Сутринта…

Ей ме на.. пия си кафето и чакам да стане на Теди кашата.. Теди съответно стана с дупето на горе и мрънкоти, вързах я сега в кошарата да дъвче някакво странно пълнозърнесто блокче..

Та за Теди, като подхванах с това.. Нещо захранването ми е в позастой от няколко месеца.. от една страна се чудя достатъчно ли яде, а от друга не яде ли прекалено много, като се има предвид, че кърмя, но вече не чак толкова често.. ама основноото е, че не знам как да го науча хайванчето да яде по-едри манджи.. Не му иде наум да дъвче и като гледам ще подпукам така нареченото педагогическо захранване, или ще мина и аз на по-здравословно ядене и момата ще яде с ръце и от моята чиния.. явно така ще е тя, докато се сети,че едрото се дъвче.. бе не знам.. спи ми се и две не виждам, изморено ми е някакво и кафето още е топло, но ми е терсене, че не мога да го изпия спокойно. Имам прекрасна гледка от терасата, като стана в 6 часа и погледна високите блокове на Тракията, Мадара.. и небето в прекрасни цветове преди да се покаже Слънчо още, някакво такова розово.. ммм… И така ми се ще да опъна крак, и да гледам, и да не откъсвам очи, и да отпивам от това пусто кафе. Не че съм му някаква особена фенка, обаче май ми е както цигарите действат на някого, то има достатъчно кафеджийки наоколо, които ме разбират какво говоря.

Гледам си любимата чаша с Гуфи и се надявам да си остане здрава и да не се чупи скоро.. аз все си имам по някоя любима чаша, но все я постига нещо.. тази си я взех още от предишния ми престой в Шумен, още от преди да се запозная с Николай, когато живеех сама на квартира, преди той да ми се натресе и после да каже колко спонтанно сме останали да живеем заедно. Обичам си я тази чаша, макар човек да не бива да се привързва към разните му там предмети. Обаааче… Та кафето не ми харесва, че не мога да си го изпия на спокойствие, но така ще е тя… като пооотрасне Теди на нея ще й правя мляко с какао или течен шоколад. Може и на мен.. или ще си пия кафето.

Кой знае може да го пием заедно с някой нов татко именно в онази къща, която е съвсем реална, за която понякога си позволявам да помечтая и която от години никой не е е погледнал. Все още. Може би заради мен, като идвам в Шумен да си я поглеждам аз и да си мечтая за нея 🙂 Мдаааа.. ул. „Лайош Кошут“ номер 15.. За пръв път й видях адреса. Все още си е там, съвсем същата, както я загледах през 2004 и си представих живота си там.. Това е единственото място, където съм си представяла, че живея, единствената запустяла градина, където съм си представяла,че ще садя цветя, единствената врата с дърворезба.. Напомня ми малко на замъкът от „Едуард Ножицата“, както и мини дворчето, но не е така мрачно. Изглежда като мини дворче от спящата красавица, което само чака да го събудя.Точно някакво кътче от друг свят насред града, при това и близо до центъра..

Ииих, че пак се размечтах мамка му. Но ако един ден пак понамразя Шумен, може би бих останала тук, ако тази къща можеше да бъде моя.. Наша по-точно. Там си представям и децата си, и въжените люлки, и розовите храсти по оградата.. макар и да не обичам рози 😀

ЕЕЕф.. думи немам. Пак захапах, факт е че от толкова години избягвам да си мисля за това място, но онзи ден минах от там случайно и пак подпалих.. 

Та такива ми ти работи тази сутрин.

Advertisements

5 отговора към Сутринта…

  1. вили каза:

    хубаво е, че мечтаеш! продължавай и някой ден ще се сбъдне мечтата ти. Ще стане и твоето и ще успееш и ти да пиеш на спокойствие кафето. Търпение 😉 😉 А къата ще я видим ли на снимка? 😀

  2. keklanka каза:

    Оооох.. аз нямам фото тук, иначе така щях да я нащракам, стига да има чалъм да прескоча оградата и да влезна.. после па няма да излезна.. хубаво е да мечтая, ама таз пуста къща да ми падне някой ден.. и гадното е,че е съвсем реална, а аз нямам два лева в джоба да се направя на тежка и да кажа : На ти два лева, дай ми къщата 😀

  3. Svetlina каза:

    Ми знаеш ли… само мъж може така да занемари градина. Може да е ерген, пробвай се. Вероятно съдбата ог години ти го намеква.

  4. keklanka каза:

    Сега ще ме пратиш пак във филмите.. ще си преставя някоя готина баба, или готин дядо там.. задължително самотен, имам предвид опция дядо + баба няма.. и ще си представям .. бе стига, скоро може и да мина пак от там и тогава наистина да прескоча оградата 😛

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: