6.08.2008

 

За пръв път от толкова дни да напиша нещо хубаво… вече си имаме дом с Теди и то представете си какъв лукс, боксониера J Мисля, че много се радвам независимо, че съм в трети блок и независимо, че съм на осмия етаж… ама и терасата си е мояяяя, мръсно е, но ще оправя, пооправих първо тук, даже чиниите не съм измила.. но надъхаността ми трябваше да почака, защото малката не я тресе така ентусиазмът, както майка й.. Мдааам..дано не се караме с комшийките, това ми е дерта сега, да не са някакви овци и само купони.. Абе тооо и моята мома сутрин си го връща с лихвите, пищи та се къса..

 Пффффф, изядох си баничката , първото ми ядене за днес, ама си го заслужих, дори и бира си купих и картофи мисля да опържа.. Хихихи, Теди днес заспа още в 19.00, горкото му се такова мамата, но трябваше да я потормозя и до магазина да идем, щото аз хубу се вталих, ама ще ми замине млекцето, нищо, че тя е голяма вече, ама още не яде достатъчно друга храна,че да я отбивам.. странно. Зеленчуковите пюрета напоследък не ги харчи, само бисквити, банани и овесени ядки.. та.. сега мисля да си изпия бирата.. ще ми се да изпържа и картофки, обаче пустия котлон е близо до детето, ще умириша всичко.. Ще видя, дали няма контакт в коридорчето.

Ф.. още съм гладна..

 Леле, дано са до тук битовите ни проблеми, добре че ми даде Кирчо такава стая, а не единичка.. Иххихи, суупер, ето и с бирата заседнах, а картофките се пържат.. Време беше да го полея Шумен, не той да ни полива все J. И като се сетя, че Коки живее отсреща.. и като се сетя как почти не ми трепва, не защото не е възможно да ми трепне, просто.. де да знам, такъв етап.. от как се появи беба ми е някак .. де да знам. До като бях бременна бях доста зле на тази тема, постарах се да я запратя някъде, където аз самата няма да знам. Ето почувствах се готова, но какво да видя.. но всички се на такъв хал. И на него не му е до Кекли. Утре може би ще го потърся да ми даде рибка.. хе хе, не се сетих, че и той е рибарче и баща му и някой път може и да ми отпуснат някой рибок за бебка. Картофите май задушени ще станат.. бе каквито такива, рънъ да има J Мале, сега идва ред на другото. Утре сутрин право в деканата за академична справка, дано времето  го бива. Като закуси бебка и излизаме.

 Та мисълта ми беше за Коки, кой  го знае и него какви периоди го тресат.. но времето си минава, аз може и много да сбърках едно време като се емнах към Пловдив, обаче се емнах, може и да не рискувам.. а всъщност се оказва,че рискувам, но пробвам, не стоя на едно място. Него го гледам как се подтиска и не се вземе в ръце.. добре че вече работи, все пак нещо, което да го побутне и той си го знае де.. обаче времето не може да го спре, животът е един за всички, за някои се развива, за други стои на едно място. Напоследък често се чувам с Николай, не ми е кой знае колко удобно да си ланкам с него, не знам защо, и сега продължава или да мрънка или някакви негативни нотки да вкарва, а сега най-малко това ни е нужно и на двете ни с Теди.. Стига ми,че през последните дни ми дойде мисълта какво правя тук и да си ходя. В онази смрадлива стая е ужасно меко казано и стените са като от памук.. а тук нямам това чувство, да видим като почнат да надуват музиката. Утре ще ида да накарам тези, които отговарят да ми пуснат нета и се надявам довечера да постна всичко, което изписах до сега и да си поприказвам с този и онзи, може би втората бира ще я изпия тогава. Не знам. Като стана дума, отивам да  взема картофките.

 Така.. еееей ме. Тази вечер поне ще ям що годе нормално. А Теди колко е сладка като спи и леко осветено е лицето й от лампата в коридора.. красота! Но.. утре елате и гледайте, врясъци и писъци. Но мисля да я пусна да пообиколи наоколо, да се поразпълзи J Другия месец като получа парички ще й купя люлеещата играчка. Сега не останаха пари с тази авария с колата.. освен това и тук яко хвърчат финанси и трябва а си стягам кесията.. дано скоро ми внесат паричките от стипендията.. Интересно наистина как така всичко в университета го увеличават – семестриалните такси, документите им разни и други такива,но стипендиите – цък.. Ми то така много лесно бе! Поне стипендията ми е нещо де, на Николай майка му ще ми праща парички.. остави това, ами Боян не се появява никакъв, допадна ми това човече.. Владо Хипаря днес ми изнесе багажа насам и добре че има чичовци тук Теди. Той каза, че ще идва да я вижда. На мен ми е някак странно всичко това, още повече, че се чудя дали знае,че се разделяме с Николай… Иначе се поуспокоих и по отношение на него ,мисля,че няма да се чупи от отговорност, поне за сега, а ако той се чупи, като гледам родата му е готова да помага J Заради детето,това е добре. И пак се сещам как реагира Коки като му казах за раздялата.. Доста се ядоса, а аз рядко го виждам да изразява някакви по-силни чувства.. Не смели били мислели за детето. Поне до някъде ме разбра.. честно баш пък от него не бих понесла изявления от рода да останем заедно заради детето.

 Обаче .. Това също.. но интересно защо така като седя се сещам за някого, който изритах прекалено рано може би.. но така се случи и така се наложи. Но определено беше човек, с който дори все още държа да се видя на живо.. мамка му толкова рядко попадам на интересни хора и събеседници и е много смотано, когато се наложи да се разделя с тях.. мамка му! Съжалявам дори,че бяхме прекалено еднакви и на прекалено еднакъв хал. Ако поне единият от нас беше готов на компромиси.. ама не би.. колкото по-интересен става някой, толкова по-трудно.. а понякога на човек не му е до трудности и има да се бори с други неща, има предвид, че силите му трябват за други неща… Но.. минало бешало.. минало бешало, но си гложди.. ами както пожелавам и на Лучиан .. всичко най и много щастие.. Виталий не го споменавам, защото ми е станал съвсем чужд, сякаш изобщо не сме били близки някога, толкова голяма ми се струва пропастта, просто не мога да го обясня.. Минаха 5-6 години и така.. Аз наистина помня като бял ден моментът, когато той бе единствения човек който забеляза болката ми, дори и неизречена.. но тогава той бе той.. а аз такава каквато бях.. мисля,че вече не съм. Времето наистина си играе с нас.

 Хе-ехе.. А вторият Владислав, бе прекалено кратък от първият. Днес се обади и Владиради… а с него пък как пак се поотчуждих.. гаадост. А как ми се иска да е тук и да ми идва на гости. Сега с идването ми в общежитията ми е някак много хахаво. Хем ми е близко, хем ми е чуждо. Няма ги онези трепети, няма го това приятно усещане как ще се запознаеш с много хора.. не знам, но си мисля,че няма да се запозная с кой знае колко нови физиономии.. Бе знам ли.. малко мрачно разсъждавам, но то ще се чуе.. странно как се озовах в същия апартамент както едно време в първи курс…

 Малката сладката спи. Чувствам се като у дома си тук! Ама че хахаво усещане, а съм едва-едва пристъпила прага и понаредила това онова. Единственото, което някак не ми харесва, но ще свикна, де ще ида е, че има някаква тръба, която минава вертикално надолу и през нея се стича вода. От друга страна няма да ми е нужно да си тегля от нета звуци на течаща вода J Така уж и Теди ще спи по-дълбоко, но покрай този стрес ,който изживях с онази наводнена стая все и мисля,че тук се сипе вода яко, а то няма нищо такова.. стаята си е суха. Още е прекалено рано, едва 20.20, но на мен ми се приспива. Ще си гушна милото и скъпото и до утре. Дано имам време за едно кафе.

 Омахах картофите и едната бира, другата за утре J Лека нощ!

Advertisements

7 отговора към 6.08.2008

  1. вили каза:

    радвам се, че най-накрая нещата се нареждат при теб. Хубаво е да имаш дори стаичка, която да наречеш свой дом. Честито! Успехи в трудният път! И не ни забравяй, пиши от време на време. 😛

  2. keklanka каза:

    хе-хе, явно имам нет вече и явно пак се разписвам, споко, както се вика, черен гологан… Сигурно ще пиша не само от време на време 😛

  3. вили каза:

    Целувки!!!! 😀 😀 Нека облаците да се разсеят, както стана с боксониерата!

  4. Svetlina каза:

    „И пак се сещам как реагира Коки като му казах за раздялата.. Доста се ядоса, а аз рядко го виждам да изразява някакви по-силни чувства.. Не смели били мислели за детето.“
    хех, печатната грешка не е грешка 🙂 „смели“. Кекле, всичко опира до смелост, не до вземане на решения. А ти си смела. И силна. И имаш много обич. Моята също. И ти взех подарък за рождения ден. И да знайш, че по някое време ноември идвам да инспектирам дали си изчистила терасата и да ти изям съквартирантките 🙂

  5. Lady Frost каза:

    Еееееех! Аз като ти казах че до моя блок ще стигнеш ти вара не ми хващаш! 🙂 Че и на моя етаж. Мдам! И аз съм живяла на осмия, само че от другата страна, в апартамента до гарсониерката.
    А тоя звук от тръбата да знаеш само как приспива! Било ми е много хубаво в самотните нощи, когато слушах тая водичка как тече… Пффффф…

    Успех миличка! Знам, че всичко ще се нареди! вЕлвай ми, не те лъжа! 🙂 Само не знам кога точно, но няма да е прекалено късно, promise!

  6. keklanka каза:

    Хе.. това за осмия етаж не го знаех.. сега вече наистина съм живяла ив трите блока на общежитията 🙂 инак дано се нареди, имам чувството,че изпитите ще се проточат, защото госпожа Янева ме мотка постоянно, аз хал хабер си нямам какво трябва да правя, ама и тя н еми казва какво да й нося и само се разкарвам като муха без глава.. инак в Бузовград все кога ще се прибирам, ма не съм ли почнала по изпити.. честно да си кажа, хич не ми се прибира още, ама хииииич 😛

  7. Lady Frost каза:

    не бръзай, не бързай… тя Янева май вече еза пенсия, ама карай…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: