3.10.2008

 

Отново е сутрин и аз тъкмо засядам с кафето, дано бебка поспи още поне един час. И тя е поизнервена или просто бързо се изморява. Днес отново съм тук. В същата скапана стая и нещо търпението ми заминава. Вчера кметът на блока взе,че си замина набързо преди още да ида да говоря с него. И се очертава перспективата още няколко дни да изкараме тук. Нещо, което изобщо не ме устройва. Загубих и време заради таз смотана стая. Днес отивам да си направя сметка, където да ми изплащат стипендията и като се видя с Боряна Николова, шефката на всички блокчета, домакинки и прочие ще й кажа за проблема и дано се задвижат нещата и днес да се изнесем с беба от тук. Водата сякаш се увеличава. Честно за сефте попадам в такава ситуация.. ма защо требе да ни е лесно като може да ни е още по-трудно?! Е те тва е смисълът на живота. Сякаш си нямаме с беба други ядове, че и това.

 Светът на каръците ли бе?! Така ли трябваше да ни започне живота, маа му стара! Колата няколко часа преди заминаване получава много тежка повреда и е неясно кога изобщо ще се оправи… нощно пътуване и стрес набързо да събереш още няколко парцалки, или сутрешно пътуване с влак и бебе в слинг и един калпав сак.. ужас. Идвам тук, разгеле, домакинката бързо ме настани. Виждам стаята.. наум се хващам за главата, ама си викам спокойно, запрятам ръкави, изчиствам и всичко е 6, като сложа и килимчето ще светне.. ма наааааааа, то убавото тепърва предстояло.

 Нощен бар воден свят.

 Кой знае, може би това да е пътят към някоя нова любов J Нали всяко зло било за добро, по филмите всеки път когато се попадне в света на каръците, то е било все, за да се срещнеш с някоя ключова фигура в живота си, която при иначе нормални обстоятелства не би срещнал.

 Те такива неща в нашия микро свят.

 Петък е. Ако не ми се отвори парашутът днес да се изнеса, ще се обадя на Красито да спасява положението, дано да си е у тях и да няма проблем.. Преди време ме беше поканила сама, дано поканата още важи, но тук изобщо не ми се остава и с всяка изминала минута и миг повече не ща да се задържаме.

 Иначе.. в неделя мисля да ида на кафе с jakas и жена му, нали каза, че ще са свободни, дано се обади, или ако не се обади, аз може да се обадя на него, или на Теодора, да я светна какво става с нас. Но на нея все още не ми се ще. Ако има възможност днес ще запиша бебка на лекар. Вчера трябваше да я изкъпя, ама не стана вечерта, щото тва опищя и орева света, вече заспива още преди осем, стане ли 19 и 10 и е едни големи нерви, въпреки че вчера през деня доста си поспа и беше доста по-спокойна, аз се притеснявам,че не приема добре промяната, но през деня няма проблем, основно нервничи вечер, повече от преди, но тя и преди вечер беснееше. Та такива неща.. дори ми минава мисълта да се махна от тук.

Баси това ли беше посрещането от Шумена?!

ФФФ… явно трябва и с това да се преборя. Имам чувството, че от седмици съм тук.. а днес ми е едва третия ден, то даже и втория, в който се събуждам тук. Абе ще видим днес.И тъпото е, че в момента не успявам да говоря за нищо друго. Шибаният водопроводчик така и не дойде, ма не ме интересува, то така и така не мисля да оставам и така и така не му се занимава, тази стая няма да е оправи, за мен е напълно ясно. И така още малко и се захващам за поредния ден.

 

Advertisements

1 отговор към 3.10.2008

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: