Кой ми дойде на гости…

Размислиха ме.. разчувстваха ме.. Яна – http://yaneto.wordpress.com/2008/10/22/nastroeniq/ и Светлина – http://vitanova.wordpress.com/babitemi/.. подсетиха ме отново. Имам какво още да напиша и аз по въпроса за моите баба и дядо… но реших също да се включа в темата с нещо отдавна написано, написано спонтанно и то в деня на рождения ден на баба ми, без да се усетя, че това е именно този ден.. дали тогава не е седяла до рамото ми е не ме е подтикнала да го напиша подсъзнателно.. не знам… ето и от страниците на този блог, почитам баба си и дядо си по майчина линия.. прабабата и прадядото на Теди.

Кой ми дойде на гости 

 

Следите от вчерашните спомени се разляха и потънаха някъде в по-затънтените и скрити мрежи от съзнанието ми, които още не съм достигнала, а и надали ще достигна някога… Дядо ми ми дойде на гости, но беше забравил да доведе баба, а аз исках тъкмо нея да видя, онази, със сивата коса, вече оредяла от годините, мека и леко къдрава. Дядо си аз така и не го видях, не го пипнах докато е бил в моя свят и ето го и него… възпълен с добродушен и весел вид, леко поклащащ се из пътя между света на мъртвите и този на живите… Аз все пак му се радвам… Този човек е моят дядо! За него всеки ми е говорил с добро и аз сякаш и него познавам… ние сме се срещали и друг път, в моите сънища и той ме е люлял на коленете си и ме е притискал в недодялано грубовата, непохватна, но нежна прегръдка…

– Дядо! Ами баба? Къде е баба? Днес имам рожден ден! Защо и тя не дойде? Добре ли е, нали не ми се сърди за нещо? Аз усещам нейното присъствие, ама нея я няма… Какво означава това? – очите ми се изпълват със солени капки заплашващи да прокапят по грапавите страни на изпитите ми бузи… брей… кога и моето лице загрубя???

– Баба ти… Ами тя, мила,… уморена е. Остави я малко да си почине. Цял живот не е шега работа. И аз я гледах отгоре и й се карах да спре за малко, ама тя умора не усещаше… знаеш я… дори когато ти самата я караше да си почине, тя не се спираше. Само чакаше да се скриеш и пак шеташе из двора… ама не й увря главата на тази жена. Но права си беше. Казваше… помниш ли какво?

– Помня… Казваше, че ще си почива, когато умре… едва ли е знаела и предполагала кога ще дойде този час. Е, сега навярно си почива.

– Ами да… Виж как знаеш. Почива си, ей там горе, на онзи хълм и ми прати много здраве да ти нося. Само дето баба ти те обича и сега освен , че не я свърта… абе. Духа й се залепи за мен като гербова марка. Затова не я виждаш, ами я усещаш. Остави я ти нея… кажи ми сега какво става с теб… че баба ти не ме оставя на мира и все се опитва да ме прати без време при тебе, че не ти било добре. Аз колко неща имам да правя там на другия свят, а тя все припира. Щяла сама да иде при тебе, ама още е рано и отатъка не я пускат да се върне за малко във вашия свят, защото можело да си остане някъде по средата… трябвало още време да мине. Та… остави я ти баба си… Моето момиченце… Как си? Напоследък… виж от колко месеци идвам пред вратите ти, а ти не ме пускаш, защото перде имаш на очите. Ходих аз при много лекари и долу и горе, ама не ми казаха нищо. Все от самосебе си ми казват, че ще ти мине… ама ти все така седиш и аха да те видя да се усмихнеш и слънцето да погали страните ти… виждам те увехнала, унила съборена на земята, слаба и… Кой ти стори това! А? Аз няма да позволя внучката ми да е на този хал… Ама и ти нищо не казваш… Много гордичко си моето момиче, само ми кажи и ще ти помогна…

– Деденце! Много те обичам! И тебе, бабо! И тебе много те обичам! Как да ви товаря! Малко ли сте изтърпели и вие!

– Ти не бери грижа за нас. Ние си знаем работата, ти не си знаеш твоята.

– Дядо… Знаеш ли, че на мен не ми се иска да живея така както сега? Знаеш ли, че тук сега при мен започва пак да става ад и то поредния… Познаваш ли моята приятелка… казва се Кали… от Калиакра. Тя не иска да ме види, а аз … само нея си имам тук, само нея избрах от всички тук…

– Познавам я ами! Как да не я познавам… То и тя милата все сълзи лее и сега като идвах насам, пак я мярнах една такава разстроена, че пратих при нея дядо й, че да й се накара… Каквито сте и двете…

– Дядо… много ме боли и искам господ да го накаже оня и да не му дава да я приближи, защото я накара да страда и избра мен! Мене избра! Не е само това… Баба ми липсва и тя… кажи й да спре и да мирясва, че по-скоро да я видя и нея.

– Ти остави баба си, ами гледай себе си да оправиш. Виждам те аз тебе, че все към нас гледаш и все приказваш за смъртта, че и приятелка я наричаш! Това не е никаква приятелка, момиченцето ми. Заради нея, аз не те люлеех като бебе и заради нея бяхме толкова време разделени с баба ти и все си уреждахме срещи пред надгробната ми плоча… преди и ти идваше с нея…, а сега… сега едва ли би намерила къде е гроба ми… и нейният също. Сега си заминавам за малко, че те зазържам…

– Недей! Спри!

– А, няма такива работи. Бягай да работиш, като се върнеш, аз ще съм тук и ще те чакам, пак ще си говорим. А сега отивай да си изпълниш задължението, което си поела, а аз ще си почина малко. Ще се помоля тук и там за тебе и дано да успея. Искам като си дойдеш тая вечер да ти се е случило нещо много хубаво и прекрасно и слънцето да наднича в очите ти… и баба ти ще сe опитам да доведа. Когато сме заедно, може и да я пуснат…

Advertisements

3 отговора към Кой ми дойде на гости…

  1. keklanka каза:

    м.. като го чета този разказ.. мое би тогава бовечебяях за гуш.. още я преживявах загубата на баба ми.. не че сега не я преживявам де.. и до днес не съм била на гроба й, не ща и да ида и на погребението й не съм била.. но това е друга тема.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: