Добър ден и на този ден

Сутрин е и аз едва съм отворила очи.. мда.. поредната сутрин.. вече не само с кафето, което е една чаша, а аз ще го пия цял ден… от едно известно време и с разни плодове и ззеленчуци, които се варят на пара. Днес е денят на един морков и на един картоф.. но сега за друго се сетих.

Вчера един много близък човек ми заяви, че с времето се затвърждава у нея решението да няма нито мъж до себе си, а още по-малко деца. Аз все пак не съм на това мнение и то не само за това да имаш дете, само и само да не си сам. Странно ми е.. хубаво е, че тя се наслаждава на времето си сега, че се радва на себе си и използва всеки миг от малкото свободно време… И тя е права, разбирам го, понякога човек не е склонен да прави жертва със себе си, за да има дете.. защото каквото и да си говорим това е жертва, колкото и майчинското ни чувство да е факт.. там е работата, че двете чувства на стремежа към свободата да принадлежиш на себе си и това да принадлежиш на някой друг, на детето си например , се бият, влизат в противоречие.

Човек не можел да има всичко..

Да вземем предвид мен.. още докато чаках бебока си казвах, че няма да позволя да превземе целия ми свят, но усещах, че точно така ще стане,поне в първите години, които за съжаление съвпадат точно с тези години на осъзнаване колко си си скъп на самия себе си и колко много искаш да доизживееш недоизживените неща. И така.. дори не мога да си позволя да се оплаквам, защото аз действително не знам оплаква ли ми се и оплаквам ли се. Времето, в което пиша сега е единственото време за мен самата.. което коства неизмитите чинии в мивката.

И въпросното време изтича.

И да, почти не се сещам какъв би бил животът ми, ако това дете го нямаше, ако този човек до мен го нямаше… може би все някой ден щеше да се сбъдне една друга моя мечта свързана с писането ми на разкази. Не съм скъсала с нея,но писането бе прекалено свързано именно с моментите, когато успявам да се вслушам в себе си, а това вече е лукс.

Както казва сестра ми, центърът се измества.. и какво от това? Иска ми се да се занимавам с прекалено много неща и в същото време не искам да го правя, защото тогава едно нещо няма да има поне почти идеално свършено.

Миналата неделя гледах Милена Славова в едно интервю, струва ми се много интересен и чувствителен човек… както и да е. Не я знам на колко е години, но със сигурност е над 40 и едва сега чака дете, нещо което както тя сама каза, тя самата не е изггаряла от желание да стане.

Но човек, макар и не чак толкова късно среща човекас главно Ч и се замисля по друг начин за нещото, което преди не е искал…

И тя каза, че преди не е искала дете, а и още се страхува да не стане така,че да му слугува няколко години, а то да се обърне срещу нея.. Но такава е приказката, то си личи, че изобщо няма да му слугува на детето си, дори и на толкова години явно пак е като всяка млада и неопитна жена, на път да стане майка. Сигурно и тук възрастта не играе чак такава роля.

Но съм чувала, че във зряла възраст майчинството е още по-осезаемо и пълноценно.

Така или иначе в живота ни идва тази истинската любов, за която сме чели по детско-юношеските романи, дето здраво ни е зарибявала именно в онзи труден период наречен пубертет и после ни обърква съвсем по-нататъшния живот. Защото и тук противоречията заваляват и редът съвсем не е този хармоничният. С някои се случва това, което с Милена Славова.

С мен обратното.. детето дойде първо, а може би по-късно ще почувствам, че съм срещнала този човек с главното Ч, но времето е изпуснато, аз вече имам едно дете, аз не мисля, че ще почувствам това истинско усещане да създам семейство с един човек, то да е неповторимото, то да е това, от което ще родя първото си дете.

Историите на живота не са толкова еднакви,нали за това са истории, нали за това има различни съдби… И пак противоречията с това, което си очаквал и си се надявал да те сполети и това, което всъщност се случвва. Не мисля, че предишните мечти и очаквания са били илюзии, може би просто сред тях е трябвамо да се допусне и подобна на тази съдба, която в случая е сполетяла и мен.. ама не би. Животът не би бил така интересен и интересното явно не се измерва само със сбъднати мечти, със сбъднати цели и всичко по най розово, с победите…

И както този близък за мен човек каза, че не иска мъже, че не иска деца, аз вече не съм съвсем сигурна искам ли да срещна този човек с главното Ч, да усетя, че това е той… защото вече имам един човек до себе си, човек, които често искам да захвърля.. и с право.. има и красиви моменти.. но така ли трябваше да се получи?! Ако онзи човек го видя, до колкото имам дарбата да предвиждам съдбата си и той ще си има семейство… та такива неща.

Денят започна. Бебата още не се е събудила, но е само въпрос на мааалко време. Та до тук за днес 🙂

Advertisements

7 отговора към Добър ден и на този ден

  1. Мицева каза:

    … да, може да има семейство… и това семейство да сте именно вие двете… не захвърляй тази надежда, тази мечта… защото го заслужаваш… всеки заслужава да има истински човек до себе си, а не да се задоволява само с огризките и да се самозалъгва, че всичко е наред… а ти дори вече не можеш да се залъгваш…

    а сега за другото… не разбирам това за късното родителство… първото дете е все същото изпитание както, ако си на 20, така и ако си на 40…
    Само дето когато си на 40 нямаш досаттъчно енергия, изнервен си от живота, уморен си, преживял си милион разочарования… и натрупания опит най-много да ти пречи, отколкото да ти помогне… вече нямаш достатъчно нерви и търпение да тичаш подир едно дете… нямаш сили тепърва да се съобразяваш с малкото същество, защото вече си се закостенил като личност със самостоятелни навици… дори да си свикнал да имаш човек до себе си, пак е трудно да направиш място за едно дете…

    това си е лично мение де!

    когато стана на 40 аз ще съм свободна, децата ми ще са достатъчно големи за да живеят своя си живот и аз ще мога пълноценно да се възползвам от зрелостта си. като към личния житейски опит ще съм прибавила и страхотното, неповторимо преживяване да съм отгледала децата си!

  2. keklanka каза:

    Това за децата е така.. може би трябваше да се поправя за първо дете и за разликата, когато родиш второто.. поне повечето казват, че има такава.. а понякога късното родителство е факт, просто защото така се стичат нещата, имам предвид късно родителство с първо дете…
    относно мечтата.. страхувам се, че постепенно нещата навлизат в рутината си и скоро дори няма да ми прави впечатление, сега все още се бунтувам, ама до кога?! Явно съм доста малодушна и не мога да поставя окончателно точката.. предпочитам да седя в ъгъла, отворена за този истинския човек и в същото време да съм с този, който не смятам, че е такъв.

  3. Мицева каза:

    аз говоря именно за късно родителство с първо дете… и то когато не се е случило просто по стечение на обстоятелствата… ама както и да е, темата е твърде обширна и сложна и общо взето вариантите са колкото и хората! 🙂
    не, не мисля, че си малодушна! мисля че идеално успяваш да се справиш в зависимост от обсоятелствата! не се отчайвай, ей! 🙂

  4. keklanka каза:

    Както и преди казах, сега e такъв периодът, че няма място нито за отчаяние, нито за самосъжаление.. просто защото почти не остава време да се усетя, а и сега не съм само аз 🙂 благодаря ти за подкрепата 🙂 Сега отлитам, че малкият цербер не да се отчайвам, ами да се наям не ми дава 🙂

  5. Мицева каза:

    Хихи! Скоро и аз ще съм на 100% в отбора! Да видим малкия пикльо как ще ни върти на малкия си пръст!

  6. keklanka каза:

    Аааа.. ще видите колко неподозирани възможности ще откриете както в него, така и в себе си 🙂

  7. Л.С. каза:

    Късното родителство, закъснялото, е опасно за детето, тъй като качеството на гените се променя. Никой не може да остане същият, какъвто е бил на младини. Никой не става по-млад. Емоционалната страна, чувствата, е едно, а друго е да се мисли правилно, кое кое е и кое не е. Безразборните чувства не са винаги полезен опит. В централна Европа има майки и бащи, които раждат поколение в критическата възраст, от 40, което обаче е опасно в много отношения. Относно много фактори, които се подценяват именно от безразборни и хаотични чувства, вътрешно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: