За Паметта, Свободата и Писането

Блогът ми е доста разпилян като самата мен през последните месеци.. или по-точно през последната една година. Чудя се дали в това няма да се превърне остатъкът от живота ми, дали това е период, или белязка за по-нататъшни дни.

Честно.. много ми е странно.. казва всеки, че съдбата зависи от нас, на мен също ми е чуждо това да се тръшна и да кажа съдба и да лея сълзи, също така се чувствам някак различно, все едно се наблюдавам отстрани, сякаш аз съм безучастната съдба, която не си прави труда да дърпа никакви конци, само ме гледа как всеки изминал ден се обатачвам в самата себе си. Обичам свободата, или по-точно да мечтая за нея, защото в живота ми миговете на свобода са били толкова малко, че гадната памет не си направи труда да си ги спомни.. не си направи труда да ме накара да повярвам повече в себе си, защото миговете на триумф определено не са били нито сън, нито мираж..

Не обичам да се бъркам в нещата на другите, не искам да бъда част от тяхното мнение да речем и много често това го доказвам на практика.. и в същото време колкото и да бягам от себе си, аз си оставам привързана към хората около мен, защото аз живея чрез тях.. но пак се бунтувам.. в момента живея чрез детето си, това се понася много по-лесно, дори не е понасяне, дори не можеш да го почувстваш като жертва, в която си пренесъл себе си, но в крайна сметка не бива да съществуваш изцяло чрез някого, това не е грешно, това е нещо, което с всичката си сила и товар ще се стовари върху мен в по-късен етап…

Едва ли сега е времето да се втурвам в размисли.. надявам се музата ми отново да се върне и да мога да пропиша отново моите есета и разказоподобни творения.. музата не е изчезнала, но си липсвам.. аз си липсвам на себе си, защото има прекалено много недоизказани думи, пред самата си мен, не ми се ще да натоварвам странични хора, аз и не се срещам с такива.. но дори на себе си някак си нямам възможност да кажа и да разкажа какво ми е.. и ми липсва, преди писането беше като одушник, чрез писането изразавях онази моя неизразена в живота част, която съществува и сега, въпреки паметта, която е заличила спомена за нея…

Advertisements

2 Responses to За Паметта, Свободата и Писането

  1. Мицева каза:

    Я гледай ти! Определено ме изненада! Явно трябва да се ровя на рандъм принцип в Уърдпресза да ти намеря „тайния“ блог…
    Само не знам, щом имаш регистрация, защо като ме коментираш винаги коментарите отиват в спама! 😦

    После ще чета! Гуш!

  2. keklanka каза:

    Хе-хе.. ами той наистина малко таен се оказа, защото направих така да ми излиза стария блог като ми щракне някой на името.. а този още го мъча… гуш и за теб 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: