Замислици, размислици, премислици :)

Карел Чапек:

“Това, което сполетява човека, излиза от самия него. То само се размотава ей така от тебе, както от кълбо“

“Човек понякога пощръклява и дори не знае защо, но то си е било в него. И започва да замахва наоколо си.“

Пръстите ми изтръпват в желанието си да щракат все по-бързо и по-бързо да превръщат желанията ми в реалности и после пак да ги развалят.

Не помня кога се превърнах в Нея, а преди бях той.. не, не че имам нещо против жените, не че имам нещо против женското, но все са ме привличали мъжете и жените с мъжкото в себе си. Харесвам женските същества, но без някои характерни качества. Толкова е трудно и боли, когато се опитват да те поставят в калъп и да те превърнат в нещо, което не си, в мрънкащо същество, да ти се насадят онези качества, които най-много си мразил, да ти вменят живот, който си надявал да те отмине, постепенно да ти промиват мозъка като дори не чуват виковете ти..

Лошо е, когато и ти самият решиш,че не искаш да направиш нещо, но за целта трябва да промениш човек, нещо, което винаги си знаел, че не е възможно.

Човек се променя след много силни сътресения.. знам го от опит. И даден човек ще се промени, но вече ще е късно за миналото.. навреме ще е само за бъдещето.

Странно и какво наследство ни оставят родителите ни.

Странно е как по някакъв модел сме възпитавани, отглеждани и как различно от този модел мислим и уж действаме, а накрая ни застига същото каквото и родителите ни.

И с мен се случи така.. но по онова време, че и сега майка ми например е убедена,че е влюбена в баща ми. А аз не съм убедена, дори не съм убедена, че той ме обича.. сега не говоря за баща ми, а за неговото проявление, дошло в живота ми.

Знам,че съм грешна, знам,че съм проклета, но аз не разбирам така любовта. Все съм се бунтувала.. често не и толкова явно и просто не мога да се примиря, че за да продължа да живея този живот ще имам още много самотни нощи пред компютъра с бира, или ликьор до себе си.

Отчаяно ще се надявам да ми падне някой интересен събеседник в чата, с който да се посмеем, на който няма да кажа какво ми е, а ще се оставя на онова чувство за хумор да ме води, което вече толкова рядко се проявява..

Ще се надявам и да се появи някой, който ще отегча с мрънканиците относно прашното ми сърце, което иска да се измъкне от този омагьосан кръг и да бъде поне свободно.. защото да живееш с някого, когато не обичаш.. преживява се, да живееш с хора, които те подтискат, пак се преживява.. стига да имаш приятел до себе си, стига да има на кого да се опреш.. стига да има с кого да си поговориш. Стига ти да можеш да бъдеш опора, ти самият да се чувстваш полезен по някакъв начин освен като детегледачка и нещо, от което се изисква да прави секс.

Останалото е толкова, толкова много.. толкова,че се нуждая от помощ да го освободя и отприщя, вместо това само тапа след тапа, запушалка след запушалка и болка, много болка, безброй буци в гърлото и стомаха.. и същевременно нещо, което е съвсем различно от всичко това, нещо, което дава сили, но и нещо, което държиш в ръцете си. Имам дете..

Честно казано не искам да разбирам каква отговорност представлява то.

Предпочитам да съм лекомислена, или и аз не знам как да го нарека.

Знам какво ми беше като се разболя малко.. но това не е да осъзнаеш отговорността си, това е да се притесняваш много.. предпочитам да си мисля, че просто ще се върна назад.. ще бъда едновременно и дете и майка, ще раста заедно с детето и ще се опитам да живея и в двата свята и в този неговия, и в този на възрастните.

Все пак ще се наложи и да съм възрастен.. но само колкото е необходимо. Спокойствието е много важно и докато расте детето не искам да има толкова много буци, толкова много притеснения и яд насочван към някого, с когото се опитах да споделя живота си.

Не спирам да си блъскам над това главата.

Знам как е изглеждало отстрани, знам колко се надявах това да се промени, знам как чрез детето дори аз се промених и не се насилих.. просто оставих сърцето си отворено по единственият възможен начин за нас.. промених се за другото бъдеще, което вече е минало..

Ще ми е нужна още много, много сила, когато вече съм взела решението, заради онези битовизми и повърхнини, които не ми позволяват да сложа до край нещата на масата и да ударя чертата. И това дава преднина.. защото както и предишните два пъти решението, което съм взела ще бъде подминато с мълчание и тихо човръчкане в сърцето ми с точно тези неща, които преди съм очаквала, с уж промяната на непроменимото.

Човек не бива да иска да промени друг човек.

Човек е или или не е такъв.

Няма такива филми.

Когато аз разбрах, че се мъча да променя някого, тогава разбрах че всичко е свършено.. но все пак аз трябваше да опитам. И за себе си съм била на принципа,че няма значение дали някой несъзнателно те кара да страдаш, важното е да се опиташ по-най-добрия начин да сложиш край на това, идва ред на крайностите просто.

В един момент се налага точно това.

Колкото и да ти е гадно, че се налага да бъдеш жесток, понякога когато самият ти си застрашен и от жестокостта ти зависи дали ще се превърнеш в пепел, мисля,че е ясно кое ще се избере .

Силно развитият инстинкт за самосъхранение дано не е егоизъм и дано не в онази гадната форма. Но е факт, че в един момент егоизмът и мисълта за самите си нас ни превземат и нищо друго няма значение освен кръвожадното в нас.

Много неща докато не са назовани и охарактеризирани от нас си остават неща.

В много случаи едно нещо не е страшно, освен ако ти самият не му кажеш,че е..

Advertisements

One Response to Замислици, размислици, премислици :)

  1. вили каза:

    Който го е страх от мечки не влиза в гората.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: