уж много стаи нам ко нам що… няма кой да ми сложи шибания нов бойлер в банята, който седи в коридора от март месец миналата година.. що.. щотот първо налягане много много  няма, второ родата – как ще го сложим, ми ако го пусне ко ша прайм? тока ще изгоря..  яд ме е, че се налага на долния етаж да се къпе Теди, щото тук е студено в банята, а стаята ще се напълни с вода, щотот то шило в торба не седи.. яд ме е, че котлоните са прекалено силни и храната на Теди не става както трябва, яд ме е дори на майка ми, която уж не ми се меси и с мазен поглед ми бута разни манджи за Теди и казва, че аз ако искам да ги давам. Мамка му.. аз ако искам ще й кажа.. просто с всяко нещо имам чувството,че ми се отнема всяко задължение и нещо, което мога сама да свърша и накрая изпадам в нещо като летаргия и не се чувствам достатъчно добра мама.. може да е тъпо, ама е така. Бездействието ме прецаква, добре че имам един гоблен да шия и се захванах с него.. ха.. ся ми завиждайте,че и гоблен успявам да шия при наличие на дечко.. по принцип момата не ме тормози много, просто иска да ми усеща присъствието и да ме вижда до себе си.. абе аз не мислех да мрънкотя тука, но то така излиза. Поне 17 февруари не е така далече, времето ще се е пооправило и тогава айде обратно към джунглата, да видим там каква песен ще запеем.  Щото пред мен седи един много голям проблем.. кой ще ми помага с Теди.. трябва да си намеря някой, който да ме придружава с нея, когато ходя да уговарям изпити и просто не знам как ще стане това.. уж не съм от вчера в Шумен, но ето.. обръщам се и нямам никой, на когото да се опра и на когото да разчитам.. особено за това.. Крис и Владо.. все пак да не ги пренебрегвам.. и адаша дори.. но по основните проблеми.. йок, то и никой не е  длъжен с мен  да се разправя.. и на фона на всичко това.. седнала да ми се меси някаква илюзия за любови, за мъжки и разни такива. Дойдох си на думата.. ами да. Абе кви са тез филми , кви са тези пет лева? Ма толкова, ама толкова ми е далече всичко това, толкова, честно имам нужда да повярвам, че съществува нещо като истини в човешките отношения.. не се търпя такава.. просто само сарказъм и ирония.. и само се изсмивам . Според сестрата като поседя сама друга песен ще запея. Това е фаза.. след време друга песен съм щяла да запея.. ама сега пея тази. И тя е, че просто чуя ли любов, не ме боли, дори изобщо, кара ме да се изсмея с половината си усмивка, кара ме дори да се издигна над хората, дето изпитват това чувство и да ги поггледна от високо… макар че аз май трябва да съм тази в ниското. Иде ми да измисля сто вица на тази тема какви сме загубеняци и какви сме смешни с тези сълзливи истории са споделени и не-споделени чувства, за бой с възглавници и люлки…

Това последното аз съм го писала едно време, когато и мен ме бяха накацали разни мухици. И сега като се сетя.. не.. мен изобщо не ме е страх, поне не мисля, или не си го признавам дори пред себе си. Не.. не чувствам липса, смешно ми е, просто толкова много ирония има насъбрана и не е неверие, сигурност е! Не е страх от разни обвързвания, пиша толкова много редове в убеждения.. но това е едно от нещата, които са в мен и просто не мога да се позная и в промените, които са настъпили и е част от новото ми аз, с което се мъча да свикна, щотот и старото седи и гледа невярващо отстрани.

Ма тоз ме оставил и аз ще  фукна да мра? Ма оня пък не ме погледнал и аз ша ревна? Ма третия преспал с мен, па не ме потърсил после?! Бляяяяяяяяяяяя..  глууууупости на търкалета.

Кое не са глупости ли? Всичко е мамата си трака… сорка,  бейби, другия ми дневник остана в Шумен, иначе щях да напиша всичко това в него, а тук само да си намеквам за развалините в душата ми и за новите авангардни кулици построени в нея 🙂

Advertisements

2 отговора към Авангардните кули, Теди и АЗ-ът

  1. вили каза:

    Гуш. Кулите не са лоши постройки. Тясни, високи, можеш да се скриеш и покажеш… И за теб ще има любов – орисана си 😉

  2. Bain каза:

    Страхотно. Публикацията, макар и леко объркана и изпълнена с огорчение, беше адски интересна. От четяща гледна точка де. Допада ми разсъжденията ти за колко смешни могат да бъдат хората понякога. Напомняш и на мен, и на всеки друг който чете, че никога наистина не можеш да „удариш дъното“ колкото и да ти се иска. Стискам ти палци и ти пожелавам късмет в начинанията, нека имаш причина да пишеш все така интелигентни, но по-малко горчиви публикации.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: