Моят Великден

Ех.. Велик ден ли? Като ми честитят тоолкова трудно ми беше да кажа – Во истина воскресе.. все ми иде да кажа друго – Верно ли възкресе?

Не знам.. тази година е някак шантаво, това ми е първия Велик ден с бебе Теди.. но мисълта ми не е за това.. кофти стана, че се оказа нещо, което напоследък вече бях почнала да подозирам. Пропастта между мен и братовчедите ми, по-скоро от страна на братовчедка ми.. мда.. израснахме заедно, незабравими моменти, детство, всичко и ето.. пораснахме и финито, усилия не може да полага само едната страна.. отвратително е, че семейните проблеми на родителите ни, техните и моите, вече победиха и пропастта зее, усетих го и аз на своя гръб…

Не се бяхме виждали една година. с братовчедка ми… през тази година родих и бебе, което вече е на 7 месеца и тя го видя едва сега… вярно.. проблеми, работа… стават такива неща, но нещото, което ми бръкна яко.. идват те и се появяват чак, когато ще си лягам и приспивам малката.. аз ли не съм в час, аз ли разсъждавам прекалено майчински не знам.. но аз, ако знам, че тя е родила и не съм я виждала от една година, щях да си почупя краката и да ида да видя нея и бебето и да измина много повече от 200-та метра, които делят двете къщи.. и остави мен.. ами бебето..

Ей богу вбесих се.. вися и чакам цял ден някой да се весне, ама не би.. карай… явно това е животът, при други обстоятелства това би ме наранило много повече, бих се навряла в някой ъгъл да рева.. ма този път не, първо това дете ме прави много по-силна, отколкото си мисля, че съм.. от друга страна към околните май станах много по-безкомпромисна независимо роднини ли са що ли. Така или иначе съм доста изнервена и толерирането го има, но не е така лесно. Така и така.. дойдоха братовчедите… аз вече си хапвах картофена салата и салата от маруля.. ами умирахх от глад, а и тях ги нямаше.. а и беше станало време да приспивам малката.. та дойдоха.. все пак се зарадвах, наистина се зарадвах, макар да бях много уморена и.. бе яд ме хвана преди това, че идват за много малко, а аз и на вечерята няма да бъда.. то и така стана..

10 – 15 минутен разговор, радване на бебето… и толкова. На другия ден май беше Велик ден.. така и не разбрах какво толкова му е великото… идвам на кафе у сестра ми, където беше и братовчедка ми.. идваме с бебето.. и дистанцията явно е още по-голяма.. Една година, една година, мамка му.. дали имаше и половин час и братовчедка ми се махна, дали си разменихме и две думи… замина на язовира при гаджето си.. е.. аз не разбирам аз ли съм крива.. с него се виждат постоянно, живеят заедно.. ние се виждаме веднъж годишно и така.. все едно се измъкна, явно не й беше приятно присъствието на мен, сестра ми и бебето.. всъщност на бебето се зарадва и би се зарадвала повече, но нещо й пречеше да го направи.. тя е много готин човек.. аз си я обичам, но не мога да толерирам в никакъв случай отношението й, откаквото и да е породено то.. И това, че рефлектира върху мен ..

Замина и каза, че по-късно ще мине през нас.. е, не мина. Заминаха си без едно довиждане да кажат.

Това беше великото му на великия ден .. добре че бях на гости на голямата сестра и се чукнахме с яйцата.. и сега ям курабии, малко ми присядат.. ама с кафе става 🙂

Как би трябвало да се чувства човек, когато осъзнава,че губи някой на когото държи.. на сила хубост не става… който има проблем, нека го реши.. когато проблемът не е в мен, аз няма какво повече да направя. Но приятелите са прекалено малко, за да се позволи разхищение

А сега за по-хубавото.. Бебе Теди си има ново зъбче, първото.. още не пуска много лиги и прочие.. не реве.. бе май леко ще мине.. и сега момата се събуди и ще я водя на разходка, усмихва ми се от леглото зад мен 🙂 И повече мога да пиша за хубавото, ама както обикновено ме прекъсна мъничето, дето стана вече на 7 месеца и е високо 70 сантиметра.. на 25 я мериха колко е висока и сестрата се избъзика, че да сме разпънели Теди на Разпети петък. 🙂

И така.. животът си продължава. Разходка на слънце, как беба гледа водата в канала как се движи, как говори на котето, как се смее на песента – „Две калинки като балеринки“, как аз пея детски песнички, как й свиря на свирка от глухарче, а тя се смее.. как отново с нея се превръщам в дете, как животът ми с нея ми показва колко е интересна тревичката, дрънкалката, гумената играчка, и това някой да ти се засмее.. и дори да не ти се засмее, ти да му се засмееш и да стоплиш сърцето му.. после топлината да се зъвърне отново при теб 🙂

Advertisements

5 Responses to Моят Великден

  1. Svetlina каза:

    Хихихихихи – и курабиите ли с кафе, бе жено?!! Ама така е то – очвек да не ви остави 3-4 месеца и почвате да се разваляте – на едната зъб пораснал, на другата мерак за кафе… Колкото до братовчедките – ем, имаше някаква поговорка, която забарвих, но означаваше с роднини да се сяда само на маса, а всичко останало е нежелано. Знам ли, може у вас също да са я забарвили и въпреки че това не е твоя грешка… стискай зъбки, щом казваш, че братчедката е печена, значи нещата ще се оправят (някой ден). Ако ил пък не – можеш да ме ожениш за някой твой братчед. Има ли свободни или ще се наложи да си „освобождавам“ 😉 ?

  2. keklanka каза:

    брат й е свободен 🙂 при това е мнооого готин миналата година го видях и по бански и викам алелееее.. изгоря, само да не ми беше братовчед… иначе кофти е.. това са прекалено близки роднини, хора, с които сме израснали заедно и това време не може току така да се заличи.. инак Ицко е много готин и той и по характер и външно 🙂 А като те оженя за него ще потръгнат нещата, ама за сега само братовчедка ми живее в София, ако и той дойде, ще те уведомя 🙂

  3. Svetlina каза:

    Пращай го насам – чакам с отворени обятия + рецептата за принцеси с кайма на Деничеро 🙂

  4. Мицева каза:

    аз дори на маса не искам да сядам с тях [роднините]! пфу!

  5. keklanka каза:

    Роднините, за които аз говорех ми бяха може би много повече от роднини, тако го чувствах в себе си.. сега говоря в минало време, защото лицемерието на родителите им най-накрая след повече от 10 години повлия и да.. както си говорихме със сестра ми.. не можем да я обвиним, че повече вярва на историята на майка си.. майка й е.. но не мисля, че я оправдава това, че не иска да се постави на нашето място.. и ако не дай боже прочете тези редове.. ще затвърди мнението си, че ние не заслужаваме повече да бъдем близки. Тъжно, ама факт.. прави сте за роднините.. но е тъжно да порастеш и да осъзнаеш, че вече не си дете и се оказваш повлиян от интриги и клюки именно в тази по-зряла възраст, когато уж е трудно да се подведеш…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: