Eдно пътуване до Шумен

Та ето ме и мен… може да се каже,че сега отново съм студентка, премина и третият изпит, който бе за възстановяване на студентските ми права. Бебата и този път я хвана хремата и съответно се изцигъни и не щя да яде, добре че все още кърмя и мляко не отказваше. Много ми хареса този път, пак като се прибрахме бях много уморена, но като цяло бях доста по-спокойна. Изкефих се много, защото доста хора похвалиха бебе Теди, че е умно и много живо за възрастта си. Явно наистина се оказа така, аз нямам много наблюдения над бебета, за да изразя мнение и си мислех,че всички са така. Но то е ясно за нашето гардже, че е най 🙂

Тръгнахме в петък сутринта, тои път не се возих отзад, бебата си се оглеждаше и забавляваше от возенето и дори си поспа. аз пък се почувствах почти като бял човек и си казах, че добре че са тези пътувания,че да се видя с мъжо си и да проведем що годе някакъв разговор, че и да се сетя,че и мен ме има на този свят и не съм само притурка към малък сласък бебок, защото все идва един момент, когато човек си липсва сам на себе си. Та пътувахме си и пристигнахме на обед в прехваления Шумен, град, който е много скъп за мен, защото е свързан с много спомени,много преживени неща. Това е мястото, където се родих за втори път и за втори път пораснах, това е мястото, което всъщност чувствам за родно и това е мястото,което един ден ме изгони и аз почувствах, че е време да си ида.. но сега въпреки турската реч, която постоянно се чува от цунтъра на града, а аз все не чувам 🙂 Сега, ако ми падне пак бих се върнала там.. но положението с работата и мнооого зле. Не че тук е кой знае колко по-добре, но поне мъжо си има платена работа, а аз с моето майчинство, което чак сега 8 месеца след раждането почнаха да изплащат по-редовно, за никъде не съм.. но се отплеснах. Прстгнахме на обед, накърмих малката у Лайчо и заминахме да си платя изпита за неделя. Трябваше да се обадя на бат Данко, който работи в унито, но с патешката си памет съвсем забравих и сега ме е яд малко,че не се засякохме. Подадох си документите и отидохме до един бебешки магазин да търся някаква каша за малката. Чудех се с какво да я храня, защото беше свикнала само на домашни пюрета.. и купих й каша, поизръсих се, ама не би, не я хареса и си остана на млечна диета. Видяхме се вечерта с буля Криска, мацката, която се оприличава на Кари Братшоу и изпихме по бира. Бебата кротко си спеше в количката, а аз ръсех глупости и се радвах, че съм в Градската градина сред акащите гарги 🙂 Както обикновено бирата ме хвана. Обаче не съм се излагала, само че като кърмих бебата в колата и си бях закопчала на криво ризата и после на път за тоалетната Криска едва ме убеди да не си разкопчавам пак ризата и да я закопчавам правилно още докато минавам през кафето, за да стигна до двете нули 🙂 Ма голяма работа де.. аз и без това си мязамна леко откачена.. че и мъжкарана. Все си викам, че ще рапочна малко по-женствено да се обличам, а ей го, сега си купих панталон тип камофлаж, при това не съм вече такава трътка.. но карай де, имам си една къса рокличка, дето задняка ми е на вън с нея, ще си разнясям в горещините целулитения задняк 🙂

В събота целия ден беше наш. излезнахме сутринта да пием кафе, Владо ( не моя Владо, а един от братята на Лайчо) дойде с нас и той беше на бира и на мен така хубаво да ми замириса, ама не вървеше да пия бира и кафе… Готвех си силите за срещата с Владо, наш Каракуджо, както почнах да му казвам може би от първата ми нощ с него.. кога беше тя… някъде през март 2006. аа напразно се оказа. Преди срещата се обадих и се уговорихме.. той милия пак махмурлия. още като го чух по телефона звучеше ужасно.. ама се уговорихме. Николай пред това време го извикаха някакви негови приятели, дето летят с парапланери да ги закара до една могила. Аз не пожелах да ходим и да се тъпчем с бебето и казах, че няколко часа ще оцелея с бебто ще се обадя на тоз, или оня и ще се видим.. ако ли не, здраве. Той много не искаше да ме пуска, не щеше даме оставя много насаме с владо, ама се бяхме рабрали. А и аз исках да си се видя на четири очи с Коки, дори и с бебата.. бе надявах се да си поприказваме малко, отдавна не бяхме се виждали.. ама с надеждите си останах. Е.. Видях ме се в добре познатата ни Аризона, където работех известно време и където се запознах се него. И 15 минути не минаха и той ми тръсна, че трябва да ходи на майната си при мама,ч е няма пари зарождения ден довечера, а трябва да взима подарък. аз малко се нацуполявих, ама малко.. то от Владо какво ли дане очакваш, както и преди съм казвала не мога да му се сърдя, то и на ум не ми и дойде, само се чудех за какво изобщо ни закара николай до общежитията.. ма както и да е, разбрахме се по-късно да се обади и да се видим на центъра и аз щех а се моткам там, а и той да търси подарък. Е, пак се видяхме, а той как в горещината пере напред.. а аз си мислех, че му е трудно да ходи 🙂 За пръв път от както се познавам с него го виждам на центъра при това да ходи. ама за всичко си има пръв път.. но почти не си говорихме.. колкото и малко да беше все беше нещо. И малкото, което ми каза за себе си от как не се бяхме виждали не беше малко като се има предвид как не обича да споделя особено много. Каквото и да си говорим, аз си го обичкам и ми се щеше да седнем и да се видим на спокойствие, ама не било писано. След като си замина да се чипка аз останах на центъра и побързах да се добера до Градската градина, за да накърмя бебата, която междувременно беше почнала дапротестира и да си иска цицата. Та отидох, седнах на една затънтена и осрана с акита от гарги пейка и си я кърмя.. сещам се за Теодора и викам да й се обадя. Те тъкмо излизали на разходка с нейния и били на центъра с тяхната беба. Та видяхме се с тях и с още една кака с нейното синче и с мъжа й, който по едновреме дойде. Голям симпатяга между другото имаше много положително излъчване. а и похвали бебата,че била много жива.. като разбра възрастта й доста се изненада, ама не каза за по-голяма ли я помисли, или за по-малка. Тя е като малко оформено човече, но си е такова с дребошляшки черти, и е високичка, ама намен ми изглежда малко.. з другите не знам как изглежда… Бяхме в кафето, където преди работеше на Николай майката и казах на сервитьорката, че бебето е внучето. Те междувременно доста се зайграха, защото нашата мома от далече фиксира сервето и почна да й се смее да се закача, да й се невиди на малкото дяволче 🙂 след кафето пак се помоткахме и Лайчо дойде. Хубав ден беше, исках да сиразходя на вън хубаво малката, не исках да я лашкам и тогава по колите и то така си стана. Трупясахме се в 19 часа още та до сутринта. Николай ми взе един хамбургер и излезе. Радвам се за него, че успя най-сетне да се напушикато едно време и да се види с някой от старите си аверчета. Аз сутринта се явих на изпита и баси тъпнята бях една от последните. преподавателите като ни видяха с Радо, той от курса по журналистика и той прекъснал, ни гледат и викат, какно смеправели там, времето им да сме губели. Съответно мен не ме изпитваха и ми казаха да си ходя. И аз си отидох. Николай ме взе, нахраних бебата и на заминаване минахме през Търтовище, за да се види с един приятели. Бяхме на една бензиностанция, където имаше детски кът и аз много се сабавлявах с малката. Уби се да зяпа децата как се катерят и пързалят и ги гледа с такъв интерес… едно омчензе на около 2 годинки пък като се спря при нея и нашата се посра от кеф. Радва се, с глас се смее пущината от кога е станала флиртаджийка 🙂 Ама малкия и той не отстъпва, закача я по крачето и нашата умира от кеф. Мйката на момченцето го дърпа, защто нали не емного чисто то на всякъде ходи, дръпне го и нашата и тяхното се сърдят, чак на рев ще ги избие.. абе големи сладурчета бяха. Ето и снимка от кафето, каква маймунка беше бебката. Как самоп риказва..:)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: