Ето го – мина най-сетне :)

Кой ли, ами как кой – рождения ден!

Тези дни май често се подписвам тук, а Вили преди се тревожеше,че ще спра да пиша.. къде ти, Шумен, че и Пловдив особено все са ме предизвиквали да пиша.. като се замисля от към разказописане Пловдив беше мнооого продуктивен и от към сдухано настроение. Но мисълта ми беше за рождения ден. Лайчо дойде, един месец не се бяхмме виждали, това ни е втората раздяла за месец, но предишната въпреки,че бяхме разделени някак тогава ми липсваше, разбира се тогава я нямаше Теди да ми освети пътечката.. та нито се зарадвах на вида му, нито нещо.. паак това безчувствие и безразличие.. целувка по бузата за честито, споменах,че съм на кантар,че съм болна никаква реакция, споменнах как е Теди, как са я имунизирали, какви дрехи съм й взела.. много ще кажат, че моето е женска работа, неговвата мъжка.. какво го интересуват някакви си дрехи за зимата, някакви приказки.. бла бла.. но от друууга странаааа, и нея месец не я е виждал.. все пак не знам какво става в душата му, мисля,че съм достатъчно разбираща и толерантна към него. Видяха се, детото хем го знае, хем не го знае.. смее му се и току ме поглежда и все едно пита: “ Може ли?“  Все едно този става ли.. и аз викам: “ Теди не бой се, този е от нашите“.

Радва й се, но беше за малко тук.. Не знаеше с кой по-напред да се види. Не са оставали кой знае колко врме заедно, то и няма кога… още се чудя дали е казал на брат си за раздялата ни. Чудя се и вече да го питам ли изобщо нещо при положение, че ми стана навик да го хващам в лъжа ..

На голямото ми в кавички отбелязване на одъртяваането бяхме аз, Теди, Криска и той.. и двамата останаха до към 21 часа и после аз тук малко след тях откъртих с Теди.. Пиша си със Светлинката, Теди иска да цока и аз отивам при нея… така и не се върнах.

Мога да кажа още неща, за да го очерня, баш за рождения ден и за подаръците он нашите или неговия псевдо подарък, дето уж беше той самият :D.. Обаче нещо.. де да знам –  не ща. Не ща да си мисля за него, след около два часа ще дойде и ще ходим до университета, за да посвърша нещо. Всеки ден се обаждаше, обаче мисля,че и той усеща колко голяма е пропастта между нас вече.

Още ми е някакво сънено. Мислите ми се прекъснаха.

Всичко ще се понормализира, когато се върна пак в шибания Казанлък и той си иде от къщи. Не знам, в момента  не ми се мисли за това, а и времето поизтече, време е да нахраня бебка, време е да я очипкам и да има време да се столи и изсъхне.

Все пак не се разболях снощи, все пак получих прекрасни цветя от Криска, които ми красят бюрото. Хризантемки – от онези, в огнените цветове, от онези любимите ми, от онези – сезонните ми 🙂

И така макар и дъждовен, 5 ноември е тук.

Advertisements

3 отговора към Ето го – мина най-сетне :)

  1. вили каза:

    Даже и 6 ноември е тук, но засега не е дъждовен. Не мисли, а се радвай на живота в Шумен 😉 😉

  2. keklanka каза:

    Всъщност вече съм във втъра фаза и не ми е чак толкова интересно вече.. обаче пак се радвам на намалението 🙂

  3. deni4ero каза:

    изпращам ти силна прегръдка и рамо … плюс огромен букет хризантеми 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: