Малко бесове

Ивъъъъ.. цяла седмица мълчанието на агнетата.. и днес , демек сега лееко опиянчена от винцето пак ми дойде една мисъл, по скоро още една.. дето често ме навестява напоследък, както и още една… едното е каква роля изигра раждането в живота ми.

Тази, че вече не се чудя какво съм, че вече има до голяма степен някакво равновесие, че вече живея, че вече мърдам, че някак си си седнах на д-то, уравновесих се, приемам нещатат много по-спокойно.. може усмивките ми да са половини, може и на Теди да са такива.. но са истински, но си казвам всичко с тях… мислех си колко много се промених, как онези кръвожадните мисли ги няма, как не искам да се лее кръв.. де да знам..

Другата ми честа мисъл е за това колко са различни възприятията на хората. Значи преди ме болеше много да живея, почти всеки ден бе мъчение. Не, не драматизирам, само аз си знам как съм се задушавала от непролети сълзи как съм се опитвала да пиша за това и да се отдам поне на мислите и поне малко да ми олекне.. само аз си знам как съм се самобичувала и унижавала сама себе си и ме е било яд какъв съм мърхел и каква съм все недоволна и нещастна.. и по дяволите все се намираше някой човек да ми каже колко ми е лесно, че моята е лесна..

Вбесявах се, меко казано се вбесявах, защотот аз се чувствах мъртва..

Сега се чувствам жива, сега е настъпил някакъв прилив, виждам развиваща се Кекла, това ми дава сили, това ме амбицира… чувствам се все по-добре.. Обаче както на много хора им убягва,че Теди не е момче, а момиче.. казват ми колко ми е трудно.. баси противоречието.. Ми то лесно няма, но застоят, скуката, въртенето в кръг са много по-опасни, за мен.

Не твърдя това за другите.

Едно време и аз съм допускала грешкта да се поставям на чуждо място, едно време и аз бих съжалявала човек като мен сам с дете.. Имаше едно момиче преди времев общежитията нещо като мен, с дете на възрастта на Теди.. не че съм я съжалявала, знам,че тя беше тъжна.. но знам ли го със сигурност. И аз съм тъжна и една моя част навярно никога няма да се запълни, една част която детето не може да излекува. Важна част.. но не приоритетна пред друга по-важна. 

И в момента се опитвам да се напия и да не съм бясна и да спра да повтарям да ги шибат калинките семейство Делеви, да спра да се ядосвам, да дишам дълбоко и да си повтарям, че съм на финала…

Първо хич не обичам да ми се нарушава ритъмът, второ не обичам да ме поставят пред свършен факт.. и трето и трето.. не моя да понасям шибани мъже, които само се бият в гърдите, а не струват колкото скъсан чорап!

Ядосана съм, щотот уж един да се направи на много загрижен за нас.. що ли се съмнявам в таз загриженост.. от опит да ми направи услуга не ме попита искам ли му шибаната услуга ми създаде проблем. Яд ме е, че аз си структурирам някак деня и някъв там ще ми го провали и няма да ми се обади дори.. и то що.. щотот някой друг да ми помогнел.

А по това време аз отдавна щях да съм си свършила работата и да не се занимавам с тоз и оня.

Advertisements

8 отговора към Малко бесове

  1. вили каза:

    Надявам се след всичко тук написано да ти е олекнало. А винцето какво беше?

  2. keklanka каза:

    Червено.. ама не ми олекна кой знае колко.. но съм по-добре, освен че ми се създаде работа да изхвърлям развалена храна. Приятелката ми щеше да идва на гости и така и не дойде… освен тва аз пък заспивах преди да съм изпила и една чаша вино.. и всепак при нас е весело, вярно било, че човек докато е жив се учи 🙂

  3. вили каза:

    Я вземи по-често влизай при нас и ще ти идва настроение и ищах. А може и повече да пишеш. Пробвай да измислиш приказка или разказ с неочакван край. Може да излезе нещо интересно изпод перото ти 😉

  4. keklanka каза:

    Мдам… едно време се случваше да пиша баш такива неща. Яна, Сетлинка и Антон ме познават баш от това време… и сега мога да пиша, но ми трябва отпускан ена главата, а аз обикновено или съм пружинка, или заспивам на третия ред..

  5. Bain каза:

    Незнам за вътрешното спокойствие и щастието, но туй нещо с липсата на желание за ярост не ми харесва. Бяха ми разказали една история – има няколко типа хора, но два основни. Единия, редовен клиент в магазин, ще се развиква почти всеки път когато продавачката не му върне ресто. Вторият ще се усмихне и ще си тръгне, и така в продължение на 30тина години и един ден. На втория ден след тези 30 години ще влезе и ще застреля продавачката…

    Идеята на тази история от моя страна е да те окуража. Мисли за болката, за кръвта, за яроста, за желанието да хванеш и да блъскаш на някой главата в стената. Така по-трудно ще избухваш, и ще владееш самата себе си по-добре. Така ще държиш себе си под контрол, и няма да рискуваш да застреляш някой. А алкохола – моля те. Не е направен с идеята хората да се напиват. Всъщност, бил е създаден с целта да върви към храната, конкретно – виното много върви с пиле по фугийски, например.

    А хора и хора ще има винаги – ако се косиш заради един грешен избор, с замислената и наведена глава ще пропуснеш някой правилен. Като последно, мога да ти препоръчам една евтина боксува круша – хем ще си го изкараш както трябва, хем ще позаякнеш. От това винаги има полза :Р

    Не те познавам добре, но виждам че си от типа „Самодържец“. Което ме кара да те уважавам дълбоко, без да съм те виждал. Дръж се в тоя дух, и когато следващия път си помислиш да се депресираш за нещо – друг на твое място надали би се държал толкова стабилно. С пожелание за лека вечер, Бейн.

  6. Графът каза:

    Е, не, Bain! Вашият разказ се отнася за друга ситуация.
    Не са половинки усмивките ви, keklanka, пълни-препълни са! Толкова препълни, че вече няма място да се наливат лошотии и да заемат мястото (като в историята на Bain), а се оттичат направо навън. След години ще го разберете – когато за спомените Ви ще казват „какви весели истории”… 🙂

  7. Bain каза:

    Ммм Графе, може би наистина малко се отплеснах. Това което имах предвид е че не е хубаво да задържаш каквито и да е било чувства вътре в теб :Р

  8. keklanka каза:

    Знаете ли хора… точно по този повод се бях размислила нскоро и относно на вътрешното ми равновесие, което макар и от части го има много повече от преди. И това се дължи именно на факта, че вече не си тъпча всичко в мен и леееко изпускам парата .. за сведение преди бях точно от типа, дето след 30 години ще застрелят продавача.. а сега каква съм, не съм вече наясно, усещам постоянно каксе променям, та чак не мога да си хвана траекторията 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: