Отново в Бузовград

Както много от вас се досещат или направо си знаят, аз съм отново в къщи.. което е доста условно казано, щото не го чувствам като съвсем в къщи.. На 20 декември таткото на  Теди ни взе с колата от шумен  и по живо и по здраво се прибрахме в Казанлък.. Теди не разпозна нито него, нито баба си, нито дядо си, но неразпознаването отмина, пак се запознаха и сега да си кажа… на баба си се кефи много повече от колкото на мен, за мен не реве, ама нея като я види и почва да реве, ако не я вземе и си излезе от стаята.. но то ще е, щотот аз съм фца и често се залепям на компито като сега и си пия кафето, вместо да нареждаме заедно рингове върху конус примерно.  И уж е така, ама вчера като я оставихме за няколко часа с баба й и отидохме в Пловдив да си взема една прословута бележка, момата ревала.. доста.. но то явно е от зъбоникнене и новото място, щотот и като се върнахме пак се цупеше и мрънкотеше яко.. Излезнахме малко на вън с нея, защото горкото не беше излизало скоро, обаче и това много не помогна.. та заспа още в 18.00, което автоматично означаваше,че едва ли ще присъствам много на въпросната коледна вечеря, която майка ми организира с голям мерак.. обаче вързах Николай да седи при Теди и да се редуваме, щотот докато спи и се буди по някое време и е опасно.. после майка се качи при детето и аз след като постоях долу при родата, видях се със сестрите, поприказвахме си, пошегувахме се, ядохме баница, на мен ми са падна пътуване.. пътуване.. хъм.. на скоро  имах предложение за такова.. хихихи, старата любов ръжда не хващала и един човек, на който много държа явно още храни някакви по-особени чувства към мен та ме извика на нейде… не че има някаква връзка, тази година ще си попътувам из дестинацията Казанлък-Шумен… а.. преккъснах си мисълта.. та постоях долу докато не дойде ред на редовните караници и спорове между баща ми и Николай, кой кого прецакал с колата, или пепирните с нас как не сме в час с нещата.. примерно за това що не сме сложили в баницата за късмет кокошките, прасето и козите.. които трябвало да отглеждаме и пак почна да налива акъл на Николай, да доял животните. И аз се избъзикках,че вече е ново време, ето как си заминава старото.. но на мен откровено казано ми е тъпо и много дразнещо всичко това и баща ми ме дразни, който и мъж да доведа в къщи, той просто иска да го направи домашен работник. Кози да дои, да рине лайната на прасетата, да копае картофи и като не се получи всички сме му криви.. еми сори много, но не сме длъжни всички да се занимаваме с това, най-тъпото е, че често прецаква и малщкото свободно време, което имаме.

 Иначе ми е доста тъпо тук.. някакво отново ме превръща в затворник на къщата, не съм излизала като хората от няколко дни, съответно и Теди, а бяхме свикнали да сме навън по някколко часа всекки ден.. студеното време не ме тревожи по принцип, нито пък нея… и сериозно се замислям да не хванем пътя с количката и пеш до града, но то пътят е асфалтов  и няма да я има шиибаната кал.. пък и не ми се кръстосва селото, някакси ми е смотано, не ща да се показвам и не ща да ме виждат.Нито аз да виждам.. може би само едно приятелче бивш съученик бих искала да видя. Приятелката ми никаква я няма, днес ще й се обадя, но тя почна работа и няма време.. и така.. тва е..

Вчера както казах бяхме в Пловдив, видях се набързо с останалите колеги, поприказвахме, взех си бележката и тези дни отивам в Казанлък да подавам документи за детските.. такива ми ти работи 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: